Там горе, в къщата на Съмърхил,
познавах пес на име Бил.
Туй куче, силно и добро,
опазваше дома от всяко зло.
Нищо не можеше Бил да уплаши –
ни подли крадци, ни апаши!
Щом затрещи буря, щом завилнее,
Бил излизаше вън да ѝ пее!
Бил беше смел веселяк,
всички обичаха този юнак:
фермерът и Пепа, жена му
(те гледаха Бил от съвсем малък),
кокошката и кравата,
котката Агата
Е, то се знае,
и понито Рая.
Ала не щеш ли, веднъж в ранни зори,
Бил изохка: „Много боли!“,
и всички видяха, че клетият Бил
е ужасно унил.
Фермерът попита: „Да нямаш мигрена?“
„Ох, милият!“ – жена му простена.
Кокошката рече: „Да не е шум в ушите?
Горкият, ушните болести са тъй упорити!“
„Болки в стомаха?“ смая се кравата,
„Да не ти се повръща?“ – измяука Агата.
„Да не е зъбобол?“ – попита го Рая,
И, то се знае, оказа се права.
Стопанката Пепа извади веднага
своя сив шал за горкия смелчага
и, за да спре ужасния зъбобол,
му даде две капки ментол.
Фермерът вдигна телефона
и рече с притеснение в тона:
– Ало, ало, доктор Сол,
Бил, горкият, е със зъбобол.
Ще го видите ли още днес?
До час ще сме на вашия адрес.
Фермерът изкара своя автомобил.
А-ха да скочи вътре Бил,
и рече стопанката Пепа:
– Идвам и аз за подкрепа.
А Бил възрази: „Ами!“
Хич не го беше страх –
нали беше юнак!
Той лаеше по крадци и апаши,
никой не можеше да го изплаши.
И буря да затрещи, да завилнее,
той излизаше вън да ѝ пее.
От нищо не го беше страх –
нали беше юнак –
и това „Ами“ означаваше просто,
че болката го е отпуснала току-що.
И понеже храбростта на Бил изглеждаше неустоима,
всички скочиха в автомобила –
фермерът и Пепа, жена му
(те гледаха Бил от съвсем малък),
кокошката и кравата,
котката Агата
Е, то се знае,
и понито Рая.
Но щом колата потегли
с пълна газ към града,
Бил оброни глава.
Дай наляво,
дай надясно.
Пътуваха прекрасно!
– Болният да влезе! – рече сестрата. –
Другите нека тук да изчакат!
Бил тръгна без капчица страх.
О, да, беше същински юнак!
Май не беше уплашен,
пък и да беше,
другите не видяха
как му се подкосиха краката.
Те разлистваха книжки с картинки,
заслушани във воя на зъболекарските машинки.
И всеки вътрешно беше доволен,
че неговият зъб не е болен!
Бил беше радостен и щастлив,
че докторът изглежда добър и вежлив.
Но щом му рече: „Отвори си устата“,
Бил забрави за смелостта си.
– Май болката мина! – той се засмя.
Ох, как му щеше да си е у дома,
където гонеше крадци и апаши
и никой не можеше да го уплаши.
И докторът на мига би се спасил,
да беше чул как лае Бил.
Бил отвори широко уста,
докторът погледна и каза:
– Аха!
И преди Бил да излае…
Дръпна зъба и на болката се видя края!
Докторът му подаде зъба и каза:
– Две евро потребителска такса.
Бил с радост плати и
от все сърце благодари.
– Мерси – рекоха фермерът и Пепа, жена му
(те гледаха Бил от съвсем малък)..
– Мерси – казаха кокошката и кравата.
– Мерси – измяука котката Агата.
То се знае,
поблагодари
и понито Рая.
Радостни, те тръгнаха към Съмърхил.
Отпред в колата седна Бил.
Всички пееха песни юнашки,
посмяха се, чуха се и закачки.
И в чест на този ден страшен и славен,
който няма начин да бъде забравен,
Бил окачи болния зъб на връвчица,
горд от часа, в който не пророни даже сълзица.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Bill the brave“, 1948г.; ТЕКСТ & ИЛЮСТРАЦИИ: Lisa Weil; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026;
