Басни & Истории за животни

Приказка за Флопсините Зайчета

5мин
чете се за

За всички малки приятели на господин Макгрегор, Питър и Бенджамин

Известно е, че преяждането с марули има приспивателен ефект.

Самата аз никога не съм усещала да ми се доспива от марули, но пък не съм и заек.

Но върху зайчетата на Флопси марулите определено имали силен приспивателен ефект!

Когато Бенджамин достатъчно пораснал, се оженил за своята Братовчедка Флопси. Семейството им станало голямо – веселo живеели, без да ги е грижа за утрешния ден.

Не си спомням имената на всяко от децата им, но всички ги наричали Флопсините Зайчета.

Тъй като не винаги имало достатъчно храна – Бенжамин често вземал зелки назаем от брата на Флопси – Зайчето Питър, който имал зеленчукова градина.

Понякога Зайчето Питър нямал излишно зеле.

Когато станело така, Флопсините Зайчета пресичали полето, за да идат на бунището отвън до господин Макгрегъровата градина.

В купчината боклук на господин Макгрегър се намирало какво ли не. Имало гърнета от мармалад, хартиени торби, планини от нарязана с косачката трева (винаги със вкус на нафта!), няколко загнили тикви и един-два скъсани ботуша.

Един ден – ох, радост! – намерили множество прораснали марули, които имали стъбълца с цветчета.

Флопсините зайци направо се натъпкали с марули.

Набързо дрямката ги победила и те се натъркаляли в накосеното сено.

Бенджамин не бил толкова преял, като децата си. Преди да заспи, все пак намерил сили да пъхне главата си в хартиена торба, за да не го кацат мухите.

Флопсините зайци спeли с наслада под топличкото слънце. От поляната долитал тракащия звук на косачката. Едри синкави мухи бръмчали над стената, а дребна лелка мишка проучвала боклука всред гърнетата от мармалад.

(Мога да ви кажа името ѝ – Томасина Мишина, дървесна мишка с дълга опашка.)

Тя претичала през хартиената торба и събудила Бенжамин Байо.

Мишката се извинила многословно и добавила, че се познава със Зайчето Питър.

Докато двамата говорели, близко до стената се разнесъл плашещ звук и неочаквано господин Макгрегър изпразнил торбата на косачката върху главите на заспалите зайци!

Бенжамин се свил в хартиената си торба. Мишката се шмугнала под гърнето от мармалад.

Мъничките зайци сладко се усмихвали в съня си под водопада от трева, но не се събудили, защото марулите имат толкова силен приспивателен ефект.

Сънували как мама Флопси ги завива в легълцата със сенце.

Господин Макгрегър изтръскал добре торбата си и погледнал надолу. Видял смешни кафеникави ушички да стърчат от изсипаното сено. Втренчено ги наблюдавал за известно време.

Скоро някаква муха кацнала на едно ушле и то помръднало.
Господин Макгрегър се покачил на купчината боклук –

„Едно, две, три, четири! Пет! Ше-ест малки зайчета!“

преброил ги той докато ги събирал в торбата си. А те сънували, че мама ги обръща в леглата. Раздвижили се малко в съня си, но не се събудили.

Господин Макгрегър затегнал торбата и я оставил отгоре на оградата.

Той отишъл да прибере косачката.

Докато го нямало, госпожа Флопси (която била останала вкъщи) дошла през полето.

С подозрение погледнала торбата на оградата и се зачудила къде са се дянали всички?

Мишката изпълзяла изпод гърнето, а Бенжамин излязъл от хартиената торба и двамата разказали тъжната история.

Бенжамин и Флопси били отчаяни, защото не успели да отвържат връвта.

Но госпожа Мишева била находчива персона. Прогризала дупка в края на торбата.

Мъничките зайци били извадени и ощипани, за да се събудят.

Родителите им натъпкали в празната торба три прогнили тикви, стара четка за обувки и две развалени репи.

После всички се скрили под храста и зачакали господин Макгрегър.

Господин Макгрегър се върнал, взел торбата и я понесъл.

Носел я провесена надолу, все едно е много тежка.

Флопсините Зайци тичали след него на безопасно разстояние.

Наблюдавали го как се прибира вкъщи.

И после се скрили под прозореца, за да подслушват.

Господин Макгрегър хвърлил торбата на каменния под по начин, който би бил болезен за мъничките зайци, ако бяха още в чувала.

Те чували как влачи стола си по плочите и се подсмихва –

„Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета!“,

казал господин Макгрегър.

– Ах? Какво е това? Пак ли нещо са ни опропастили? – попитала госпожа Макгрегър.

– Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета! –

повтарял господин Макгрегър като броял на пръсти:

– Едно, две, три,…

– Не ставай смешен, какво ти е влязло в главата човече?
– В чувала! Едно, две, три, четири, пет, шест! – отговорил господин Макгрегър.

(Най-мъничкото зайче се било качило на перваза.)

Госпожа Макгрегър хванала чувала и го опипала. Тя казала, че усеща шест, но пораснали зайци, защото били твърди и с най-различна форма.
– Не са добри за ядене, но от кожите им може да излезе хубава яка за старото ми наметало.
– Ще си украсяваш наметалото? – викнал господин макгрегър. – Ще ги продам на пазара и ще си купя тютюнец за лулата.
– Заешки тютюн! Ще ги одера и ще им отрежа главите.

Госпожа Макгрегър разхлабила чувала и пъхнала ръката си. Като напипала зеленчуците много се ядосала. Заявила, че господин Макгрегър „нарочно я будалка“. Сега и господин Макгрегър много се ядосал. Една от развалените тикви полетяла през кухненския прозорец и ударила най-младичкото Флопсино Зайче. Толкова го заболяло!

Тогава Бенжамин и Флопси обявили, че е време да се прибират у дома.

И така, господин Макгрегър останал без тютюн, а госпожа Макгрегър без заешка яка.

А на следващата Коледа Томасина Мишина получила подарък голям пакет заешка вълна и си направила наметало с качулка, маншон и топли ръкавички.

КРЕДИТ: The Tale Of The Flopsy Bunnies, 1909 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби