Басни & Истории за животни

Приказка за Джони, градския мишок

Препоръчва се за възраст над 3 год.
7мин
чете се за

На Езоп под неговата сянка

Джони Градския-мишок бил роден в шкаф, а Тими Уили – в една градина.

Тими Уили бил полска мишка и по погрешка отпътувал за града в плетен кош.

Градинарят всяка седмица изпращал зеленчуци до града, наредени в този кош с капаци.

Той оставял коша до пътната врата, за да може разносвачът да го вземе.

Тими Уили се промъкнал вътре и след като добре си хапнал грах, заспал дълбоко.

Събудил се изплашен точно когато товарели коша в каруцата. Започнало ужасно друсане и тропот на конски копита, хвърляне на още пакети и километър подир километър –

друс-друс-друс!

Тими Уили се тресял от страх сред подскачащите зеленчуци.

Най-накрая спрели пред голяма къща, кошът бил свален и отнесен в кухнята. Готвачката дала на разносвача едно петаче, задната врата се хлопнала и каруцата потеглила нататък.

Но след това не станало по-тихо. Отвън минавали безброй каруци, лаели кучета, свиркали деца, готвачката се смеела, камериерката тропала по стълбите нагоре-надолу, а едно канарче пеело неспирно като парна машина.

Цял живот Тими Уили живеел в градина и сега се изплашил до смърт.

Скоро готвачката започнала да вади зеленчуците от коша. Изпълнен с ужас, Тими Уили изхвърчал навън.

Готвачката скочила на стола и уплашено извикала:
– Мишка! Мишка! Котката да дойде тука! Сара, бързо дай ръжена!

Тими Уили не дочакал Сара с ръжена, ами хукнал край перваза. Мернал една малка дупка и се шмугнал в нея.

Направил една крачка и се озовал в средата на официална миша вечеря. Без да иска, счупил три чаши.

– Да му се не види – ти пък кой си? – викнал Джони Градския-мишок. Но след първоначалната изненада, бързо си възвърнал изтънчените маниери.

С изключителна любезност той представил Тими Уили на останалите девет мишки – всичките с дълги опашки, вечерни фракове и бели вратовръзки. Опашката на Тими Уили била незначителна. Джони Градския-мишок и неговите приятели забелязали това, но били твърде добре възпитани, за да правят лични забележки. Само един от тях попитал Тими Уили да не би някога да е попадал в капан?

Вечерята се състояла от деветстепенно меню – не твърде изобилна, но пък много изискана. Гозбите били съвсем непознати за Тими Уили и той даже малко се страхувал да ги опита. Бил много гладен, но и силно притеснен как да се държи в тази изискана компания. Неспирният шум, идващ отгоре, толкоз го изнервил, че изтървал чинията си.
– Няма значение, те не са наши, – отбелязал Джони.

– Защо младежите се бавят с десерта?

Тук трябва да поясня, че две млади мишлета, които сервирали храната, тичали между отделните блюда да тършуват горе в кухнята. Няколко пъти се върнали с подскоци, църкане и смях. С ужас Тими Уили научил, че били преследвани от котката. Апетитът му съвсем се изпарил и почувствал, че ще падне от изнемога.

– Защо не опиташ желето? – го подканил Джони Градския-мишок.

– Не? Дали не искаш вече да си лягаш? Ще те настаня в най-удобната възглавница на дивана.

Възглавницата била с малка дупчица. Джони Градския-мишок горещо препоръчал това място като най-удобното легло, пазено единствено за гости. Но диванът така миришел на котка, че клетият Тими Уили предпочел да прекара нощта под решетката на камината.

Така продължили и на другия ден. Поднесена била изключителна закуска – поне за мишки, които обичат бекон, но Тими Уили бил отгледан с корени и салата. Цял ден Джони Градския-мишок и приятелите му шумкали под пода, а вечерта без страх зашетали из къщата. Сара предизвикала извънредно шумен инцидент, като се изтърколила по стълбите надолу, докато носела подноса с чай. Сетне имало захар, капки мармалад и трохички за събиране, въпреки че котката дебнела наоколо.

Тими Уили копнеел да се върне у дома, в тихото гнездо на слънчевия скат. Храната тук не му понасяла и шумът му пречел да заспи. За два-три дни така отслабнал, че Джони Градския-мишок забелязал промяната и загрижено го попитал какво става.

