Карланко

Имало едно време в Испания една коза – най-преданата и грижовна домакиня на света. Тя имала три мили и добре възпитани козлета, които отглеждала с цялата си любов.

Веднъж, докато събирала дърва в гората, майката забелязала в потока една оса да се дави. Бързо потопила дълга пръчка във водата, осата успяла да се улови и изпълзяла невредима.
– Бог да те поживи! – изжужала тя. – Спаси ми живота. Ако някога ти потрябвам, иди при старата стена. Там е манастирът на осите, а аз съм игуменката. Имаме множество мънички килии, потънали в руини, защото сме много бедни. Когато и да ме повикаш, веднага ще дойда да ти помогна. За теб ще сторя всичко, което мога. Сбогом и Господ да те пази!
След тези думи осата забръмчала утринните си молитви и отлетяла нанякъде.

Няколко дена по-късно майката казала на своите козлета:
– Деца, трябва пак да ида в гората за дърва. Вие ще останете у дома и ще залостите здраво вратата. Внимавайте, не отваряйте на никого, защото злият човекоядец Карланко се навърта наоколо. Ще отключите само когато ви кажа:

Майката излязла, а трите козлета, които били много послушни, направили точно каквото било казано. Скоро пред вратата се разнесъл силен дрезгав глас:

Отдавна козлетата били залостили вратата и затова му отвърнали смело:

Карланко страшно се ядосал и занареждал люти закани как ще докопа козлетата. Ритал и блъскал с все сили вратата, ала не успял да отвори. Накрая се престорил, че си тръгва, но всъщност подлецът се скрил наблизо и започнал да наблюдава. И ето, скоро майката се задала, натоварена с наръч дърва. Потропала на вратата и извикала:

На сутринта Карланко се върнал и пак се скрил до къщичката. Щом майката излязла и се отдалечила достатъчно, той отишъл до вратата, потропал и с преправен глас рекъл:

Ах, ах – повярвали козлетата, че майка им ги вика, но щом отворили вратата, с ужас видели страшния Карланко! Хукнали с все сили нагоре по стълбата и сръчно я издърпали след себе. Козлета се покатерили на покрива – там Карланко не можел да ги хване.

Злосторникът щял да се пръсне от яд! Козлетата били пред очите му, но не можел да ги хване. Влязъл в къщичката, затръшнал вратата и така се разбеснял вътре, че горките козлета затреперили от ужас.

Скоро се задала майката, натоварена с дърва. Тя извикала на дечицата да отворят, но от покрива те я предупредили да внимава, защото Карланко е в къщичката.

Щом чула това, майката захвърлила дървата и хукнала при осите. Потропала на манастирската порта и пазачката избръмчала отвътре:
– Кой е?
– Света майко, аз съм мама Козица.
– Какво търсиш в манастира на осите!? Махай се! Нямаме милостиня. Върви си и дано Бог те закриля – отвърнала пазачката.
– Бързо повикай игуменката – помолила козата. – Ако ми откажеш, ей на онова клонче е кацнал един стършел, ще ида да го повикам.

Стреснала се пазачката и хукнала да извика игуменката. Козата през сълзи разказала каква ужасна беда я сполетяла.
– Успокой се, мамо Козице – отвърнала игуменка, – ще ти спася дечицата. Да вървим в къщичката.

Щом стигнали, осата се шмугнала през ключалката, разбръмчала се яростно и зажилила Карланко – „жил“ по носа, „жил“ по врата, „жил“ по очите. Злодеят направо обезумял – едва намерил вратата и изхвърчал навън като тапа.