Басни & Истории за животни

Приказка за глупавото пиле Милчо

Препоръчва се за възраст над 3 год.
3мин
чете се за

Поучителна приказка за това колко е опасно да преувеличаваш, да разнасяш слухове и да приказваш за неща, от които изобщо не разбираш.


Знаете ли
приказката за пилето Милчо, което с глупавите си страхове причинило страшни беди в птичия двор?

Ето какво се случило…

Един ден Пилчо Милчо се наврял в цветната градина на добрата си стопанка, където всъщност нямал никаква работа. Докато тичал под розовите храсти, един лист паднал върху опашката му. От страх той загубил ума и дума и с все сили хукнал към Квачка Рачка.

– О, Квачке Рачке – извикало пилето, – небето се разпада!
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Ко-ко-ко, щом е така, бързо да бягаме, бързо да се спасяваме.

Те тичали, тичали и ето – насреща им патицата.
– О, Патке Златке, – викнала квачката – небето се разпада!
– Брей, че ти откъде знаеш? – попитала патката.
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Па-па-па, щом е така, бързо да бягаме! – стреснала се Патка Златка

Те тичали и тичали и ето – насреща им гъската.
– Гъске Съске – извикала Патка Златка, – небето се разпада!
– Брей, че ти откъде знаеш? – попитала Гъска Съска.
– Квачка Рачка ми каза.
– Квачке Рачке, ти откъде знаеш?
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пиле Миле, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Сс-с, щом е така, бъзро да бягаме! – уплашила се Гъска Съска.

Хукнали всички да бягат и ето – насреща им един надут пуяк.
– О, Пуйо Груйо – викнала Гъска Съска, – небето се разпада!
– Брей, че ти откъде знаеш? – попитал Пуйо Груйо.
– Патка Златка ми каза.
– Патке Златке, ти откъде знаеш?
– Квачка Рачка ми каза.
– Квачке Рачке, ти откъде знаеш?
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Кър-р, щом е така, бързо да бягаме! – уплашил се Пуйо Груйо.

Бягали бягали и ето – насреща им Кума Лиса.
– Кумичке Лисичке – викнал пуякът, – небето се разпада!
– Пуйо Груйо, кой ти каза? – попитала лисицата.
– Гъска Съска.
– Гъске Съске, кой ти каза? – попитала лисицата.
– Патка Златка.
– Патке Златке, кой ти каза?
– Квачка Рачка.
– Квачке Рачке, кой ти каза?
– Пилчо Милчо.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Бързо! – извикала лисицата, – тичайте да се спасявате в моята бърлога.

Кума Лиса отворила вратата и пръв влязъл Пуйо Груйо. Кума Лиса бързо му отхапала главата, метнала я на една страна, а тялото на друга. После влязла Гъска Съска, Кума Лиса ѝ клъцнала главата и я захвърлила в ъгъла. Така се случило с Патка Златка, така се случило и с Квачка Рачка.
Накрая влязъл Пилчо Милчо. Кума Лиса скочила отгоре му, излапала го целия, а после си довършила вечерята с останалите.

И всичко това станало заради глупавия Пилчо Милчо.

КРЕДИТ: „The Story of Chicken Little“, 1940; АВТОР: John Greene Chandler, 1815-1879; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: John Greene Chandler (1815-1879); ПРЕВОД: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu