За всички малки приятели на господин Макгрегор, Питър и Бенджамин
Всеизвестен факт е, че преяждането с марули има силно приспивателен ефект. Аз самата никога не съм усещала да ми се доспива от марули, но не съм и заек.
Ала за малките зайчетата на Флопси марулите определено се оказаха невероятно силно приспивателно!
Когато зайчето Бенджамин порасна, се ожени за братовчедка си Флопси. Семейството бързо се разрасна, но те продължиха своя весел живот, без да ги е грижа за утрешния ден.
Не помня имената на техните дечица, защото всички ги наричаха Флопсините Зайчета.
Семейството често нямаше достатъчно храна и тогава Бенджамин искаше назаем зелки от брата на Флопси – Зайчето Питър, който имаше зеленчукова градина.
Понякога Питър нямаше излишно зеле.
Тогава Флопсините зайци прекосяваха полето и отиваха на бунището до господин Макгрегъровата градина.
В купчините боклук на господин Макгрегър имаше какво ли не – гърнета от мармалад, хартиени торби, планини трева, окосена с моторна косачка (винаги с вкус на нафта!), някоя и друга гнила тиква и един-два скъсани ботуша.
Един ден – ех че радост! – завариха цяла купчина прораснали марули със стъбла и цветчета.
Флопсините зайци направо се натъпкаха с марули.
Но скоро дрямката ги победи и те заспаха непробудно в окосената трева.
Бенджамин не беше преял чак толкова, колкото децата. Преди да заспи, все пак намери сили да си мушне главата в една хартиена кесия, за да не го кацат мухите.
Флопсините зайци сладко спяха под топличкото слънце. Откъм поляната долиташе тракащия звук на моторната косачка. Едри синкави мухи бръмчаха над стената, а дребна лелка мишка изучаваше боклука между гърнетата от мармалад.
(Мога да ви кажа името ѝ – Томасина Мишълс, дървесна мишка с дълга опашка.)
Тя претича през хартиената кесия и събуди Бенджамин.
Мишката се извини многословно и добави, че познава Зайчето Питър.
Докато двамата приказваха долу до стената, над главите им се чуха тежки стъпки и ненадейно господин Макгрегър изпразни торбата на косачката върху спящите зайци!
Бенджамин се сви в кесията, а мишката се шмугна в гърнето от мармалад.
Мъничките зайци сладко се усмихваха в съня си под валящата трева, но не се събудиха, защото марулите имат извънредно силен приспивателен ефект.
Сънуваха как мама Флопси ги завива в меки легълца от сенце.
Господин Макгрегър изтръска добре торбата си и погледна надолу. Забеляза странни кафеникави ушички да стърчат от изхвърленото сено. Втренчи в тях очи и започна да ги наблюдава.
Скоро някаква муха кацна на едно ушле и то помръдна.
Господин Макгрегър се спусна върху купчината боклук:
„Едно, две, три, четири! Пет! Ше-ест малки зайчета!“
броеше той, докато ги пъхаше в торбата. А те сънуваха, че мама ги обръща в леглата. Размърдаха се малко, но не се събудиха.
Господин Макгрегър затегна торбата и я остави горе на оградата.
След това отиде да прибере косачката.
Докато го нямаше, госпожа Флопси (която се беше забавила вкъщи) дойде през полето.
Погледна с подозрение торбата на оградата и се зачуди къде са се дянали всички?
Мишката изпълзя от гърнето, а Бенджамин се измъкна от кесията. Двамата разказаха печалната история.
Бенджамин и Флопси изпаднаха в отчаяние, защото не можаха да развържат връвта.
Но госпожа Мишълс беше находчива персона. Прогриза дупка в края на торбата.
Зайчетата бяха извадени и ощипани, за да се събудят.
Родителите им натъпкаха в празната торба три прогнили тикви, стара четка за обувки и две развалени репи.
После всички се скриха в храстите и зачакаха господин Макгрегър.
Господин Макгрегър се върна, взе торбата и я понесе.
Носеше я провесена надолу, сякаш доста тежеше.
Флопсините зайчета заподскачаха след него на безопасно разстояние.
Видяха го как влиза вкъщи.
После клекнаха под прозореца, за да подслушват.
Господин Макгрегър така тръшна торбата на каменния под, че ако зайчетата бяха още вътре, щеше много да ги заболи.
Те го чуваха как влачи стола си по пода и се подсмихва:
„Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета!“,
каза господин Макгрегър.
– Ах? Какво е това? Пак ли нещо са опропастили? – попита госпожа Макгрегър.
– Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета!
– повтаряше господин Макгрегър като броеше на пръсти:
– Едно, две, три,…
– Ама, че си смешен! Какво ти е влязло в главата, човече?
– В торбата! Едно, две, три, четири, пет, шест! – отговори господин Макгрегър.
(Най-малкото зайче стоеше на перваза.)
Госпожа Макгрегър опипа торбата. Тя каза, че усеща шест, но пораснали зайци, защото са твърди и с най-различна форма.
– Не са добри за ядене, но от кожите им може да излезе хубава яка за старото ми наметало.
– Да си украсяваш наметалото ли? – възкликна господин Макгрегър. – Ще ги продам на пазара и ще си купя тютюн за лулата.
– Заешки тютюн! Ще ги одера и ще им отрежа главите.
ГоспожаМакгрегър разхлаби торбата и пъхна ръка вътре. Щом напипа зеленчуците, много се ядоса. Заяви, че господин Макгрегър „нарочно я будалка“. Сега и господин Макгрегър се ядоса. Една от развалените тикви полетя през кухненския прозорец и събори най-малкото зайче. Така го заболя!
Тогава Бенджамин и Флопси заявиха, че е време да се прибират у дома.
И така, господин Макгрегър остана без тютюн, а госпожа Макгрегър без заешка яка.
А за Коледа Томасина Мишълс получи подарък голям пакет заешка вълна и си направи наметало с качулка, маншон и топли ръкавички.
КРЕДИТ: The Tale Of The Flopsy Bunnies, 1909 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
