Малкият Самбо

Имаше едно малко момченце, което се казваше Самбо, майка му – Мумба, а татко му – Джъмбо.

Веднъж Мумба уши хубаво червено палтенце и сини панталонки на момчето, а Джъмбо го заведе на пазара и му купи красив зелен чадър и чифт червени обувки с остри носове.

Малкият Самбо стана цял господинчо!

Един ден той облече червеното палтенце, обу сините панталонки и червените обувки, взе зеленият чадър в ръка и тръгна на разходка. Не щеш ли, пред него изскочи един тигър, който му рече:
– Самбо, сега ще те изям!
– О, тигърчо, недей ме изяжда – помоли момчето. – Ще ти дам хубавото си червено палтенце, което мама ми уши!
– Добре, няма да те изям, щом ще ми дадеш твоето червено палтенце – се съгласи тигърът.
После облече червената дрешка на Самбо и си замина, а по пътя си мислеше:
„Сега съм най-великият тигър на света!“

Самбо продължи нататък. Повървя малко и срещна втори тигър, който му рече:
– Самбо, сега ще те изям!
Момченцето се примоли:
– О! моля те, тигърчо, недей ме изяжда! Ще ти дам сините си панталонки.
Тигърът отвърна:
– Добре, няма да те ям, щом ще ми дадеш сините си панталонки.
Тигърът обу сините панталонки и продължи по пътя, като си мислеше: „Сега съм най-великият тигър на света!“

Самбо продължи да се разхожда. Скоро трети тигър изскочи насреща му и изръмжа:
– Самбо, сега ще те изям!
– О! моля те, тигърчо, недей ме изяжда! Ще ти дам хубавите си червени обувки.
А тигърът отвърна:
– Защо са ми твоите обувки? Какво ще ги правя? Аз имам четири крака, а обувките ти са две. Трябват още две.
Но Самбо отвърна:
– Може да ги обуеш на ушите си.
– Вярно – съгласи се той. – Ще ги обуя на ушите си. Дай ги и няма да те изям.
Тигърът надяна червените обувки на Самбо и си замина. Докато се отдалечаваше, си мислеше:
„Сега съм най-великият тигър на света.“

Самбо пое в друга посока. Но скоро го срещна четвърти тигър, който му рече:
– Самбо, сега ще те изям!
Момченцето се примоли:
– О! моля те, тигърчо, недей ме изяжда – ще ти дам зеления чадър, който татко ми купи.
– За какво ми е този чадър, като нямам с какво да го нося?
– Може да завиеш опашката си около дръжката и така да го носиш – отвърна Самбо.
– Вярно! – зарадва се тигърът. – Така ще направя. Дай ми чадъра и няма да те ям.
Тигърът взе чадъра на Самбо и продължи по пътя, като си мислеше:
„Сега съм най-великият тигър на света!“

Малкият Самбо крачеше през полето и плачеше, защото тигрите му взеха всичко.

Внезапно се разнесе страховит рев, който ставаше от силен по-силен.
„Ох, ох – рече си Самбо, – сега ще дойдат и четирите тигъра да ме изядат! Какво да правя?“
Момченцето хукна към една дебела палма и се скри зад нея.

А какво видя? Наблизо стояха четирите тигъра и се караха кой е най-великият на света. Скоро кавгата им стана толкова голяма, че захвърлиха настрани нещата, които бяха взели от Самбо и започнаха да се бият, да се дращят и хапят.

И както се бореха и търкаляха по земята, доближиха дървото зад което се криеше Самбо. Момчето бързо избяга оттам и се скри зад разперения зелен чадър.

А тигрите започнаха да се гонят около дървото и тичаха тъй бързо, че изобщо не забелязаха малчугана. Всеки тигър захапа предния за опашката и се завъртяха в кръг край дървото.

Щом видя какво става, момченцето излезе пред чадъра и извика:
– Хей, тигри! Защо си съблякохте хубавите дрехи? Не ги ли искате вече?
Но тигрите не му обърнаха внимание и отвърнаха само с едно:
– Гр-р-р-р-р-р!
Тогава Самбо рече:
– Щом не ги щете, кажете ми да си ги взема.
Но тигрите не искаха да си пуснат опашките и пак изръмжаха:
– Гр-р-р-р-р-ррррр!

Тогава Самбо си облече червеното палтенце, обу си сините панталонки и червените обувки, взе зеления си чадър и спокойно си тръгна.

А тигрите, които бяха много сърдити, продължаваха да си стискат опашките и да тичат около дървото. Гонеха се, гонеха се, гонеха се тъй дълго и бързо, че ни главите, ни краката им се виждаха вече. Накрая се сляха в едно и паднаха на земята, стопени на масло. Една локва тигрова мас се разля до дървото.

През това време Джъмбо, таткото на Самбо, се връщаше от работа. В ръце носеше едно голямо гърне. Той мина край дървото, видя локвата и си рече:
– Я, каква хубава мас! Ще я събера в гърнето и ще я занеса на Мумба да готви с нея.“

Събра маста в гърнето и я занесе вкъщи. Мумба много се зарадва. Веднага омеси тесто и опържи търкалачета с тигровата мас. Цялото семейство седна да яде, а Самбо разказа на мама и татко историята с тигрите, които, ядосани един на друг, му бяха върнали червеното палтенце, сините панталонки, червените обувки и зеления чадър, заедно с едно гърне чудесна тигрова мас.