На Езоп под неговата сянка
Джони Градския-мишок бе роден в шкаф, а Тими Уили – в една градина.
Тими Уили беше полска мишка и по погрешка отпътува за града в един плетен кош с капаци.
Всяка седмица градинарят изпращаше в него зеленчуци до града.
Кошът се оставяше до пътната врата, за да може разносвачът да го вземе.
Веднъж Тими Уили се промъкна вътре и след като добре си хапна грах, заспа дълбоко.
Събуди се изплашен, точно когато товареха коша в каруцата. Започна ужасно друсане, тропот на конски копита и хвърляне на още пакети.
Километър след километър:
друс-друс-друс!
Тими Уили се тресеше от страх всред подскачащите зеленчуци.
Накрая спряха пред една голяма къща, свалиха коша и го отнесоха в кухнята. Готвачката даде на разносвача едно петаче, задната врата се хлопна и каруцата потегли нататък.
Но не стана по-тихо. Отвън минаваха безброй каруци, лаеха кучета, подсвиркваха деца, готвачката се смееше, камериерката тропаше по стълбите нагоре-надолу, а едно канарче пееше безспир като парна машина.
Цял живот Тими Уили бе живял в градина и сега се изплаши до смърт.
След малко готвачката започна да изважда зеленчуците. Обзет от ужас, Тими Уили изхвърча навън.
Готвачката скочи на стола и уплашено извика:
– Мишка! Мишка! Котката да дойде тука! Сара, бързо дай ръжена!
Тими Уили не дочака Сара с ръжена, ами хукна край перваза. Мярна малка дупка и на мига се шмугна вътре.
Направи една крачка и се озова в средата на официална миша вечеря. Без да ще, счупи три чаши.
– Да му се не види – ти пък кой си? – викна Джони Градския-мишок. Но след първоначалната изненада, бързо си възвърна изтънчените маниери.
С изключителна любезност той представи Тими Уили на останалите девет мишки – всички с дълги опашки, вечерни фракове и бели вратовръзки. Опашката на Тими Уили беше незначителна. Джони Градския-мишок и неговите приятели забелязаха това, но бяха твърде възпитани, за да правят лични забележки. Само един от тях попита Тими Уили да не е попадал в капан?
Вечерята се състоеше от деветстепенно меню – не твърде изобилна, но пък много изискана. Гозбите бяха съвсем непознати за Тими Уили и той даже малко се страхуваше да ги опита. Беше много гладен, но и силно притеснен как да се държи в тази изискана компания. Неспирният шум идващ отгоре толкова го изнерви, че изтърва чинията си.
– Няма значение, те не са наши – отбеляза Джони.
– Защо младежите се бавят с десерта?
Тук трябва да поясня, че две млади мишлета, които сервираха храната, тичаха между поредните блюда да тършуват горе в кухнята. Няколко пъти се върнаха с подскоци, църкане и смях. С ужас Тими Уили научи, че били преследвани от котката. Апетитът му съвсем се изпари и усети, че ще падне от изнемога.
– Защо не опиташ желето? – подкани го Джони Градския-мишок.
– Не? Дали не искаш вече да си лягаш? Ще те настаня в най-удобната възглавница на дивана.
Възглавницата беше с малка дупка. Джони Градския-мишок горещо препоръча това място като най-удобното легло, пазено единствено за гости. Но диванът така миришеше на котка, че клетият Тими Уили предпочете да прекара нощта под решетката на камината.
Така продължи и на другия ден. Поднесена беше забележителна закуска – поне за мишки, които обичат бекон, но Тими Уили беше отгледан с корени и салата. Цял ден Джони Градския-мишок и приятелите му шумкаха под пода, а вечерта без страх зашетаха из къщата. Сара предизвика извънредно шумен инцидент, като се изтърколи по стълбите надолу, докато носеше подноса с чай. Сетне имаше захар, капки мармалад и трохички за събиране, въпреки че котката дебнеше наоколо.
Тими Уили копнееше да се върне у дома, в тихото гнездо на слънчевия скат. Храната тук не му понасяше и шумът му пречеше да спи. За два-три дни така отслабна, че Джони Градския-мишок забеляза промяната и загрижено го попита какво става.
