Басни & Истории за животни

Приказка за Зайчето Бенджамин

Препоръчва се за възраст над 3 год.
5мин
чете се за

На децата в Соури от госпожа Зайка

Рано сутринта едно зайче седяло навръх ската, който се издигал над пътя.

Наострило ушички и дочуло тропота на едно пони – тък-тагадък, тък-тагадък.

По пътя се показала каручка. Господин Макгрегър държал юздите, а до него седяла госпожа Макгрегър.

Щом отминали, зайчето Бенджамин се плъзнало надолу и хукнало по пътя – скок-подскок, скок-подскок – да иде при своите роднини, които живеели в гората точно зад градината на господин Макгрегър.

Трябва да добавя, че тази гора била пълна със заешки дупки. В най-уютната пясъчна дупка живеела лелята на Бенджамин с неговите братовчеди – Флопси, Мопси, Пуфи и Питър.

Госпожа Зайка била вдовица и изкарвала прехраната си с плетене на шалчета и ръкавици от заешка вълна (веднъж и аз си купих един чифт от пазара). Тя продавала и най-различни билки, чай от розмарин и заешки тютюн (който хората наричат лавандула).

Малкия Бенджамин хич не искал да се среща с Леля си.

Затова заобиколил голямата ела и едва не се изтърколил върху братовчед си Питър.

Питър седял съвсем сам – омърлушен и увит в червена памучна носна кърпичка.

– Питър, – прошепнал Бенджамин, – къде са дрехите ти?
Питър отговорил:
– На плашилото на господин Макгрегър, – и разказал как го гонили из цялата градината и как изгубил обувките и дрешката си.

Малкият Бенджамин приседнал до него и казал, че господин Макгрегър е потеглил тази сутрин с каручката. Жена му седяла до него и със сигурност щели да отсъстват през деня, защото госпожа Макгрегър носела най-хубавото си боне.

Питър отвърнал, че много се надява днес да завали.

В този миг от заешката дупка се разнесъл гласът на Госпожа Зайка:
– Пуфи-и-и! Пуфи-и-и! Донеси ми още лайка!

Питър добавил, че ще му стане по-добре ако се поразходят малко.

Хванали се за ръка и поели по пътечката. Скоро се озовали върху подпорната стена в края на гората.

Загледали се надолу към градината на господин Макгрегър.

Съвсем ясно се виждали обувките и дрешката на Питър, облечени на плашилото, а а отгоре му била нахлупена старата барета на господин Макгрегър.

Малкият Бенджамин рекъл:
– Не е добре за дрехите ни да се провираме под портичката. Правилният начин е да се спуснем долу по крушата.

Питър паднал с главата надолу, но без лоши последствия, защото почвата била прясно разкопана и мекичка.

Мястото било засадено с марули.

Двете зайчета оставили в лехата стотици малки стъпки – повечето били на Бенджамин, който носел дървени обувки.

Малкият Бенджамин казал, че трябва първо да се вземат дрехите на Питър, за да може после да използват носната му кърпичка.

Свалили ги от пръта на плашилото. Но през нощта било валяло – в обувките още имало вода, а от съхненето дрешката била поотесняла.

Бенджамин решил да пробва шотландската барета, но му била голяма.

После той предложил да напълнят носната кърпичка с лук за подарък на Леля Зайка.

Питър не изглеждал особено въодушевен – в главата му бучали страшни гласове.

Бенджамин напротив – чувствал се като у дома си и изхрупал цяло марулево листо. После казал, че обикновено идва тук с баща си да берат марули за неделния обяд.

(Бащата на малкия Бенджамин се казвал господин Бенджамин Заю.)

Марулите със сигурност били прекрасни.

Питър нищичко не хапнал, единствено добавил, че иска да се връща у дома. И по пътя разпилял половината лук.

Малкият Бенджамин отбелязал, че няма как да се изкатерят нагоре по крушата с вързопа зеленчук. И тръгнал с уверена крачка към другия край на градината. Поели по застлана с дъски пътечка, която лъкатушела покрай огряната от слънчеви лъчи ограда.

Няколко мишки клечали на прага и чупели черешови костилки. Те намигнали на Зайчето Питър и малкия Бенджамин.

Питър отново изтървал вързопа с лук.

Щом стигнали до парника със саксиите и ведрото, главата на Зайчето Питър забучала по-силно от всякога, а очите му станали кръгли като захарни близалки!

Вървял една-две крачки пред братовчед си, но изведнъж се заковал на място.

Ето какво видели двете зайчета точно зад ъгъла!

Малкият Бенджамин надникнал и след миг се мушнал заедно с Питър и вързопа лук под една голяма кошница…

Котката станала и се протегнала, доближила кошницата и започнала да души.

Изглежда харесвала миризмата на лук!

Във всеки случай си легнала върху кошницата.

Не мога да нарисувам как Питър и Бенджамин стоят под кошницата, защото там било ужасно тъмно, и миришело отвратително на лук. Зайчето Питър и малкия Бенджамин се разплакали.

Станало късно следобед и слънцето се скрило зад гората, но котката още си спяла върху кошницата.

Котката преседяла там цели пет часа.

Изведнъж се чул равномерен звук – скок-подскок, скок-подскок и малко хоросан се отронил от стената.

Котката погледнала нагоре и видяла господин Бенджамин Зайо да подскача напред-назад по стената.

Пушел лула със заешки тютюн и държал жилава пръчка в ръката си.

Търсел сина си Бенджамин.

Господин Зайо изобщо не обичал котки.

С невероятен скок той се метнал от стената право върху котешкия гръб. Гонил котката чак до оранжерията, а в ръката му останала една шепа котешка козина.

Котката толкова се стреснала, че не посмяла и тя да го одраска.

Котката се шмугнала в оранжерията, а господин Зайо залостил след нея вратата.

После се върнал до кошницата, измъкнал за ушите сина си Бенджамин и го нашляпал с жилавата пръчка.

След това измъкнал племеника си Питър.

Господин Зайо нарамил вързопа с лук и всички излезли от градината.

Половин час по-късно господин Макгрегър се върнал и забелязал някои много странни неща.

Някакъв човек, обут с дървени обувки, бил обикалял из цялата градина, но следите му били невероятно малки!

Също не могъл да разбере как е успяла котката да се затвори вътре в оранжерията, като залости вратата отвън.

Когато Питър се прибрал, неговата майка му простила, защото много се зарадвала, че е намерил палтенцето и обувките си.

Пуфи и Питър разтворили носната кърпичка и госпожа Зайка оплела на китка лука. Окачила я на тавана до китките с билки и заешки тютюн.

КРЕДИТ: The Tale of Benjamin Bunny, 1904 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

prikazki.eu