Нейде из дълбините на Нубия живял прочут лъв. Надлъж и шир животните го хвалели за неговата честност, мъдрост и неподкупност. Славата му така се разнесла, че го избрали за съдия.
Щом възникнел спор, поданиците на животинското царство отивали при него да потърсят справедливост.
Веднъж две маймунки намерили в пясъка грамадно яйце и люто се скарали на кого е:
– Аз пръв го видях!
– Не, аз!
Спорили, разправяли се и накрая решили да помолят лъва да реши спора им.
Поставили грамадното яйце в краката на съдията и обещали да приемат неговото решение.
– Приятели мои – подхванал лъвът. – Този случай е труден. И двамата казахте, че всеки пръв е видял яйцето. Е, за да реша кой прав, кой крив, ще трябва внимателно да помисля. Върнете се след месец и тогава ще съм намерил възможно най-честното решение.
Маймунките се съгласили и си заминали.
Щом им видял гърбовете, лъвът заровил яйцето в пясъка и се прибрал у дома.
Скритото в пясъка яйце се топлело под слънчевите лъчи и ето че една чудесна сутрин черупката се пропукала и се излюпил щраус, висок един метър.
Лъвът държал младото пиле наблизо и чакал двете маймунки. В уречения ден те пристигнали да получат справедливост.
– А – ето ви и вас – засмял се лъвът, щом ги забелязал. – Да видим дали ще ви зарадвам или разочаровам, защото намереното от вас само ще реши кое е най-справедливо.
След тези думи лъвът кимнал към малкия щраус и го попитал:
– Ето двете маймунки, които твърдят, че си техен. На кого от тях искаш да принадлежиш, детето ми?
На своя си птичи език пилето изкрякало:
– На никого от тези двамата!
Маймуните тръгнали към него, но щраусът тъй здраво ги накълвал и наритал, че се вдигнала прах двайсет стъпки наоколо.
С викове и крясъци маймунките хукнали да се спасяват, а младият щраус тръгнал спокойно към пустинята.
На другия ден пред лъва се изправило едно зайче.
– Какво искаш, момчето ми? – попитал съдията.
– Ах, Ваше Благородие – подхванал дребосъкът, – вчера срещнах слона в гората и той без никаква причина се приближи и ми издърпа с хобот ухото.
– А, щом е така – отвърнал съдията, – този слон е виновен и веднага ти присъждам възмездие. Сега, драги Зайко, ти на свой ред ще му дръпнеш ухото.
Слонът покорно вдигнал с хобот малкото зайче и се оставил да му дръпнат ухото.
След няколко дена двете маймунки пак дошли при лъва. Този път били намерили ножица.
– Моя е! Аз пръв я видях! – викнала едната маймунка.
– Не! – крякала другата. – Ножицата е моя.
Лъвът взел от тях ножицата и казал:
– Ей сега ще решим спора, моите момчета.
После с мощните си лапи разделил на две ножицата и подал на всеки по едно парче с думите:
– Готово… Сега си вървете по живо, по здраво.
КРЕДИТ: „Le Lion Juge de Paix (Лъвът съдия, африканска приказка)“ из „Les contes de la souris bleu“, 1930г. ТЕКСТ&ИЛЮСТРАЦИИ: Benjamin Rabier (Бенжамен Рабие); ПРЕВОД И АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
