Басни & Истории за животни

Малката Червена Кокошка

6мин
чете се за

Малката Червена Кокошка живееше в един стопански двор. По цял ден тя обикаляше и ровеше за червеи по нейния съвсем кокоши начин.

Предпочиташе ги дебели и вкусни и беше убедена, че са много важни за здравето на нейните пиленца. Намереше ли червей, започваше веднага да ги вика:
– Кок-кок-клок!
Тя даваше на всяко от своите дечица парче. Колко заета кокошка бе тя!

Мързеливият котарак обикновено спеше до вратата на хамбара. Не си даваше труд дори да изплаши плъха, който тичаше, където си ще.

А прасето, което живееше в кочината, не се интересуваше изобщо какво става наоколо – стига да има какво да яде и да дебелее на воля.

Един ден Малката Червена Кокошка намери пшеничено зрънце.

Тя така беше привикнала да яде червеи и бръмбари, че го взе за някакво много вкусно месо.

Външният му вид я подлъга, защото беше тънко и дълго. Клъвна го нежно и разбра, че греши..

Показа го на всички и разпита какво е това.

Разбра,
че е жито
и щом се посее,
ще израсте,
а когато узрее,
от него може
да смели брашно
и да изпече питка.

Тя искаше да засее зрънцето, но беше много заета да събира храна за децата и мислеше, че няма да може да се справи сама.

После се сети за Прасчо, който ден и нощ спеше, за Писан, който нищо не правеше и за дебелия Плъхчо, който имаше толкова свободно време.

Затова силно извика:
– Кой ще посее зърното?

Но Прасчо рече: „Аз не!“

Писан отсече: „Аз не!“

и Плъхчо отказа: „Аз  не!“

– Ех, добре, – отвърна Малката Червена Кокошка.
Ще се справя сама.

Така и направи.

И тя продължи да рови за червеи през дългите летни дни и да храни своите пиленца.

А Прасчо дебелееше все повече,
и Писан дебелееше все повече,
и Плъхчо дебелееше все повече,
а житцето
израсна високо
и стана готово да се жъне.

Един ден Малката Червена Кокошка видя, че пшеницата е пораснала висока, а класовете са узрели. Хукна бързо и закудкудяка:
– Кой ще ожъне житото?

Прасчо отсече: „Аз не,“
и Писанчо отрече: „Аз не,“
и Плъхчо отказа: „Аз не,“

-Ех, добре, – отвърна Малката Червена Кокошка.
Ще се справя сама!

Така и направи.

Извади сърпа от бараката с инструменти и ожъна всички житни класове.

На земята се струпа голям сноп пшеница, който чакаше да се овършее и прибере, но най-малкото, най-жълтото и пухкаво пиленце на госпожа Кокошка заплака по своя най-шумен начин:

Пи-пи-пи-и-й! – за да каже на целия свят, но най-вече на майка си, че не се грижи за тях.

Клетата Малка Червена Кокошка – така се смути, че не знаеше къде да се дене!

Нейното време трябваше да се разделя между грижите по децата и грижите да прибере житото, за което също чувстваше отговорност.

Тя се провикна с глас, изпълнен с надежда:
– Кой ще овършее пшеницата?

Прасчо изгрухтя: „Аз не!“
Писанчо измяука: „Аз не-е-е!“
Плъхчо изцърка: „Аз не!“

Щом Малката Червена Кокошка чу всичко това, остана така разочарована.
– Ех, добре, – въздъхна тя, – Ще се справя сама!

Така и направи.

Разбира се, трябваше първо да нахрани своите пиленца и когато ги сложи да спят следобeд, тя излезе и овърша житото. После извика:
– Кой ще отнесе зърното до мелницата да го смелят?

Всички се обърнаха с гръб и започнаха да ѝ се подиграват.

Прасчо отсече: „Аз не!“

Писаначо добави: „Аз не!“

И Плъхчо ѝ рече: „Аз не!“

Добрата Малка Червена Кокошка нямаше какво да направи, освен да отговори:
– Тогава ще го сторя сама!

Така и направи.

Нарами торбата с пшеница и се отправи с тежка стъпка към далечната мелница.

Там поръча да смелят житото на фино бяло брашно. Когато мелничарят ѝ подаде чувала с брашно, тя бавно пое към стопанския двор по нейния съвсем кокоши начин.

По пътя успя, въпреки тежкия товар, да изрови някой друг сочен червей и занесе един на своите пиленца.

Малките пухкави топчици така се зарадваха, когато видяха майка си, че за пръв път я оцениха и благодариха от сърце.

След тежкия ден госпожа Кокошка потъна в сладка дрямка необичайно рано – не дочака даже небето да се оцвети и да се скрие слънцето – часът, когато обикновено си лягаше.

На другия ден искаше да си поспи до късно, но пиленцата запяха рано сутринта в общ хор и стопиха нейните надежди за такъв разкош.

Още не отворила докрай очи, ѝ мина мисълта, че днес е време да се изпече хляб от брашното. Никога не беше правила това, но знаеше, че всеки може, ако спазва рецептата внимателно. Тя беше напълно убедена, че ще се справи сама, ако се наложи.

Първо нахрани децата и ги нагласи да изглеждат хубави и свежи. После потърси Прасчо, Писан и Плъхчо.

Все още се надяваше, че може да ѝ помогнат и запя:
– Кой иска да изпече хляба?

Ах, клетата Малка Червена Кокошка!
Отново нейните надежди помръкнаха!

Защото
Прасчо отсече: „Аз не!“
Писан добави: „Аз не!“
Плъхчо изрече: „Аз не!“

И така, Малката Червена Кокошка отново отвърна.
– Тогава ще го сторя сама!

Така и направи.

Тя беше предвидила, че отново ще се справя сама. Затова си беше препасала чиста престилка, а на главата си носеше готварска шапка без нито едно петънце.

Първо омеси тестото. Щом втаса, го премеси отново, раздели го на парчета и го сложи във фурната да се пече.

През цялото време Писан мързеливо лежеше и мъркаше подигравателно.

Суетният Плъхчо си беше напудрил носа с брашно и се възхищаваше на себе си в огледалото.

Отдалече се чуваше дълбокото хъркане на мързеливия Прасчо.

Най-сетне настъпи върховният миг. Есенният бриз разнасяше навред вкусния аромат на препечен хляб. Всички в стопанския двор душеха въздуха с наслада.

Червената Кокошка тръгна по нейния си най-кокоши начин към фурната да вади хляба.

Макар да изглеждаше съвсем спокойна, едва се държеше да не запее и затанцува, защото съвсем сама успя да свърши всичко!

Тя не знаеше дали хлябът ще става за ядене, но радост, ох радост! – когато го извади от фурната, той беше съвършен – хрупкав и златист.

После, защото беше свикнала да прави така, Червената Кокошка извика:
– Кой ще яде хляб?

Животните в стопанския двор гледаха лакомо и преглъщаха в очакване.

Прасчо рече: „Аз!“
Писанчо рече: „Аз!“
Плъхчо рече: „Аз!“

Но Малката Червена Кокошка им рече:

– Не, ще се справя сама!

Така и направи.

КРЕДИТ: The Little Red Hen, стара английска приказка, ТЕКСТ И ИЛЮСТРАЦИИ: Florence White Williams; ПРЕВОД: от английски език Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021

Всичкитворби