Тази история е продължение на Приказката за зайчето Питър
На децата в Соури от госпожа Зайка
Много рано сутринта едно зайче приседна на насипа над пътя.
Внезапно то наостри уши и дочу тропот на конски копитца – тък-тъгъдък, тък-тъгъдък.
По пътя се показа каручка. Господин Макгрегър държеше юздите, а до него седеше госпожа Макгрегър.
Щом отминаха, зайчето Бенджамин се плъзна надолу и хукна по пътя – скок-подскок, скок-подскок. Искаше да отиде при своите роднини, които живееха в гората, точно зад градината на господин Макгрегър.
Трябва да добавя, че тази гора беше пълна със заешки дупки. В най-уютната пясъчна дупка живееше лелята на Бенджамин с неговите братовчеди – Флопси, Мопси, Пуфи и Питър.
Госпожа Зайка беше вдовица и изкарваше прехраната си с плетене на шалчета и ръкавички от заешка вълна (веднъж и аз си купих един чифт от пазара). Тя продаваше и най-различни билки, чай от розмарин и заешки тютюн (който хората наричат лавандула).
Малкият Бенджамин нямаше никакво желание да се среща с леля си.
Затова заобиколи голямата ела и едва не се изтърколи върху своя братовчед Питър.
Питър седеше съвсем сам, омърлушен и увит в червена носна кърпа.
– Питър – прошепна Бенджамин, – къде са ти дрехите?
Питър отвърна:
– На плашилото на господин Макгрегър – и разказа как го гонили из цялата градината и как изгубил обувките и дрешката си.
Малкият Бенджамин приседна до него и каза, че тази сутрин господин Макгрегър е излязъл с каручката. Жена му седяла до него и със сигурност щели да отсъстват през целия ден, защото госпожа Макгрегър носела най-хубавото си боне.
Питър отвърна, че се надява днес да вали.
В този миг от заешката дупка се разнесе гласът на Госпожа Зайка:
– Пуфи-и! Пуфи-и! Донеси ми още лайка!
Питър добави, че ще му олекне, ако малко се поразходят.
Хванаха се за ръка и поеха по пътечката. Скоро се озоваха на подпорната стена в края на гората.
Загледаха се надолу към градината на господин Макгрегър.
Съвсем ясно се виждаха обувките и дрешката на Питър, облечени на плашилото, а отгоре му беше нахлупена старата барета на господин Макгрегър.
Малкият Бенджамин рече:
– Не е добре за дрехите ни да се провираме под портичката. По-правилно е да се спуснем надолу по крушата.
Питър падна с главата надолу, но без лоши последствия, защото почвата беше прясно разкопана и мекичка.
Мястото беше засадено с марули.
Двете зайчета оставиха в лехата стотици малки стъпки – повечето бяха на Бенджамин, който носеше дървени обувки.
Малкият Бенджамин каза, че първо трябва да вземат дрехите на Питър, за да може после да използват носната му кърпичка.
Свалиха ги от плашилото. Но през нощта беше валяло – в обувките все още имаше вода, а от съхненето дрешката беше отесняла.
Бенджамин реши да пробва шотландската барета, но му беше голяма.
После предложи да напълнят носната кърпичка с лук за подарък на Леля Зайка.
Питър не изглеждаше въодушевен – в главата му бучаха страшни шумове.
А Бенджамин – напротив – чувстваше се като у дома си и изхрупа цяло марулево листо. После каза, че обикновено идва тук с баща си да берат марули за неделния обяд.
(Бащата на малкия Бенджамин се казваше господин Бенджамин Заю.)
Без никакво съмнение – марулите бяха прекрасни.
Питър нищичко не хапна, само добави, че иска да се връща у дома. А по пътя разпиля половината лук.
Малкият Бенджамин отбеляза, че няма как да се изкатерят нагоре по крушата с вързопа зеленчук. Затова тръгна с уверена крачка към другия край на градината. Поеха по застлана с дъски пътечка, която лъкатушеше покрай огряната от слънцето ограда.
Няколко мишки клечаха на прага и чупеха черешови костилки. Те намигнаха на Зайчето Питър и малкия Бенджамин.
Питър пак изтърва вързопа с лук.
Щом стигнаха до парника със саксиите и ведрото, главата на Зайчето Питър забуча по-силно от всякога, а очите му станаха кръгли като захарни близалки!
Той вървеше две-три крачки пред братовчед си, но внезапно се закова на място.
Ето какво видяха двете зайчета точно зад ъгъла!
Малкият Бенджамин надникна и в миг, заедно с Питър и вързопа лук, се мушна под една голяма кошница…
Котката стана и се протегна, доближи кошницата и започна да души.
Изглежда обичаше да ѝ мирише на лук!
Във всеки случай си легна върху кошницата.
Не мога да нарисувам как Питър и Бенджамин стоят под кошницата, защото отдолу беше много тъмно, и миришеше отвратително на лук. Зайчето Питър и малкият Бенджамин се разплакаха.
Стана късно следобед и слънцето се скри зад гората, но котката продължаваше да спи върху кошницата.
Изведнъж се разнесе равномерен звук, скок-подскок, скок-подскок, а от стената се отрони малко хоросан.
Котката погледна нагоре и видя господин Бенджамин Зайо да подскача напред-назад по стената.
Той пушеше лула със заешки тютюн, а в ръката си носеше жилава пръчка.
Търсеше сина си Бенджамин.
Господин Зайо изобщо не обичаше котки.
С невероятен скок той се метна от стената право върху котешкия гръб. Гони котката чак до оранжерията, а в ръката му остана цяла шепа котешка козина.
Котката толкова се стресна, че даже не посмя да го одраска.
Тя се шмугна в оранжерията, а господин Зайо залости вратата след нея.
После се върна до кошницата, измъкна своя син Бенджамин за ушите и го нашляпа с жилавата пръчка.
След това измъкна и племенника си Питър.
Господин Зайо нарами вързопа с лук и всички излязоха от градината.
Половин час по-късно господин Макгрегър се върна и забеляза някои много странни неща.
Някакъв човек с дървени обувки, беше обикалял из цялата градина, но следите му бяха невероятно малки!
Също не можа да разбере как котката е успяла да се затвори вътре в оранжерията и да залости вратата отвън.
Когато Питър се върна, неговата майка му прости, защото много се зарадва, че е намерил палтенцето и обувките си.
Пуфи и Питър разтвориха носната кърпичка и госпожа Зайка сплете на лука на венец. Окачи го на тавана до китките с билки и заешки тютюн.
КРЕДИТ: The Tale of Benjamin Bunny, 1904 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
