Басни & Истории за животни

Приказка за Зайчето Питър

Препоръчва се за възраст над 3 год.
5мин
чете се за

Имаше едно време четири малки зайчета, които се казваха –

Флопси,
Мопси,
Пуфи и
Питър.

Те живееха с майка си в пясъчна дупка под корените на огромна ела.

– Мои мили деца – каза госпожа Зайка една сутрин, – днес може да се поразходите в полето или да потичате по пътеката надолу, но да не сте посмели да влизате в градината на господин Макгрегър. Страшна беда застигна там баща ви – госпожа Макгрегър го сготви на яхния.

– Хайде, играйте наоколо, но внимавайте! Аз трябва да излизам.

После Госпожа Зайка взе кошницата и чадъра си и пое през гората към пекарната. Там купи черен хляб и пет стафидени кифли.

Флопси, Мопси и Пуфи бяха послушни зайчета и тръгнаха надолу по пътеката да берат къпини.

Но Питър беше ужасно непослушен. Хукна право към градината на господин Макгрегър и се мушна под дървената портичка!

Първо похапна маруля и крехки шушулки зелен боб. После изхрупа и няколко репички.

Накрая му стана тежко и тръгна да търси магданоз.

Но кого мислите срещна зад парника с краставици?! Налетя право на господин Макгрегър!

Господин Макгрегър бе коленичил и разсаждаше млади корени зеле. Щом мерна пакостника, скочи и хукна след Питър. Махаше след него с греблото и викаше:

„Спри, крадецо!“

Питър ужасно се изплаши – тичаше лудо из цялата градина, защото беше забравил къде се намира портичката.

Едната обувка си изгуби между зелките, а другата остана в лехата с картофи.

Щом остана бос, хукна бързо на четири крака. Със сигурност щеше да успее да излезе, ала за беда се блъсна в мрежата, опъната за касис. Голямото копче на палтенцето му здраво се заклещи. Чисто новата му синя дрешка имаше лъскаво пиринчено копче.

Питър помисли, че вече е загубен и зарони едри сълзи, но жалбите му чуха три дружелюбни врабчета. Развълнувани, те кацнаха до него и го подканиха да се напъне.

Господин Макгрегър дотича със сито в ръка, като се канеше да го захлупи, но в последния момент Питър успя да се изхлузи и палтенцето остана да виси на мрежата.

Втурна се към бараката с инструменти и със скок се озова право в една лейка. Чудно скривалище щеше да е тя, ама се оказа пълна с вода.

Господин Макгрегор беше сигурен, че Питър е вътре в бараката и реши, че се крие под някоя саксия. Много внимателно започна да ги обръща една след друга и да наднича отдолу.

В този миг Питър кихна:
– Апчи-и-их!
Господин Макгрегър хукна веднага след него.

Понечи да застъпи с крак Питър, но той изскочи през прозорчето и събори три саксии мушкато. Това прозорче бе тясно за човек, пък и господин Макгрегър вече беше изтощен да тича след Питър. Затова се върна да си довърши работата.

Питър поседна за кратка почивка. Едвам дишаше, тресеше се от страх, пък и нямаше представа накъде да тича. На всичкото отгоре от водата в лейката беше мокър до кости.
Отпочина си малко и се защура наоколо, скок-подскок, без много да бърза, като се оглеждаше на всички страни.

Видя една вратичка в стената, но беше заключена, а и нямаше как под нея да се промуши малко закръглено зайче.
Възрастна мишка сновеше през прага. Тя носеше грахови и бобени зърна на децата си в гората. Питър я попита къде е градинската портичка, но в устата ѝ имаше толкова голямо зърно грах, че нямаше как да говори и само кимна с глава. Питър започна да плаче.

После се опита да открие пътя напряко през градината, но се обърка още повече. Незнайно как се озова до вирчето, откъдето господин Макгрегър пълнеше лейките с вода. Едра бяла котка втренчено наблюдаваше златните рибки и стоеше съвсем, съвсем неподвижно, само крайчето на опашката ѝ потрепваше като живо. Питър реши, че е най-добре да не я заговаря, защото бе научил предостатъчно за котките от братовчед си, зайчето Бенджамин.

Върна се обратно към барачката и изведнъж, съвсем наблизо, чу някой да копае с мотика – коп-коп, коп-коп. Питър се шмугна в храстите. Но понеже не се случи нищо, излезе отново, скочи в ръчната количка и се огледа наоколо. Първото нещо, което забеляза, беше как господин Макгрегър прекопава лука. Той работеше с гръб към Питър, а зад него се виждаше дървената портичка!

Питър скокна безшумно от ръчната количка и с всички сили хукна право по алеята зад касиса.

Господин Макгрегър мерна как зайчето взима завоя, но Питър не му обърна внимание. Мушна се под портичката и най-сетне се озова в безопасност в гората.

Господин Макгрегър окачи синьото палтенце и двете заешки обувки на един кол и направи плашило за косовете.

Питър тичаше без да спира и без да се оглежда чак до къщичката под голямата ела.

Той беше тъй уморен, че се отпусна на хубавия мек пясък в заешката дупка и затвори очи. Докато готвеше, майка му се чудеше къде ли си е дянал дрехите. За последните две седмици Питър губеше второ палтенце и втори чифт обувки!

Съжалявам, но трябва да ви кажа, че тази вечер Питър не беше добре.
Майка му го сложи в леглото, свари чай от лайка и го накара да изпие пълна доза!

„По една пълна супена лъжица преди лягане.“

А Флопси, Мопси и Пуфи вечеряха хляб с мляко и къпини за десерт.

КРЕДИТ: The Tale of Peter Rabbit, 1902 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Биатрикс Потър

prikazki.eu