Квачката Веселушка лежеше кротко и мътеше. Не щеш ли, в кокошарника влезе лошото момче на стопаните и отмъкна едно яйце от гнездото ѝ.
За да не му се карат у дома, малкият злосторник реши да скрие откраднатото яйце. Но къде?! Накрая видя раззината паст на плюшената мечка, която красеше спалнята на мама и татко.
– Ех че скривалище! – зарадва се хлапакът и бързо мушна яйцето в устата на мечката, преди да са го спипали.
Стаята беше толкова топличка, че скоро яйцето се излюпи. Черупката се пропука и от устата на плюшената бяла мечка излезе малко пухкаво пиле, което нарекоха Гого.
Дребният жълтурко много се гордееше, че на света няма друг като него – роден в устата на мечка. Непрестанно се фукаше пред своите братя и се отнасяше с тях, сякаш е господар.
– Хей, я мръдни малко – сопваше се често горделивкото. – Как посмя да хвърлиш сянка върху единствения син на бялата мечка.
Колкото повече растеше това пиле, толкова по-непослушно и нахално ставаше.
Един ден, както се разхождаше по полянката, срещна една бяла мечка, която беше избягала от близкия зоопарк. Тя беше съвсем истинска и толкова гладна, че излапа на една хапка наперения младок.
Кокошката Веселушка видя как изчезна пилето в устата на бялата мечка и хукна към кокошарника.
Там завари две свои приятелки.
– Я виж, ето я и Гоговата майка. – Веселушка, къде се дяна твоето наперено момченце?
– Никакъв го няма – добави другата кокошка.
– Гого ли? – въздъхна Веселушка, ами той… той се върна… в бащината къща.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Le poulet pretentieux“ из „Les contes de la souris bleu“, 1930г. ТЕКСТ&ИЛЮСТРАЦИИ: Benjamin Rabier (Бенжамен Рабие); ПРЕВОД И АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
