Басни & Истории за животни

Приказка за Зайчето Бенджамин

6мин
чете се за

На децата в Соури от госпожа Зайка

Рано една сутрин малко зайче седяло на ската над пътя.

Наострило ушички и дочуло тропота на едно пони – тък-тагадък, тък-тагадък.

По пътя се показала каручка. Господин Макгрегър я управлявал, а зад него седяла госпожа Макгрегър.

Щом отминали, малкото Зайче Бенджамин се плъзнало надолу и хукнало по пътя – скок-подскок, скок-подскок – да извика своите роднини, които живеели в гората точно зад господин Макгрегъровата градина.

Трябва да добавя, че тази гора била пълна със заешки дупки. В най-уютната пясъчна дупка живеела лелята на Бенджамин и неговите братовчеди – Флопси, Мопси, Пухчо и Питър.

Госпожа Зайка останала вдовица и изкарвала прехраната си с плетене на шалчета и ръкавици от заешка вълна (веднъж и аз си купих един чифт от пазара). Продавала също най-различни билки, чай от розмарин и заешки тютюн (който е това, което хората наричат лавандула).

На малкия Бенджамин хич не му се щяло да срещне своята Леля.

Затова заобиколил голямата ела и едва не се изтърколил върху Братовчед си Питър.

Питър стоял съвсем сам. Бил омърлушен и облече в червена памучна носна кърпичка.

– Питър, – прошепнал малкия Бенджамин, – кой ти взе дрехите?
Питър отговорил:
– Плашилото на господин Макгрегоровата градина, – и разказал как го гонили из цялата градината и как изпаднали обувките и дрешката му.

Малкият Бенджамин поседнал до него и му казал, че господин Макгрегър излязъл с каручката. Госпожа Макгрегър седяла до него и със сигурност щели да отсъстват през деня, защото тя носела най-хубавото си боне.

Питър отговорил, че се надява през деня да вали.

В този момент от заешката дупка се разнесъл гласът на Госпожа Зайка:
– Пухчооо! Пухчооо! Донеси ми още малко лайка!

Питър добавил, че щяло да му стане по-добре ако се поразтъпчат малко.

Ръка за ръка те поели нататък и се озовали на подпорната стена в края на гората.

Загледали се надолу към градината на господин Макгрегър.

Съвсем ясно се виждали обувките и дрешката на Питър, облечени на плашилото, а отгоре била окачена старата шотландска барета на господин Макгрегър.

Малкият Бенджамин казал:
– Зле е за дрехите ни да се промушваме под портичката; по-добре да слезем долу по ствола на крушата.

Питър паднал с главата надолу, но без лоши последствия, защото почвата била прясно разкопана и мекичка.

Мястото било засадено с марули.

След тях в лехата останали множество мънички стъпки – най-много от Бенджамин, който бил обут с дървените си обувки.

Малкият Бенджамин казал, че първо трябва да свалят дрехите на Питър, за да може после да използват носната му кърпичка.

Свалили ги от пръта на плашилото. Но през нощта било валяло – в обувките още имало вода, а от изсъхването дрешката била поотесняла.

Бенджамин решил да пробва шотландската барета, но му била голяма.

После той предложил да напълнят носната кърпичка с лук за подарък на Леля Зайка.

Питър не изглеждал особено въодушевен – все още чувал гласове.

Бенджамин напротив – чувствал се, все едно е у дома си и изхрупал цяло марулево листо. После казал, че обикновено идвали тук с баща си да берат марули за неделния обяд.

(Бащата на малкия Бенджамин се казвал господин Бенджамин Заю.)

Марулите със сигурност били прекрасни.

Питър нищо не си хапнал, само добавил, че иска да се връща вече у дома. И по пътя разсипал половината лук.

Малкият Бенджамин отбелязал, че няма как да се изкатерят нагоре по крушата с товара зеленчук. И тръгнал с уверена крачка към другия край на градината. Поели по застлана с дъски пътечка, която се виела под огряната със слънце тухлена стена на оградата.

Мишки, седнали на прага си, чупели черешови костилки. Те намигнали на Зайчето Питър и Малкия Бенджамин.

Питър изтървал отново носната кърпичка с лук.

Тъкмо минавали край саксиите, парниците и ведрата. Гласовете в главата Зайчето Питър забучали по-силни от всякога, а очите му станали кръгли – сякаш са близалки!

Вървял на крачка или две пред братовчед си, но изведнъж се заковал.

Ето какво видели двете зайчета точно зад ъгъла!

Малкият Бенджамин надникнал и за нула време скрил себе си, Питър и бохчата с лук под една голяма кошница…

Котката станала и се разтегнала, доближила кошницата и започнала да души.

Тя може би харесвала миризмата на лук!

Във всеки случай се излегнала отгоре на кошницата.

Няма как да нарисувам картинка как Питър и Бенджамин стоят под кошницата, защото там било толкова тъмно, и миришело ужасно на лук. Зайчето Питър и Малкия Бенджамин се разплакали.

Слънцето се изтърколило зад гората и станало късно следобяд, но котката още спяла върху кошницата.
.

Котката преседяла там цели пет часа.

Дочуло се равномерно: скок-подскок, скок-подскок и малко хоросан се отронил от стената.

Котката погледнала нагоре и видяла господин Бенджамин Зайо да скача надлъж отгоре по подпорната стена.

Пушел лула със заешки тютюн и носел жилава пръчка в ръката си.

Оглеждал се за своя син.

Господин Зайо изобщо не обичал котки.

С най-невероятния си скок от върха на стената се озовал право върху гърба котката и я подгонил от кошницата чак до оранжерията, а в ръката му останала цяла стиска котешка козина.

Котката била твърде изненадана, за да го одраска и тя.

Господин Зайо вкарал котката в оранжерията и затворил вратата.

После се върнал до кошницата и извадил за ушите своя син Бенджамин и го нашляпал с жилавата пръчка.

След това издърпал племеника си Питър.

После нарамил вързания в носната кърпичка лук и всички излезли от градината.

Половин час по-късно господин Макгрегър се върнал и забелязал няколко много странни неща.

Като че ли човек бил ходил из цялата градина с чифт дървени обувки – само дето следите били невероятно малки!

Също не могъл да разбере как е успяла котката да се затвори вътре в оранжерията, като залости вратата отвън.

Когато Питър се прибрал вкъщи неговата майка му простила, защото била много радостна като видяла, че си е намерил палтенцето и обувките си. Пухчо и Питър разтворили носната къричка и госпожа Зайка сплела лука на плитка и я окачила на тавана на кухнята, откъдето висели китки да съхнат китки с булки и заешки тютюн.

КРЕДИТ: The Tale of Benjamin Bunny, 1904 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби