Прочутата английска писателка Биатрикс Потър, или по-точно Хелън Биатрикс Потър, е родена на 28 юли 1866 в Кенсингтън, Лондон. Нейните приказни образи – Зайчето Питър, Джеръми Рибаря, Патицата Мима, Госпожа Тара-Лежкъл са едни от най-обичаните герои-животни в световната детска литература.
Още с появата си, книжките и нейните герои печелят световна популярност, която днес би могла да се сравни единствено с тази на Хари Потър.
Биатрикс е единствена дъщеря в богато семейство от средната класа на английското общество. Има брат Уолтър Бертрам, който е шест години по-малък от нея. Децата много обичат да рисуват и често скицират многобройните си домашни любимци – зайчета, мишлета, жабки, гущери и дори един прилеп. Родителите окуражава Биатрикс да рисува. Тя прекарва часове над своите рисунки на животни и растения, които разкриват силното ѝ увлечение по природата. Въпреки, че никога не посещава училище, Биатрикс е изключително умно и любознателно дете. Образова се у дома с помощта на учители и гувернантки.
Семейството прекарва своите летни ваканции в Шотландия или Лейк Дистрикт – Англия, а тамошната природа вдъхновява и подтиква малката Биатрикс да създава своите изпълнени с въображение акварели.
През една от тези почивки в Шотландия, на 27 годишна възраст, бъдещата писателка изпраща илюстровано писмо до болното дете на своя бивша гувернантка. В историята се разказва за четири зайчета – Флопси, Мопси, Пухчо и Питър. Историята става толкова популярна, че тя решава да я публикува под името „Приказка за Зайчето Питър“ (1901).
През 1901 книжката е публикувана с огромен успех от „Frederick Warne & Company“ и през следващите двадесет години същото издателство публикува още 22 книги, започвайки с „Шивача от Глостър“ (1903), „Приказка за катеричката Бърборко“ (1903) и „Приказка за зайчето Бенджамин“ (1904).
Мъничките книжки, които тя специално проектира, за да могат детските ръчички лесно да държат, са комбинация от измамно проста проза, вплела в себе си финия английски хумор и илюстрации, издържани в най-добрите английски традиции.
Въпреки силното несъгласие на родителите си, тя се сгодява през 1905 за Norman Warne, син на нейния издател. След внезапната му смърт, тя прекарва по-голяма част от времето си сама в малка ферма в Съри, която после купува, благодарение на натрупаното състояние от авторските си права.
Филмът „Miss Potter“, 2006 разказва историята на авторката.
През 1913 година се омъжва за своя адвокат Уилям Хийлис и прекарва последните тридесет години от живота си, посветени на писане, рисуване и фермерство. Полага огромни усилия да се опази самобитността и поминъка в региона. Тя завещава своето състояние на „Националния Тръст“, който поддържа фермата ѝ „Хил Топ“ непроменена от времето, в което авторката е живяла там.
КРЕДИТ: Текстът е създаден по материали от „Encyclopaedia Britannica“, Wikipedia и „Vintage News Daily“
