История за Нора
Тази приказка е за една опашка – опашката на рижавото катериче Бърборко.
Бърборко имаше братче, което се казваше Туинкълбъри, но също и купища братовчеди. Всички заедно живееха в гората до едно езеро.
В средата на езерото се намираше остров, обрасъл с леска и други дървета. Там се извисяваше огромен кух дъб, в който живееше стар бухал на име господин Браун.
Една есен, когато лешниците узряха и листата на леската се ошариха в златно и зелено, Бърборко, Туинкълбъри и останалите катерички излязоха от гората и слязоха до брега на езерото.
Направиха си салчета от съчки и отплаваха към Острова на бухала да събират лешници.
Всяка катеричка имаше торбичка и голямо весло. Щом потеглиха, те разпериха широко опашки, за да им служат като корабни платна.
Носеха три дебели мишки за подарък на господин Браун и ги оставиха пред прага на дома му.
Туинкълбъри и другите катерички се поклониха дълбоко и помолиха учтиво :
– Драги Господин Браун, ще ни позволите ли да си наберем лешници от Вашия остров?
Но Бърборко беше невероятно нахален. Заклати се като зряла черешка и запя:
Отгатни ме,
отгатни ме рин-тин-то-о-о!
Малък дебеланко с алено палто!
С пръчка в ръка и камък в уста,
Познаеш ли какво е,
получаваш таз пара.
Ех, тази гатанка е стара като света. Господин Браун не обърна никакво внимание на Бърборко.
Затвори решително очи и потъна в сън.
Катеричките напълниха своите торбички с лешници и вечерта отплаваха обратно към дома.
На следващата сутрин пак се върнаха на Острова на Бухала.
Туинкълбъри и другите донесоха хубава дебела къртица, поставиха я на прага пред вратата на господин Браун и попитаха:
– Господин Браун, бихте ли ни позволили да си наберем още малко лешници?
Но Бърборко, който не знаеше що е уважение, заподскача, загъделичка господин Браун със стрък коприва и запя:
„Хей господин Бе! Отгатни мее!
Хити Пити до дувара,
Хити Пити до зида,
Хити Пити ако пипнеш
Ще те жилне начаса!“
Внезапно господин Браун се събуди и внесе къртицата вътре. После хлопна вратата под носа на Бърборко.
Скоро тънка струйка синкав дим се издигна над дървото, а Бърборко си навря носа в ключалката и запя:
„Пълни къща,
пълни хралупа!
Но не можеш си сипа
дори една купа!“
Катеричките обиколиха целия остров и си напълниха торбичките с лешници.
Бърборко събра жълти и червени шикалки. После скочи на един буков пън – цял ден си игра там на топчета и държа под око вратата на стария господин Браун.
На третия ден катеричките станаха рано сутринта и отидоха за риба. Уловиха седем охранени уклейки за подарък на Бухала.
Преплаваха езерото и слязоха на брега под кривия кестен на Острова на Бухала.
Туинкълбъри и още шест други катерички носеха тлъстите уклейки. Бърборко, невъзпитан и нахален, пристигна без никакъв подарък. Тичаше пред всички и пееше:
Един човек в пустинята попита,
„Колко ягоди растат в морето?“
Отвърнах му добре на въпроса –
„Колкото рибки растат на полето.“
Но господин Браун не се интересуваше от гатанки – дори когато отговорът е явен.
На четвъртия ден катеричките донесоха за подарък на господин Браун шест тлъсти бръмбара, вкусни като сливи в сливов пудинг. Всеки бръмбар бе внимателно увит в листо от лапад и завързан здраво с борова игличка. Бърборко пак запя нелепите си песни.
„Хей Господин Бе! Отгатни мее!
Брашно от Британия,
плодове от Испания,
Сбрали ги заедно, навалял ги дъжда,
завързани здраво в памучна торба.
Познаеш ли що е това –
давам ти златна халка.“
От всичко най-нелепо беше, че Бърборко нямаше никакъв пръстен, който да даде на господин Браун, да не говорим за златен.
Другите катерички събираха лешници по клоните на леската и по земята. Бърборко береше рошави пухчета от клоните на шипките и ги бучеше с борови иглички.
На петия ден катеричките занесоха за подарък пчелен медец – тъй сладък и лепкав, че облизаха пръстчета, щом го поставиха на прага. Те го бяха отмъкнали от гнездото на пчелите навръх скалите на хълма. Бърборко подскачаше нагоре-надолу и пееше:
„Бръм, бръм, бръъъм!
На върха на планината
срещнах стадо прасета –
всички с жълти гръбчета!
Бръм, бръм, бръъъм,
познай какво съм!
Господин Браун пребели очи, възмутен от безочието на Бърборко.
Но изяде медеца докрай!
Катеричките напълниха торбичките си с ядки.
А Бърборко цял ден игра на кегли върху широка равна скала с една киселица и зелени елови шишарки.
В събота катеричките пристигнаха за последен шести път. Те донесоха прясно снесено яйце в панер, оплетен от тръстика, като последен подарък на господин Браун за раздяла. Бърборко пак тичаше отпред, хилеше се и крякаше:
„Шишко в гнездото лежи,
Облечен е в бяло от глава до пети,
сто доктора той просълзи –
не можаха да го научат прав да стои.“
Господин Браун погледна яйцето – отвори очи и пак ги затвори, но отново не отговори.
Обаче нахалството на Бърборко растеше все повече –
„Хей Господин Бе!
Отгатни мее!
Светлеят дрипави парцали,
навред по царските портали!
Придворните и царските слуги,
не стигат да изчистят
хилядите дрипави парцали,
грейнали по царските портали.“
Като слънчево зайче Бърборко скачаше нагоре-надолу, но господин Бухал нищо не каза.
Бърборко отново подкара:
Счупи Вихра вратата
понесе се с рев из полята!
Няма храбрец на земята,
да запре Вихра в мазата!
Бърборко сви ноздри и засвири като вятър, засили се и със скок се приземи право на главата на господин Браун!…
Изведнъж настана какафония от пляскане, пърхане и бъхтене. Накрая се чуло едно силно „Кви-ик!“
Другите катерички на мига се скриха в храсталака.
Когато се осмелиха да излязат и любопитно да надникнат зад дървото, видяха че господин Браун пак седи на прага неподвижно. Очите му бяха затворени, сякаш нищо не се беше случило.
А Бърборко беше в джоба на жилетката му!
Изглежда, че това е краят на историята, но не е!
Господин Браун внесе Бърборко у дома си, като го стискаше с човка за опашката. Скоро щеше да го одере! Със сетни сили Бърборко силно се дръпна и опашката му се скъса на две. Стремглаво хукна нагоре по стълбите и успя да се измъкне през прозорчето на тавана.
Оттогава досега, ако някой каже на Бърборко гатанка, той го замерва с клонки, тропа с крака, кара се и кряка:
– Къх-къх-кър-р-р-къх-х-х!
КРЕДИТ: The Tale of Squirrel Nutkin (Приказка за катеричето Бърборко), 1903г.; АВТОР: Beatrix Potter (Биатрикс Потър); ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър; ПРЕВОД: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020г.;
