Басни & Истории за животни

Приказка за Джони Градския-мишок

7мин
чете се за

На Езоп под неговата сянка

Джони Градския-мишок бил роден в шкаф, а Тими Уили – в една градина.

Тими Уили бил полско мишле и по грешка отпътувал за града в плетен кош.

Всяка седмица градинарят пращал по разносвача зеленчуци, наредени в този кош с капаци.

Градинарят оставил коша до външната врата, за да може разносвачът пътьом да го вземе.

През малка дупка Тими Уили се промъкнал вътре и след като добре си хапнал грах – заспал дълбоко.

Събудил се изплашен, тъкмо като качвали коша в каруцата. Започнало ужасно друсане и тропане на конски копита, хвърляне на още пакети и километър подир километър –

друс-друс-друс!

Тими Уили се тресял от страх всред подскачащите зеленчуци.

Най-накрая спрели пред голяма къща, кошът бил свален, отнесен и оставен на пода вътре. Готвачката дала на разносвача едно петаче, задната врата се хлопнала и каруцата потеглила нататък.

Но след това не станало по-тихо – сякаш отвън минавали безброй каруци. Кучетата лаели, децата свиркали по улицата, готвачката се смеела, камериерката тропала по стълбите нагоре и надолу, а канарчето свиркало безспир като парна машина.

Тими Уили, който през целия си живот бил живял в градина, се изплашил до смърт.

Скоро готвачката започнала да вади зеленчуците от коша. Изпълнен с ужас, Тими Уили изскочил навън.

Готвачката се метнала на стола и лудо се развикала:
– Мишка! Мишка! Котката да дойде тука! Сара, бързо дай ръжена!

Хукнало мишлето край перваза. Мернало там малка дупка и се шмугнало веднага вътре.

Направил само крачка вътре и се озовал право в средата на миша празнична вечеря. Счупил без да иска три чаши.

– Кой да му се не види е това? – викнал Джони Градския-мишок. Но скоро след първоначалната изненада той си върнал изтънчените маниери.

С изключителна любезност той представил Тими Уили на другите девет мишки, всички пременени във вечерни фракове и бели вратовръзки. Тими Уили изглеждал незначително. Джони Градския-мишок и неговите приятели забелязали това, но били твърде добре възпитани, за да правят лични забележки. Само един от всички попитал Тими Уили дали някога се бил хващал в капан?

Вечерята била с деветстепенно меню, не твърде изобилна, но пък много елегантна. Блюдата били абсолютно непознати за Тими Уили и той даже малко се страхувал да ги опита. Бил много гладен, но и силно разтревожен дали добре се държи в изисканата компания. Неспирният шум, разнасящ се отгоре толкоз го изнервил, че изтървал чинията си.
– Няма значение, те не са наши, – отбелязал Джони.

– Защо младежите се бавят с десерта?

Тук трябва да ви поясня, че две младички мишлета сервирали храната и ходели да тършуват горе в кухнята между отделните блюда. Няколко пъти те се връщали с подскоци, цвъркане и смях; С ужас Тими Уили научил, че били преследвани от котката. Апетитът му съвсем се изпарил и почувствал, че ще падне от изнемога.

– Сипи си малко от желето? – го подканил Джони Градския-мишок.

– Не? Дали не искаш вече да си лягаш? Ще те настаня в най-удобната възглавница на дивана.

Възглавницата била с малка дупчица. Джони Градския-мишок горещо препоръчал това място като най-удобното легло, пазено единствено за гости. Но диванът толкова миришел на котка,че Тими Уили предпочел да прекара окаяно нощта под предпазната решетка на камината.

Така продължили и на следващия ден. Поднесена била изключителна закуска – поне за мишки свикнали да ядат бекон, но Тими Уили бил отгледан с корени и със салата. Джони Градския-мишок и всичките приятели цял ден шумулкали под пода и без страх зашетали привечер из къщата. Особено шумен инцидент причинила Сара, като се изтърколила по стълбите надолу заедно с подноса с чай; имало трохички, захар и пръски мармалад за събиране, макар че котката обикаляла наоколо.

Тими Уили копнеел да се върне вкъщи в тихичкото си гнездо на огрения от слънце бряг. Храната не му понасяла, шумът му пречел да заспи. За два-три дни толкова отслабнал, че Джони Градския-мишок видял промяната и се загрижил какво става.

