Живели едно време дядо и баба. Двамата си имали кокошка Пъстроножка, гласовито петле, седем овчици и кученце на име Левонтович.
Научили за тях Вълчо и Лиса и се наговорили:
– Я да идем в село, уж сме коледари. Ще похвалим стопаните, ще попеем и за коледарските песни ще ни дадат петлето.
Речено-сторено. Отишли пред къщурката и запели:
През баирче зад горичка се издига
чудна сламена колибка – същ дворец.
Да са живи, да са здрави
нейните добри стопани –
баба, дядо, шест овчици и рогат овнец,
и кокошка Пъстроножка,
и петле с благ гласец.
Излязъл дядо и рекъл:
– Хубаво ни попяхте, ама нямаме нищо за даване.
– Е, дай поне петлето – отвърнали Вълчо и Лиса.
Нямало как, дал дядо петлето. Мушнали го певците в чувала, отнесли го в гората и го скрили.
Усладила им се плячката, дощяло им се още. Върнали пред къщурката и пак запели:
През баирче зад горичка се издига
чудна сламена колибка – същ дворец.
Да са живи, да са здрави
нейните добри стопани –
баба, дядо с шест овчици и рогат овнец,
и кокошка Пъстроножка.
Излязъл дядо и рекъл:
– Хубаво ни попяхте, ама нямаме нищо за даване.
– Е, дай поне Пъстроножка – отвърнали Вълчо и Лиса.
Нямало как, дал дядо кокошката, а коледарите я скрили в гората.
Върнали се и пак запели под прозорчето:
През баирче зад горичка се издига
чудна сламена колибка – същ дворец.
Да са живи, да са здрави
нейните добри стопани –
баба, дядо с шест овчици и рогат овнец.
Излязъл дядо и рекъл:
– Хубаво ни попяхте, ама нямаме нищо за даване.
– Е, дай поне една овчица – отвърнали Вълчо и Лиса.
Нямало как, дал дядо овчица. А Вълчо и Лиса още шест пъти се връщали – пели, пели, накрая отмъкнали и овцете, и овнеца.
Пак не им стигнало, пак се върнали и запели:
През баирче зад горичка се издига
чудна сламена колибка – същ дворец.
Да са живи, да са здрави
нейните добри стопани!
Излязъл дядо и рекъл:
– Е, вадете чувала, добри коледари.
Пъхнал дядо Левонтович в чувала и го дал на Вълчо и Лиса.
Едва влезли в гората и Лиса рекла:
– Вълчо, отваряй да видим какво даде дядо.
Развързал Вълчо чувала и хоп! – изскочил отвътре Левонтович и право връз него. После връз Лиса.
– Ох, ох! – викнала тя. – Вземи кокошлето, вземи и петлето. Всичко вземи, ала мен пожали!
Храброто кученце върнало у дома кокошката, петлето и овчиците. И всички заживели както преди – дядо и баба, с тях кокошка Пъстроножка, гласовито петле, седем овчици и малкия Левонтович.
А пък Вълчо и Лиса никога повече не слезли в село да пеят коледарски песни.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Волчья песня“, Украинская народная сказка; ИЛЮСТРАЦИИ: Евгений Михайлович Рачёв (1906 – 1997); ПРЕВОД: П.Петков, © prikazki.eu 2026г.;
