В дълбините на гората, сред високите ели се гушеше една къщурка, спретната и хубава, в която весело живееха много животни.
В кухнята шетаха Миси-Писи, господин Бау и зайчето Бъни.
Чичо Костенурко, рижавата Рунтавелка, пиленцето Пи-Пи и птичето Чурулик чистеха спалнята.
Всеки имаше столче, шкафче и легло.
Те добре се разбираха, разменяха си играчките и подреждаха стаите заедно, а щом станеше време за сън, всички пазеха тишина.
В кухнята ред по ред животните приготвяха вкусна храна за трапезата.
Но не можеха да се разберат кое става ядене!
Миси-Писи винаги поднасяше чай от котешко биле, а в чиниите – порция черен дроб.
Господин Бау нямаше нищо против да яде дроб, но мразеше чай.
Никой не харесваше кокалите, които господин Бау сипваше по чиниите. Нито морковите за вечеря на зайчето Бъни, нито тлъстите червеи на Чурулик, нито мравешките яйчица на чичо Костенурко. А за ядките на Рунтавелка дори няма да говорим!
Когато идваше реда на Бъни, тя подреждаше красиво марулеви листа и моркови в чиниите, но само Чурулик похапваше от тях.
Когато Чурулик поднасяше червеи и семенца, само Пи-Пи ги кълвеше, но предпочиташе буболечки. Тях и Костенурко ги ядеше, но според него мравешките яйца бяха най-вкусни. Рунтавелка искаше ядки, ядки, и ядки. Но останалите нямаха остри зъбки да гризат и когато Рунтавелка готвеше, оставаха гладни.
Накрая решиха, че нещо трябва да се направи! Събраха се край камината и заговориха:
– В моя дом – започна Бау – всеки ден ще се яде месо и кокали.
– Аз искам мляко и дроб, а не зрънца и буболечки – измяука Миси-Писи.
– За мен ядки – заяви твърдо Рунтавелка.
– Мравешки яйца – прозя се Костенурко.
– Хрупкави марули – прошепна Бъни.
– У дома ще има семенца… – замечта се Чурулик – и червейчета също.
– Следователно ни трябват нови къщи! – излая господин Бау.
Всички бяха съгласни.
Сутринта си стегнаха багажа и поеха на път. Рунтавелка им помаха за сбогом, защото искаше да остане в горската къщичка.
Веднага се захвана да събира орехи, лешници и шишарки. Скоро печката и шкафчетата се напълниха с ядки. Дори празните легла се затрупаха. Едва остана място за доволната Рунтавелка.
Другите животни вървяха и вървяха. Минаха край една градина с крехки зеленчуци:
– Ето дом за мен! – със светнали очи извика Бъни и си изкопа уютен дом под корените на едно огромно дърво.
Пи-Пи откри един кокошарник с чудесен пясък, в който пъплеха хрупкави буболечки.
– Оставам тук! – запиука радостно Пи-Пи, мушна се под телената ограда и хукна към другите пилета.
Костенурко хареса едно езерце с чудесен пън за дрямка на шарена сянка. Наблизо имаше голям мравуняк, пълен с мравешки яйца за закуска.
На едно дърво Чурулик забеляза уютно гнездо, откъдето можеше да дебне за зрънца и червеи по земята.
– Точно дом за мен! – разчурулика се весело птичето.
Малко по-нататък Миси-Писи видя хубава къща и едно малко момиченце я покани да влезе.
– Миси-Писи, пийни млечице – рече момиченцето и търкулна едно кълбо прежда да поиграят.
Котенцето реши да остане и замърка доволно в своя нов дом.
На съседната порта Бау срещна едно момче, което му подаде вкусен кокал, а после го покани да отпочине в кучешката колибка на двора.
– Бау-бау – излая радостно господин Бау. – Ето новият ми дом!
Тази вечер, преди да заспи, всеки си рече:
„Намерих най-добрия дом за мен, най-добрият от всички.“
КРЕДИТ: „The very best home for me“, 1915 г; АВТОР: Jane Werner Watson ИЛЮСТРАЦИИ: Garth Williams; ПРЕВОД: Л.Петкова – © prikazki.eu 2023 г.