Внимателно изслушал разказа на Тими Уили и го заразпитвал за градината.
– Звучи като ужасно скучно място? Какво правите когато завали?

– Завали ли си оставам у дома в пясъчната дупка. Хрупам царевица и семенца от есенните ми запаси. Наблюдавам дроздовете и косовете навън и приятелчето ми Петлето Робин по ливадата. А когато слънчо пак изгрее – трябва да видиш градината ми и цветята – рози, карамфил и теменужки. Няма друг шум освен от птички, пчелички и агънца, които блеят по полето.

– Котката отново идва! – го пресякъл Джони Градския-мишок.

Щом успели да се приютят в мазето с въглища, подхванали разговора отново.
– Признавам, че съм малко разочарован. Всички ние много се стараем да те забавляваме Тимоти Уилямс.
– О да, да, вие сте толкова любезни, но аз се чувствам много болен, – казал Тими Уили.

– Може би зъбите и храносмилането ти не са привикнали на нашата храна. Дали няма да е по-разумно да се върнеш обратно с коша за зеленчуци?
– Ох? Ох! – разплакал се Тими Уили.
– Та ние можехме да те върнем вкъщи още миналата седмица, – раздразнено натъртил Джони. – Не знаеш ли, че всяка събота връщат плетения кош обратно?

И така, Тими Уили се сбогувал с новите си приятели и се скрил в кошницата с парче сладкиш и поувяхнало зелево листо. След много тръскане и друсане го закарали обратно в собствената му градина.

Понякога в събота ходел да види дали кошницата е оставена до входната врата, но знаел, че е по-добре да не влиза вътре. Никой не излизал от там, макар че Джони Градския Мишок бил дал едно полу-обещание да пристигне на посещение.

Зимата отминала, слънцето греело отново. Тими Уили си седял до дупката, препичал пухкавото си кожухче и дишал аромата на теменужки и пролетна трева. Вече почти бил забравил своето гостуване в града, когато по пясъчната пътека с елегантна кожена чанта в ръка се задал Джони Градския-мишок!

Тими Уили го посрещнал с отворени обятия.
– Пристигаш в най-хубавото време на годината, ще си направим пудинг с трева и ще се препичаме на слънце.
– Хмммм! Вижда ми се малко влажно, – отбелязал Джони Градския-мишок, докато придържал опашчицата си с ръка, за да не се оцапа в калта.

– Какъв е този страшен шум? – стреснато попитал той.
– Това? – казал Тими Уили, – това е просто крава. Ще я помоля за малко млечице, те са много безобидни, но може без да иска да легне върху теб. Как са нашите приятели?

Джони отговорил някак си мъгляво. Той обяснил, че толкоз рано връща своята визита, защото семейството заминало за празниците по Великден на морето, готвачката започнала пролетно почистване и специално ѝ били наредили да премахне всички мишки. Били донесени четири котенца, а котката излапала канарчето.

– Казаха, че ние сме виновни, но аз си знам какво се случи, – казал Джони Градския-мишок – Какъв е този ужасен шум?
– Това е само косачката в ливадата. Ще събера прясно нарязана трева, за да ти направя легло. Сигурен съм, че ще се устроиш по-добре тук в провинцията, Джони.

– Хм, ще разберем до следващия вторник. Кошът временно е спрян докато стопаните са на морето.
– Сигурен съм, че няма да поискаш да се върнеш в града отново, – казал Тими Уили.

Но не станало така. Върнал се обратно в града още с първата пратка зеленчуци.

Оплакал се, че тишината в селото била прекалена!!

Едно място се харесва на едни, друго – на други.

Аз предпочитам живота на село – точно като Тими Уили.

КРЕДИТ: The Tale Of Johnny Town-mous, 1918 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Приказката е вдъхновена от баснята на Езоп Полската мишка и градската мишка, със заемки от Хораций, Сатири 2.6.79-117. Разказва се за една мишка от село и друга от града. След като опитват една на друга начина си на живот, всяка решава, че предпочита своя собствен. Отзивите за книжката са изключително добри. Образът на Джони Градския-мишок се появява през 1971 във филм балет, а по-късно приказката е адаптирана в анимационен сериал от телевизията BBC.

Всичкитворби