Басни & Истории за животни

Приказка за Флопсините Зайчета

5мин
чете се за

За всички малки приятели на господин Макгрегор, Питър и Бенджамин

Всеизвестен факт е, че преяждането с марули има приспивателен ефект.

Аз самата никога не съм усещала да ми се доспива от марули, но пък не съм и заек.

Но за малките зайчетата на Флопси, марулите определено имали силен приспивателен ефект!

Когато Бенджамин пораснал, се оженил за братовчедка си Флопси. Семейството им станало голямо – живеели си веселo, без да ги е грижа за утрешния ден.

Не помня имената на всяко от децата им, но всички ги наричали Флопсините Зайчета.

Тъй като не винаги имало достатъчно храна, Бенджамин често вземал назаем зелки от брата на Флопси – Зайчето Питър, който имал зеленчукова градина.

Понякога Питър нямал излишно зеле.

Тогава Флопсините зайчета пресичали полето и отивали на бунището до господин Макгрегъровата градина.

В купчината боклук на господин Макгрегър се намирало какво ли не. Имало гърнета от мармалад, хартиени торби, планини от нарязана с косачката трева (винаги със вкус на нафта!), няколко загнили тикви и един-два скъсани ботуша.

Един ден – ах, радост! – намерили куп прораснали марули, които имали стъбълца с цветчета.

Флопсините зайци направо се натъпкали с марули.

Но скоро дрямката ги победила и те се заспали в окосената трева.

Бенджамин не бил преял толкова, колкото децата му. Преди да заспи, все пак намерил сили да пъхне главата си в една хартиена торба, за да не го кацат мухите.

Флопсините зайци сладко спели под топличкото слънце. От поляната долитал тракащия звук на косачката. Едри синкави мухи бръмчали над стената, а дребна лелка мишка изучавала боклука между гърнетата от мармалад.

(Мога да ви кажа името ѝ – Томасина Мишълс, дървесна мишка с дълга опашка.)

Тя претичала през хартиената торба и събудила Бенджамин.

Мишката се извинила многословно и добавила, че се познава със Зайчето Питър.

Докато двамата си приказвали долу до стената, над главите им се чули тежки стъпки и ненадейно господин Макгрегър изпразнил торбата на косачката върху заспалите зайци!

Бенджамин се свил в хартиената си торба, а мишката се шмугнала под гърне от мармалад.

Мъничките зайци сладко се усмихвали в съня си под валящата трева, но не се събудили, защото марулите притежават извънредно силен приспивателен ефект.

Сънували как мама Флопси ги завива в меки легълца от сенце.

Господин Макгрегър изтръскал добре торбата си и погледнал надолу. Забелязал чудни кафеникави ушета да стърчат в изсипаното сено. Втренчено ги наблюдавал за известно време.

Скоро някаква муха кацнала на едно ушле и то помръднало.
Господин Макгрегър се покачил на купчината боклук –

„Едно, две, три, четири! Пет! Ше-ест малки зайчета!“

броял той, докато ги пъхал в торбата си. А те сънували, че мама ги обръща в леглата. Размърдали се малко, но не се събудили.

Господин Макгрегър затегнал торбата и я оставил горе на оградата.

След това отишъл да прибере косачката.

Докато го нямало, госпожа Флопси (която се забавила вкъщи) дошла през полето.

С подозрение погледнала торбата на оградата и се зачудила къде са се дянали всички?

Мишката изпълзяла изпод гърнето, а Бенджамин излязъл от хартиената торба. Двамата разказали тъжната история.

Бенджамин и Флопси били отчаяни, защото не успели да отвържат връвта.

Но госпожа Мишълс била находчива персона. Прогризала дупка в края на торбата.

Мъничките зайци били извадени и ощипани, за да се събудят.

Родителите им натъпкали в празната торба три прогнили тикви, стара четка за обувки и две развалени репи.

После всички се скрили в храста и зачакали господин Макгрегър.

Господин Макгрегър се върнал, взел торбата и я понесъл.

Носел я провесена надолу, като че е много тежка.

Флопсините Зайци подскачали след него на безопасно разстояние.

Наблюдавали го как влиза вкъщи.

А после клекнали под прозореца, за да подслушват.

Господин Макгрегър хвърлил торбата на каменния под по начин, който щял да е болезен за мъничките зайци, ако още бяха в чувала.

Те чували как влачи стола си по пода и се подсмихва –

„Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета!“,

казал господин Макгрегър.

– Ах? Какво е това? Пак ли нещо са опропастили? – попитала госпожа Макгрегър.

– Едно, две, три, четири, пет, шест малки зайчета! –

повтарял господин Макгрегър като броял на пръсти:

– Едно, две, три,…

– Ама, че си смешен! Какво ти е влязло в главата, човече?
– В чувала! Едно, две, три, четири, пет, шест! – отговорил господин Макгрегър.

(Най-мъничкото зайче стояло на перваза.)

Госпожа Макгрегър опипала чувала. Тя казала, че усеща шест, но пораснали зайци, защото били твърди и с най-различна форма.
– Не са добри за ядене, но от кожите им може да излезе хубава яка за старото ми наметало.
– Да си украсяваш наметалото ли? – възкликнал господин Макгрегър. – Ще ги продам на пазара и ще си купя тютюнец за лулата.
– Заешки тютюн! Ще ги одера и ще им отрежа главите.

Госпожа Макгрегър разхлабила чувала и пъхнала ръката си. Като напипала зеленчуците много се ядосала. Заявила, че господин Макгрегър „нарочно я будалка“. Сега и господин Макгрегър се ядосал. Една от развалените тикви полетяла през кухненския прозорец и съборила най-младичкото Флопсино Зайче. Така го заболяло!

Тогава Бенджамин и Флопси обявили, че е време да се прибират у дома.

И така, господин Макгрегър останал без тютюн, а госпожа Макгрегър без заешка яка.

А на следващата Коледа Томасина Мишълс получила подарък голям пакет заешка вълна и си направила наметало с качулка, маншон и топли ръкавички.

КРЕДИТ: The Tale Of The Flopsy Bunnies, 1909 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

Всичкитворби