Внимателно изслушал разказа на Тими Уили и го заразпитвал за градината.
– Звучи като ужасно скучно място. Какво правите когато завали?

– Когато завали, оставам у дома в пясъчната дупка. Хрупам царевица и семенца от есенните ми запаси. Наблюдавам дроздовете и косовете навън и приятелчето ми Петлето Робин по ливадата. А когато слънцето изгрее – ех, ако можеше да видиш градината ми и цветята – рози, теменужки и карамфили. Няма друг звук, освен от птички, пчели и агънца, които блеят по полето.

– Котката отново идва! – го прекъснал Джони Градския-мишок.

Щом се приютили в мазето с въглища, подхванали разговора отново.
– Признавам, че съм малко разочарован. Всички ние много се стараем да те забавляваме Тимоти Уилямс.
– О да, да, вие сте толкова любезни, но аз се чувствам много болен, – въздъхнал Тими Уили.

– Може би зъбите и стомаха ти не са привикнали към нашата храна. Май е по-разумно да се върнеш обратно с коша за зеленчуци.
– Ох? Ох! – разплакал се Тими Уили.
– Та ние можехме да те върнем още миналата седмица, – натъртил раздразнено Джони. – Не знаеш ли, че всяка събота връщат плетения кош обратно?

И така, Тими Уили се сбогувал с новите си приятели и се скрил в кошницата с парче сладкиш и поувяхнало зелево листо. След много тръскане и друсане го закарали обратно в собствената му градина.

Понякога в събота проверявал дали кошът е до входната врата, но знаел, че е по-добре да не влиза вътре. Никой не излизал оттам, макар че Джони Градския-Мишок обещал с половин уста някога да дойде на гости.

Зимата отминала, слънцето греело отново. Тими Уили си седял до дупката, припичал пухкавото си кожухче и вдъхвал аромата на теменужки и пролетна трева. Почти бил забравил своето гостуване в града, когато по пясъчната пътека с елегантна кожена чанта в ръка се задал Джони Градския-мишок!

Тими Уили го посрещнал с отворени обятия.
– Идваш в най-хубавото време на годината! Ще си сготвим пудинг с трева и ще се припичаме на слънце.
– Хмммм! Вижда ми се малко влажно, – отбелязал Джони Градския-мишок, докато придържал опашката си с ръка за да не се оцапа в калта.

– Какъв е този страшен шум? – стреснато попитал той.
– Това? – казал Тими Уили, – това е просто крава. Ще я помоля за малко млечице, те са много безобидни, но може без да иска да легне върху теб. Как са нашите приятели?

Джони отвърнал някак си мъгляво. Обяснил, че връща своята визита толкова рано, защото семейството заминало за Великден на морето, готвачката започнала пролетно почистване и специално ѝ наредили да премахне всички мишки. Донесли четири котенца, а старата котка излапала канарчето.

– Казаха, че ние сме виновни, но аз си знам какво се случи, – казал Джони Градския-мишок – Какъв е този ужасен шум?
– Това е само косачката в ливадата. Ще събера прясно окосена трева, за да ти направя легло. Джони, сигурен съм, че тук в провинцията ще се устроиш по-добре.

– Хм, ще разберем до следващия вторник. Кошът временно е спрян, докато стопаните са на морето.
– Сигурен съм, че няма да поискаш да се върнеш в града обратно, – казал Тими Уили.

Но не станало така. Върнал се обратно в града още с първата пратка зеленчуци.

Оплакал се, че тишината на село е нетърпима!!

Едно място се харесва на едни, друго – на други.

Аз предпочитам живота на село – точно като Тими Уили.

КРЕДИТ: The Tale Of Johnny Town-mous, 1918 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

Приказката е вдъхновена от баснята на Езоп Полската мишка и градската мишка, със заемки от Хораций, Сатири 2.6.79-117. Разказва се за една мишка от село и друга от града. След като опитват една на друга начина си на живот, всяка решава, че предпочита своя собствен. Отзивите за книжката са изключително добри. Образът на Джони Градския-мишок се появява през 1971 във филм балет, а по-късно приказката е адаптирана в анимационен сериал от телевизията BBC.

prikazki.eu