Басни & Истории за животни

Приказка за Зайчето Питър

5мин
чете се за

Имало едно време четири малки зайчета и имената им били –

Флопси,
Мопси,
Пухчо и
Питър.

Те живеели със своята майка в пясъчната плитчинка, под корените на една огромна ела.

– Мои мили деца, – казала госпожа Зайка една сутрин, – днес може да се разходите в полето или да потичате надолу по пътеката, но в никакъв случай не трябва да влизате в градината на господин Макгрегър, защото там голямо нещастие сполетя баща ви – госпожа Макгрегър го сготви на яхния.

– Хайде тичайте наоколо, но се пазете. Аз трябва да излизам.

После Госпожа Зайка взела пазарската кошница и своя чадър и поела през гората към пекарната. Купила от там черен хляб и пет кифли със стафиди.

Флопси, Мопси и Пухчо, които били послушни малки зайчета, поели надолу по пътеката да берат къпини.

Но Питър, който бил ужасно непослушен, хукнал право към градината на господин Макгрегър и се мушнал под дървената портичка!

Първо похапнал малко маруля и няколко шушулки зелен боб. После изхрупал и няколко репички.

Накрая му станало тежко и тръгнал да търси магданоз.

Но кого мислите срещнал в края на парника с краставици?! Налетял право на господин Макгрегър!

Господин Макгрегър стоял на колене и разсаждал корени младо зеле. Щом мернал пакостника, скочил на мига и хукнал след Питър. Размахвал след него греблото си и викал:

„Спри, крадецо!“

Питър ужасно се изплашил – лудо тичал из цялата градина, защото бил забравил пътя към вратичката.

Едната си обувка загубил между зелките, а другата останала в лехата с картофите.

Щом останал бос, хукнал бързо на четирите си лапи. Със сигурност щял да успее да излезе, ако не беше налетял на мрежата, опъната за цариградското грозде. Голямото копче на палтенцето му здраво се заклещило. Новата му синя дрешка била с лъскаво метално копче.

Питър решил, че вече е загубен и заронил едри сълзи, но жалбите му чули три състрадателни врабчета. Те кацнали до него развълнувани и го помолили да не се предава.

Господин Макгрегър дотичал със сито в ръка и се канел с него да захлупи Питър. Но в последния момент зайчето успяло да се изхлузи от жакетчето и то останало увиснало на мрежата.

Втурнало се в бараката с инструменти и със скок се озовало право в една лейка. Хубаво място за криене щяло да е това, ако не било пълно с вода.

Господин Макгрегор бил сигурен, че Питър бил скрит някъде в бараката и решил, че се е мушнал под някоя саксия. Много внимателно започнал да обръща всяка една и да наднича отдолу.

В този миг Питър кихнал: „Апчииииих!“ – Господин Макгрегър веднага хукнал след към него.

Протегнал крак да настъпи Питър, но той изскочил навън през прозореца и съборил три саксии мушкато. Прозорчето било малко за човек, а и господин Макгрегър вече бил уморен да тича след Питър. Затова се върнал да довърши работата си.

Питър поседнал за кратка почивка. Дъх не му стигал, треперел от страх, а и нямал идея накъде трябва да тича. Отгоре на всичко бил мокър до кости от водата в лейката.
Поотпочинал си малко и се защурал наоколо, скок-подскок, без много да бърза и се оглеждал навсякъде.

Видял една вратичка в стената, която била заключена, а и нямало как под нея да се промуши малко дебеличко зайче.
Възрастна мишка тичала през прага навътре и навън и пренасяла грахови и бобени зърна за семейството си в гората. Питър я попитал за пътя към дървената порта, но в устата си носела толкова голямо грахово зърно, че не могла да му отговори и само поклатила към него глава. Питър започнал да плаче.

После се опитал да намери пътя направо през градината, но се объркал още повече. Изведнъж излязал до вирчето, откъдето господин Макгрегър пълнел лейките с вода. Бяла котка втренчено се взирала в златните рибки и стояла много, много тихо, само опашката ѝ потрепвала като жива от време на време. Питър решил, че е най-добре да продължи без да я заговаря; знаел достатъчно за котките от братовчед си, малкото зайче Бенджамин.

Върнал се обратно към барачката и изведнъж до самия себе дочул звук на мотика – коп-коп, коп-коп. Питър на мига се мушнал в храстите. Но понеже нищо друго не се случило, пак излязъл, скочил в ръчната количка и се огледал наоколо. Първо видял как господин Макгрегър прекопава лука. Той работел с гръб към Питър, а зад него била дървената портичка!

Питър слязъл много тихо от ръчната количка и бързо хукнал с всички сили право по алеята зад касиса.

Господин Макгрегър го забелязал как зайчето взима завоя, но Питър не му обърнал никакво внимание. Мушнал се под вратата и най-накрая бил в безопасност в гората до градината.

Господин Макгрегър окачил малкото палтенце и заешките обувки на един кол и направил плашило на косовете.

Питър тичал без да спира и да се оглежда чак дома си под голямата ела.

Бил толкоз уморен, че се отпуснал на мекичкия хубав пясък в заешката дупка и заворил очи. Майка му приготвяла храната; чудела се какво е сторил с дрехите си. За последните две седмици Питър губел вече второ палтенце и втори чифт обувки!

Съжалявам, че трябва да ви кажа, но вечерта Питър не бил добре.
Майка му го сложила в леглото, сварила лайков чай и сипала на Питър пълна доза!

„По една пълна супена лъжица преди лягане.“

А Флопси, Мопси и Пухчо вечеряли хляб с мляко и за къпини десерт.

КРЕДИТ: The Tale of Peter Rabbit, 1902 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби