Приказка с картинки за шест зайчета

В осем часа сутринта семейство Лапинус сяда край масата за вкусна чаша шоколад. Пиеро, вечно разпален за нещо, си събаря чашата, докато посяга за още една бучка захар.

Време е за училище. Днес е първият учебен ден. Звънецът бие за първия час. Мама зайка съветва за последно децата. По-големите вече бързат по пътя, а тя повтаря на най-малкото зайче:
– Бъди послушен, Пиеро! Бъди много добър и послушен!

Права беше мама зайка да повтаря съветите си. Пиеро напълно забравя уроците и хуква след една шарена пепередука, а господин учителят не забелязва нищо!

В края на срока, когато се раздават годишните училищни награди, малките зайчета се събират и се поздравяват с постигнатите успехи.
– Ами ти, Пиеро, каква награда получи?
– Бабо, моята награда пропадна някъде.
– О, тогава ще да ти дам едно зелево листо за награда!

Който има пухкава козинка, не се плаши от зимата! Време е за пързалката! Време е да играем на снежни топки.
– Хей, хвани тази топка със ушите си – вика Пиеро на брат си.
И ето, топката бръсва дългите му ушички. В миг те стават розови, а после алено червени.

Нашите приятели винаги посрещат с радост пролетта. Ала точно тогава им хрумват най-големите бели. През един пролетен ден или по-скоро през една пролетна нощ три от зайчетата тайно се измъкват, за да се разходят по пътеката на лунна светлина.

Но на зазоряване, тъкмо когато пуква денят и разходката едва започва, прогърмява страшен гръм!… По небето бясно святкат светкавици. Зайчетата са ужасно се изплашени и подгизнали от дъжда. Треперят от студ – тресат се от върха на лапичките до края на ушичките си и тичат като луди към родната заешка дупка.

Колко е студен следващият ден! Трите зайчета са толкова болни и ужасно ги тресе! Дни наред трябва да пазят стаята и да пият гадни билкови настойки вместо ароматен ментов чай! По цял ден си мислят колко тъжно е да си болен.

Идва лятото и цялото семейство се стяга да замине на море. Побързайте! Всеки си занася куфара в колата. Жанет носи зелки и храна за из път. Пиеро, винаги жив и практичен, качва своя куфар в багажника отгоре на колата.

Колко е приятно да плуваш в сините морски вълни, а те нежно да те люшкат! Ала не всеки мисли така. Жанó не смее да влезе в морето.
– Хей, страхливко! Идваш ли?

Нашите заешки приятели си устройват весела музикална утрин. Пиано, цигулка и флейта свирят заедно игрива песен, а Жанó пее по ноти. Най-сетне и Пиеро млъква, докато рисува. Ах, колко е приятно да се отпуснеш в мекото кресло и да се наслаждаваш на младите таланти.

Време е за сън, но в заешката спалня се надига страшна олелия. Зайчетата са много палави и закачливи и съвсем не се държат като добре възпитани деца, които нежно целуват своите родители, преди да заспят.