Имаше едно време две котета със зелени очи, които се казваха Хър и Мър. Те обичаха да смесват различни бои, за да правят нови цветове.
Затова имаха толкова много кофи с бои!
Кофи и кофи с бои за рисуване и игри.
С тях можеха да забъркат всички цветове на света.
На всяка кофа беше надписан цветът, но разбира се, котетата не могат да четат.
Затова трябваше да познават цветовете.
– Толкова е лесно – рече Хър.
– Червеното е червено. Синьото – синьо – обясни Мър.
Но двете котета нямаха кофа със зелена боя.
– Нямаме зелена боя! – възкликна Хър.
– Нямаме и капка! – натъжи се Мър.
Много им трябваше зелена боя, защото, където и да погледнеха, виждаха нещо зелено.
Зелено като котешки очички
Зелено като тревички
зелено като река
и бутилка за вода.
И те решиха да си направят зелена боя.
Хър смеси червена и бяла боя – и какво се получи?
Не, не стана зелена…
ами розова боя.
Розова като прасенце
Розова като краченце
Розова като розичка,
и като малка госпожичка.
После Мър смеси жълто и червено и стана оранжева боя.
Оранжева като мандарини,
и оранжеви витамини.
Оранжева като пчела,
която пърха с крила.
Котенцата бяха много доволни, но все още нямаха зелена боя.
Тогава смесиха синьо и червено – и какво се получи?
О, не! Пак не стана зелено, ами тъмно лилаво.
Лилаво като теменужка,
лилаво като тази блузка,
лилаво като тази сянка,
която нарисува Анка.
Но нямаха зелена боя!
И тогава…
О, котета сръчни! О, Мър! О, Хър!
Най-сетне!
Кажи-речи случайно, те смесиха синя и жълта боя и стана зелена като зелена трева.
Зелена като листа на дървета
Зелена като острови в морета.
Котетата толкова се зарадваха на своите нови цветове, че започнаха да рисуват всичко наоколо. Рисуваха и рисуваха…
Зелени листа
с червени цветя.
Лилави дрешки и
розови черешки.
Червени маси
с жълти вази,
и златни дървета
в зелени полета.
Щом рисунките станаха готови, котетата заскачаха от радост и… събориха кофите с боя. Боите се смесиха – жълто, червено, малко синьо, малко черно и стана… кафяво.
Кафяво като параход
кафяво като октопод,
кафяво като конче и
шоколадово бонбонче.
И в цялото това кафяво слънцето се скри. Свечери се и цветовете се стопиха в топлия мрак.
Котетата замъркаха и заспаха, а пред очите им се завъртяха всички цветове на дъгата. Присъни им се чуден сън.
Дърво с червени рози,
които бързо стават бели.
Ти само брой до три:
Едно… Две…
Три-и-и!
На лилаво поле
сред розово море,
ябълки червени
под дървета зелени.
И пет великденски яйца
хорце топуркат с крачка.
А после сънуваха
една зелена котка
и розовия дакел Ненко
как танцуват фламенко.
Накрая всичко се стопи в мека сива мъгла.
Внезапно Хър се събуди. Събуди се и Мър. Беше сутрин. Те изпълзяха от леглата в големия сияен свят. Небето искреше лудешки в слънчева светлина.
И котетата заскачаха лудешки –
Скок!
Скок!
Подско-о-о-ок!
И така се разскачаха, че събориха всички кофи с боя и те се смесиха заедно.
И ето всички цветове на света, които двете котетата направиха.
КРЕДИТ: „The color kittens“, 1949г. – Margaret Wise Brown (Маргарет Уайз Браун); ИЛЮСТРАЦИИ: Alice and Martin Provensen – 1949г.; ПРЕВОД: Л.Петкова © prikazki.eu 2024 г.;