Внимателно изслуша разказа на Тими Уили и го заразпитва за градината.
– Звучи като ужасно скучно място. Какво правите когато завали?
– Когато завали, оставам у дома в пясъчната дупка. Хрупам царевица и семена от есенните си запаси. Наблюдавам дроздовете и косовете навън и приятеля ми Червеношийко по ливадата. А когато слънцето изгрее – ех, ако можеше да видиш градината и цветята ми – рози, теменужки и карамфили. Не се чува друг звук, освен от птички, пчели и агънца, които блеят по полето.
– Котката отново идва! – прекъсна го Джони Градския-мишок.
Щом се приютиха в мазето с въглища, подхванаха разговора отново.
– Признавам, че съм малко разочарован. Всички ние много се стараехме да те забавляваме, Тимоти Уилямс.
– О да, да, вие сте толкова любезни, но аз се чувствам много болен – въздъхна Тими Уили.
– Може би зъбите и стомахът ти не са привикнали към нашата храна. Май е по-разумно да се върнеш с коша за зеленчуци.
– Ох? Ох! – разплака се Тими Уили.
– Та ние можехме да те върнем още миналата седмица – натърти раздразнено Джони. – Не знаеш ли, че всяка събота връщат плетения кош обратно?
И така, Тими Уили се сбогува с новите си приятели и се скри в коша с парче сладкиш и позавехнало зелево листо. След много тръскане и друсане го закараха обратно в собствената му градина.
Понякога в събота проверяваше дали кошът е до входната врата, но знаеше, че е по-добре да не влиза вътре. Никой не излизаше оттам, макар че Джони Градския-Мишок беше обещал с половин уста някога да дойде на гости.
Зимата отмина и слънцето отново блесна. Тими Уили си седеше до дупката, припичаше пухкавото си кожухче и вдъхваше аромата на теменужки и пролетна трева. Почти беше забравил своето гостуване в града, когато по пясъчната пътека с елегантна кожена чанта в ръка се зададе Джони Градския-мишок!
Тими Уили го посрещна с отворени обятия.
– Идваш в най-хубавото време на годината! Ще си сготвим пудинг с трева и ще се припичаме на слънце.
– Хмммм! Вижда ми се малко влажно – отбеляза Джони Градския-мишок, докато придържаше опашката си с ръка, за да не се изцапа в калта.
– Какъв е този страшен шум? – стреснато попита той.
– Това? – казал Тими Уили. – Това е просто крава. Ще я помоля за малко млечице, те са много безобидни, но може без да иска да легне върху тебе. Как са нашите приятели?
Джони отвърна някак си мъгляво. Обясни, че връща своята визита толкова рано, защото семейството заминало за Великден на море, готвачката започнала пролетно почистване и специално ѝ наредили да премахне всички мишки. Донесли четири котета, а старата котка излапала канарчето.
– Казаха, че ние сме виновни, но аз си знам какво се случи – каза Джони Градския-мишок. – Какъв е този страшен шум?
– Това е само косачката в ливадата. Ще събера прясно окосена трева, за да ти направя легло. Джони, сигурен съм, че тук в провинцията ще се устроиш чудесно.
– Хм, ще разберем до следващия вторник. Кошът временно е спрян, докато стопаните са на море.
– Сигурен съм, че няма да поискаш да се върнеш обратно в града – каза Тими Уили.
Но не стана така. Върна в града още с първата пратка зеленчук.
Оплака се, че тишината на село е непоносима!!
Едно място се харесва на едни, друго – на други.
Аз предпочитам живота на село – точно както Тими Уили.
КРЕДИТ: The Tale Of Johnny Town-mous, 1918 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
Приказката е вдъхновена от баснята на Езоп Полската мишка и градската мишка, със заемки от Хораций, Сатири 2.6.79-117. Разказва се за една мишка от село и друга от града. След като опитват една на друга начина си на живот, всяка решава, че предпочита своя собствен. Отзивите за книжката са изключително добри. Образът на Джони Градския-мишок се появява през 1971 във филм балет, а по-късно приказката е адаптирана в анимационен сериал от телевизията BBC.
