Басни & Истории за животни

Приказка за Зайчето Питър

5мин
чете се за

Имало едно време четири малки зайчета, които се казвали –

Флопси,
Мопси,
Пухчо и
Питър.

Те живеели с майка си в пясъчна дупка под корените на една огромна ела.

– Мои мили деца, – казала госпожа Зайка една сутрин, – днес може да се поразходите в полето или да потичате надолу по пътеката, но в никакъв случай не трябва да влизате в градината на господин Макгрегър, защото там голямо нещастие сполетя баща ви – госпожа Макгрегър го сготви на яхния.

– Хайде, играйте наоколо, но се пазете. Аз трябва да излизам.

После Госпожа Зайка взела пазарската кошница и своя чадър и поела през гората към пекарната. Там купила черен хляб и пет кифли със стафиди.

Флопси, Мопси и Пухчо, които били послушни малки зайчета, тръгнали надолу по пътеката да берат къпини.

Но Питър бил ужасно непослушен. Хукнал право към градината на господин Макгрегър и се мушнал под дървената портичка!

Първо си хапнал маруля и няколко шушулки зелен боб. После изхрупал и няколко репички.

Накрая му станало тежко и тръгнал да търси магданоз.

Но кого мислите срещнал в края на парника с краставици?! Налетял право на господин Макгрегър!

Господин Макгрегър стоял на колене и разсаждал млади корени зеле. Щом мернал пакостника, скочил и хукнал след Питър. Размахвал след него греблото си и викал:

„Спри, крадецо!“

Питър ужасно се изплашил – тичал лудо из цялата градина, защото бил забравил накъде е пътя към вратичката.

Едната си обувка загубил между зелките, а другата останала в лехата с картофи.

Щом останал бос, хукнал бързо на четирите си крака. Щял със сигурност да успее да излезе, но се блъснал в мрежата, опъната за касис. Голямото копче на палтенцето му здраво се заклещило. Новата му синя дрешка имала лъскаво метално копче.

Питър решил, че вече е загубен и заронил едри сълзи, но жалбите му чули три състрадателни врабчета. Развълнувани, те кацнали до него и го замолили да не се предава.

Господин Макгрегър дотичал със сито в ръка и се канел да го захлупи. Но в последния миг Питър успял да се изхлузи от палтенцето и то останало да виси на мрежата.

Втурнал се към бараката с инструменти и със скок се озовал право в една лейка. Хубаво скривалище щяла да е тя, но била пълна с вода.

Господин Макгрегор бил сигурен, че Питър се е скрил в бараката и решил, че е под някоя саксия. Много внимателно започнал да обръща всяка една и да наднича отдолу.

В този миг Питър кихнал:
– Апчи-и-их!
Господин Макгрегър хукнал веднага след него.

Протегнал крак да настъпи Питър, но той изскочил навън през прозорчето и съборил три саксии с мушкато. Прозорчето било малко за човек, пък и господин Макгрегър вече бил уморен да тича след Питър. Затова се върнал да довърши работата си.

Питър поседнал за кратка почивка. Дъх не му достигал, треперел от страх, а и нямал представа накъде трябва да тича. Отгоре на всичко бил мокър до кости от водата в лейката.
Отпочинал си малко и се защурал наоколо, скок-подскок, без много да бърза, като се оглеждал навсякъде.

Видял една вратичка в стената, но била заключена, а и нямало как под нея да се промуши малко закръглено зайче.
Възрастна мишка притичала под прага. Тя носела грахови и бобени зърна на семейството си в гората. Питър я попитал накъде е градинската портичка, но в устата си тя имала толкова голямо грахово зърно, че не можела да говори и само кимнала. Питър започнал да плаче.

После се опитал да намери пътя направо през градината, но се объркал още повече. Ненадейно излязъл до вирчето, от което господин Макгрегър пълнел лейката с вода. Една бяла котка втренчено гледала златните рибки и стояла много, много тихо, само опашката ѝ потрепвала от време на време. Питър решил, че е най-добре да продължи без да я заговаря, защото знаел достатъчно за котките от своя братовчед, малкото зайче Бенджамин.

Върнал се обратно към барачката и изведнъж съвсем наблизо дочул звук на мотика – коп-коп, коп-коп. Питър на мига се мушнал в храстите. Но понеже нищо друго не се случило, пак излязъл, скочил в ръчната количка и се огледал наоколо. Първо видял как господин Макгрегър прекопава лука. Той работел с гръб към Питър, а зад него се намирала дървената портичка!

Питър слязъл безшумно от ръчната количка и хукнал с всички сили право по алеята зад касиса.

Господин Макгрегър забелязал как зайчето взима завоя, но Питър не му обърнал внимание. Мушнал се под вратата и най-сетне бил в безопасност в гората.

Господин Макгрегър окачил малкото палтенце и двете заешки обувки на един кол и направил плашило за косовете.

Питър тичал без да спира и без да се оглежда чак до къщичката под голямата ела.

Той бил тъй уморен, че се отпуснал на хубавия мек пясък в заешката дупка и затворил очи. Майка му готвела и се чудела какво ли е направил с дрехите си. За последните две седмици Питър губел вече второ палтенце и втори чифт обувки!

Съжалявам, че трябва да ви кажа, но вечерта Питър не бил добре.
Майка му го сложила в леглото, сварила чай от лайка и го накарала да изпие пълна доза!

„По една пълна супена лъжица преди лягане.“

А Флопси, Мопси и Пухчо вечеряли хляб с мляко и къпини за десерт.

КРЕДИТ: The Tale of Peter Rabbit, 1902 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Биатрикс Потър

Всичкитворби