Поучителна приказка за това колко е опасно да преиначаваш и да приказваш за неща, от които хич не разбираш.
Знаете ли приказката за пилето Милчо, което с глупостта си навлякло страшна беда на целия птичарник?
Та, ето какво станало…
Един ден Пилчо Милчо се наврял в цветната градина на добрата си стопанка, където всъщност нямал никаква работа. Докато тичал под розовите храсти, един листец паднал върху опашката му. От страх глупчото загубил ума и дума и с все сили хукнал към Квачка Рачка.
– Квачке Рачке – извикало пилето, – небето ще падне!
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Ко-ко-ко, щом е така, бързо да бягаме, бързо да се спасяваме.
Бягали, колкото бягали – насреща им патката.
– Патке Златке, – викнала квачката – небето ще падне!
– Бре, че ти откъде знаеш? – попитала патката.
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Па-па-па, щом е така, бързо да бягаме! – стреснала се патката.
Бягали, колкото бягали – насреща им гъската.
– Гъске Съске – извикала патката, – небето ще падне!
– Бре, ти откъде знаеш? – смаяла се Гъска Съска.
– Квачка Рачка ми каза.
– Квачке Рачке, ти откъде знаеш?
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Сс-с, щом е така, бъзро да бягаме! – уплашила се гъската.
Хукнали всички да бягат – насреща им един надут пуяк.
– Пуйо Груйо – викнала Гъска Съска, – небето ще падне!
– Бре, ти откъде знаеш? – попитал Пуйо Груйо.
– Патка Златка ми каза.
– Патке Златке, ти откъде знаеш?
– Квачка Рачка ми каза.
– Квачке Рачке, ти откъде знаеш?
– Пилчо Милчо ми каза.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Кър-р, щом е така, бързо да бягаме! – уплашил се пуякът.
Бягали бягали – насреща им Кума Лиса.
– Кумичке Лисичке – викнал пуякът, – небето ще падне!
– Пуйо Груйо, кой ти каза? – попитала лисицата.
– Гъска Съска.
– Гъске Съске, кой ти каза? – попитала лисицата.
– Патка Златка.
– Патке Златке, кой ти каза?
– Квачка Рачка.
– Квачке Рачке, кой ти каза?
– Пилчо Милчо.
– Пилчо Милчо, ти откъде знаеш?
– О, чух го с ушите си, видях го с очите си и едно парче падна върху опашката ми.
– Бързо! – викнала Лиса, – тичайте да се спасяваме в моята дупка.
Отворила хитраната вратата и пръв влязъл Пуйо Груйо. Кума Лиса бързо му отхапала главата, метнала я на една страна, а тялото на друга. После влязла Гъска Съска, Кума Лиса ѝ клъцнала главата и я метнала в ъгъла. Същото станало с Патка Златка, същото станало и с Квачка Рачка.
Накрая влязъл Пилчо Милчо. Кума Лиса скочила отгоре му, излапала го целия, а после си довършила вечерята с останалите.
И всичко станало само заради глупостта на Пилчо Милчо.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „The Story of Chicken Little“, 1940; АВТОР: John Greene Chandler, 1815-1879; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: John Greene Chandler (1815-1879); ПРЕВОД: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2022;
