Басни & Истории за животни

Приказка за трите мечки

Препоръчва се за възраст над 3 год.
5мин
чете се за

Имало едно време семейство от три мечки, които живеели в горската си къща – едно Малко Мече, средно едра Мама Меца и огромен Татко Мечо.

Всеки имал купичка за каша – малка купичка за Малкото Мече, средна купичка за средно едрата Мама Меца и огромна купа за огромния Татко Мечо.

Всеки имал стол, на който да седи – малко столче за Малкото Мече, среден стол за средната Мама Меца и огромен стол за огромния Татко Мечо.

Всеки имал и легло, в което да спи – малко легълце за Малкото Мече, средно легло за средната Мама Меца и огромно легло за огромния Татко Мечо.

Един ден те си сварили каша за закуска и напълнили своите купички.

После излезли да се поразходят из гората, докато закуската изстине, за да не се опарят, ако започнат да се хранят веднага.

Докато се разхождали, пристигнало едно момиче, което имало чудно хубави златисти къдрици и затова го наричали Златка.

Тя надникнала първо през прозорчето, после през ключалката и като видяла, че вътре няма никой, завъртяла бравата на вратата.

Вратата не била заключена, защото тези мечки били добри мечки, които никому нищо лошо не правели и не очаквали, че някой може да им стори злина.

И така, Златка отворила вратата и влязла вътре. Колко се зарадвала като видяла кашата, сервирана на масата! Ако беше разумно момиче, щеше да почака мечките да се върнат и после, може би щяха да ѝ предложат закуска, защото те били добри мечки – малко грубовати, както всички мечки, но много възпитани и гостоприемни.

Но кашата изглеждала така примамливо, че без никаква покана, Златка се настанила на масата.

Първо опитала кашата в голямата купа на Татко Мечо, но ѝ се сторила гореща. После опитала кашата в средната купичка на Мама Меца, но ѝ се сторила твърде студена.

Накрая отишла до кашата на Малкото Мече и я опитала – не била ни твърде гореща, ни твърде студена, а съвсем подходяща и така ѝ се усладила, че я излапала докрай.

Златка седнала в големия стол на татко Мечо, но столът се оказал твърд за нея. После седнала на средния стол на Мама Меца, но той бил доста мек за нея. Накрая седнала на столчето на Малкото Мече и ѝ се сторил ни твърд, ни мек, ами напълно подходящ.

Затова се настанила без никаква покана, и седяла и седяла, докато столчето се продънило и тя се изтърколила на земята.

После Златка се качила в спалнята на горния етаж. Първо легнала в голямото легло на Татко Мечо, но възглавницата ѝ била висока. После легнала в средното легло на Мама Меца, но там пък ѝ била висока подложката за крака.

Накрая легнала в леглото на Малкото Мече и там не ѝ било висока нито на главата, нито на краката, ами съвсем по мярка. Настанила се удобно, завила се и заспала дълбоко.

През това време трите мечки решили, че кашата е изстинала достатъчно и се прибрали за закуска.

Златка била оставила лъжицата на Татко Мечо да стърчи забита в кашата.
Някой е бъркал в моята каша! – казало Татко Мечо със силен и дрезгав мечешки глас.

После Мама Меца погледнала своята купичка и там също стърчала лъжица.
Някой е бъркал в моята каша! – казала Мама Меца със средно дебел мечешки глас.

После Малкото Мече погледнало своята купичка – и там лъжицата била вътре, но вече нямало каша.
Някой е бъркал в моята каша и я излапал докрай! – казало Малкото Мече с тъничък мечешки глас.

Тогава трите мечки разбрали, че някой е влязъл в тяхната къща и е излапал закуската на Малкото Мече. Започнали да оглеждат наоколо.

Златка била преместила твърдата възглавница, когато ставала от стола на Татко Мечо.
Някой е сядал на стола ми! – казал Татко Мечо със своя силен и дрезгав мечешки глас.

Златка била съборила на пода меката възглавничка на Мама Меца.
Някой е сядал на стола ми! – казала Мама Меца със своя средно дебел мечешки глас.

Вие вече знаете какво направи Златка на третия стол.

Някой е сядал на стола ми и седалката му вече я няма! – казало Много Дребното Мече с тъничкък мечешки глас.

Тогава трите мечки решили, че трябва да претърсят къщата навсякъде.

И така, те се качили в спалнята.

Златка била преместила възглавницата на Татко Мечо.
Някой е лягал в леглото ми! – казал Татко Мечо със силен и дрезгав мечешки глас.

Златка била преместила подложката за крака на Мама Меца.
Някой е лягал в леглото ми! – казала Мама Меца със средно дебел мечешки глас.

Тогава Малкото Мече отишло да огледа леглото си – подложката му за крака била на своето място, възглавницата му била на своето място, а върху нея – главата на Златка, която не била на правилно място, защото без позволение нямала право да ляга там.

Някой е легнал в леглото ми – и спи там! – казало Малкото Мече с тъничкък мечешки глас.

Заспалата Златка дочула силния дрезгав глас на Татко Мечо и средно дебелия мечешки глас на Мама Меца, но отдалеч, сякаш някой говорел в съня ѝ. Но когато чула тънкия мечешки глас, той ѝ се сторил тъй ясен и рязък, че веднага се събудила.

Скочила и щом видяла трите мечки от едната страна на леглото, тя се изтъркулила на другата и скочила през прозореца.

Прозорецът бил отворен, защото мечките, като всички прилежни мечки, винаги отваряли прозореца на спалнята, щом станели от сън.

Златка тупнала на земята и хукнала бързо, без да поглежда назад, а какво станало после с нея – не зная.

А трите мечки никога повече не я видели.

КРЕДИТ: The story of the three bears, Robert Southey – The Golden Goose Book – L.Leslie Brooke, 1905, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: L.Leslie Brooke.

prikazki.eu