Басни & Истории за животни

Приказка за Катеричката Бърборко

6мин
чете се за

История за Нора

Тази приказка е за една опашка – опашката на малка рижава катеричка на име Бърборко.

Бърборко имал братче, което се казвало Туинклбери, но имал също и ужасно много братовчеди. Всички заедно живеели в една гора, до която имало езеро.

В средата на това езеро имало остров, обрасъл с дървета и леска. Всред тях се извисявало кухо дъбово дърво, в което живеел бухал на име господин Браун.

Една есен, когато лешниците узрели и листата на леската се ошарили в златно и зелено – Бърборко, Туинклбери и всички останали малки катеричета излезли от гората и слезли до брега на езерото.

Направили си салчета от съчки и отплавали към Острова на Бухала да събират лешници.

Всяка катеричка носела мъничка торбичка и голямо весло. Щом потеглили, те разперили широко своите опашки, за да им служат като корабни платна.

Носели също три дебели мишки за подарък на господин Браун и ги оставили пред прага на дома му.

После Туинклебери и всички други катерички дълбоко му се поклонили и помолили учтиво:
– Драги Господин Браун, бихте ли ни позволили, да си наберем лешници от Вашия остров?

Но Бърборко бил толкова нахален и изобщо не се държал добре. Заклатил се насам-натам като зряла черешка и запял:

Отгатни ме,
отгатни ме рин-тин-то-о-о!
Малък дебеланко с алено палто!
С пръчка в ръка и камък в уста,
Отгатнеш ли какво е,
получаваш таз пара.

Ех, тази гатанка е стара като света. Господин Браун не обърнал никакво внимание на Бърборко.

Решително затворил очи и се унесъл в сън.

Катеричките напълнили своите торбички с лешници и вечерта отплавали обратно в къщи.

На следващата утрин всички пак се върнали на Острова на Бухала.

Туинклбери и другите донесли дебела хубава къртица, поставили я на камъка пред вратата на господин Браун и казали:
– Господин Браун, бихте ли ни дали Вашето милостиво разрешение да наберем още малко лешници?

Но Бърборко, който нямал уважение, заподскачал нагоре-надолу, загъделичкал господин Браун със стрък коприва и запял:

„Хей господин Бе! Отгатни мее!
Хити Пити до дувара,
Хити Пити до зида,
Хити Пити ако пипнеш
Ще те жилне на часа!“

Внезапно господин Браун се събудил и внесъл къртицата у дома си. После хлопнал пътната врата под носа на Бърборко.

Скоро тънка струйка синкав пушек от лагерния огън в гората се разнесла над върховете на дърветата, а Бърборко наврял нос в дупчицата на ключалката и запял:

„Пълни къща,
пълни хралупа!
Но не можеш си сипа
дори една купа!“

Катеричките обикаляли навред из острова и си напълнили торбичките догоре с лешници.

Бърборко си събрал жълти и червени шикалки. После скочил на един буков пън – играл на топчета и наблюдавал вратата на стария господин Браун.

На третия ден катеричките станали рано сутринта и отишли на риба. Уловили седем охранени уклейки за подарък на Бухала.

Преплавали езерото и слезли на брега под израслия накриво кестен на Острова на Бухала.

Туинклбери и още шест други катерички носели тлъстите уклейки. Бърборко – невъзпитан и нахален, пристигал без никакъв подарък. Тичал пред всичките и пеел:

Един човек в пустошта попита,
„Колко ягоди растат в морето?“
На въпроса отговорих му с въпроса –
„Колко морски рибки има в гората?“

Но господин Браун нямал интерес към гатанки – дори отговорът да бил явен.

На четвъртия ден катеричките донесли на господин Бухал за подарък шест дебели бръмбара, вкусни като сливи в сливов пудинг. Всеки бръмбар бил внимателно увит в листо от лапад и завързан здраво с борова игличка. Бърборко пак запял нелепите си песни.

„Хей Господин Бе! Отгатни мее!
Брашно от Британия,
плодове от Испания,
Сбрали ги заедно, навалял ги дъжда,
вързани здраво в памучна торба.
Познаеш ли що е –
давам ти златна халка.“

Но от всичко най-нелепо било, че Бърборко нямал никакъв пръстен, който да даде на господин Бухал, да не говорим за златен.

Другите катерички събирали лешници по клоните на леската и по земята. Бърборко набрал рошави пухчета от клонките на шипките и ги набучил с борови иглички.

На петия ден катеричките занесли пчелен медец – тъй сладък и лепкав, че облизали пръстчета, щом го свалили долу на един камък. Били го отмъкнали от восъчното гнездо на пчелите, навръх скалите на хълма. Бърборко подскачал нагоре-надолу и пеел:

„Бръм, бръм, бръъъм!
На върха на планината
срещнах стадо прасета –
всички с жълти гръбчета!
Бръм, бръм, бръъъм,
познай какво съм!

Господин Браун пребелил очи, възмутен от безочието на Бърборко.

Но изял докрай медеца!

Катеричките напълнили торбичките си с ядки.

А Бърборко на една равна скала цял ден играл на кегли с една киселица и зелени елови шишарки.

В събота, който бил шестия ден, катеричките пристигнали за последен път. Те донесли прясно снесено яйце в панер, оплетен от тръстика, като последен подарък на господин Бухал за раздяла. Бърборко тичал пак отпред, хилел се и крякал:

„Шишко в гнездото лежи,
Облечен е в бяло от глава до пети,
сто доктора той просълзи –
не можаха да го накарат прав да стои.“

Господин Браун погледнал яйцето – отворил очи и пак ги затворил, но отново не му отговорил.

Обаче нахалството на Бърборко растяло все повече и повече –

„Хей Господин Бе!
Отгатни мее!
Светлеят дрипави парцали,
навред по царските портали!
Придворните и царските слуги,
не стигат да изчистят
хилядите дрипави парцали
грейнали по царските портали.“

Като слънчево зайче Бърборко скачал нагоре-надолу, но въпреки всичко господин Бухал нищо не казал.

Бърборко подкарал отново:

Вихра строши катинара,
търчи с див рев по двора!
Няма цар на земята,
да запре Вихра в мазата!

Бърборко свил ноздри и засвирил като вятър, засилил се и с подскок се приземил право на главата на господин Бухал!…

Изведнъж настанала какафония от пляскане, пърхане и бъхтене. Накрая се чуло едно силно  „Квиик!“

Другите катерички на мига се скрили в храсталака.

Когато се осмелили да излязат и пълни с любопитство надникнали зад дървото, видели че господин Браун пак седял на прага неподвижно. Очите му били затворени, все едно нищо не се било случило.

А Бърборко се намирал в джоба на жилетката му!

Изглежда, че това е краят на историята, но не е!

Господин Браун внесъл Бърборко у дома си като го носел с човка за опашката и се канел скоро да го одере. С последни сили Бърборко силно се издърпал и опашката му се счупила на две. Стремглаво хукнал по стълбите нагоре и успял да се измъкнал през таванското прозорче.

Оттогава до сега, ако някой каже на Бърборко гатанка, той го замерва с пръчка, тропа с крака, кара се и вика:
– Къх-къх-къх-кър-р-р-къх-х-х!

КРЕДИТ: The Tale of Squirrel Nutkin, 1903 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби