Зайчето, което шепнеше

Имаше едно време мъничко сънливо зайче. Една пролетна вечер то започна да се прозява, прозява, и прозява:
– Ах-хмммм…

И толкова широко отвори заешката си уста, че можеше да видиш предните му бели зъбки и розовото му езиче. Зайчето се прозяваше, прозяваше, и не щеш ли, една земна пчела влеза в устата му и то я глътна.

– Ха – ха -ха! – разсмя се старият дебел бухал. – Когато се прозяваш, трябва винаги да слагаш лапа пред устата си – избуха бухалът.
– Зайците не правят така – отвърна малкото сънено зайче.
– Глупави зайци! – заяви бухалът и отлетя.

Зайчето опита да му каже още нещо, но а-ха да заговори, пчелата се сгуши в гърлото му и заспа. И сега горкият дългоушко само можеше да шепне.

– Какво да правя? – прошепна зайчето на катеричката, която още не беше заспала.
– Събуди я – рече катеричката. – Събуди пчелата.
– Как? – прошепна зайчето. – Сега мога само да шепна и ужасно ми се спи, но как да заспя с тази пчела в устата?!

Внезапно старата, умна къртица изскочи изпод земята.

– Аз мога само да шепна – оплака се малкото зайче.
– Това е достатъчно! – успокои го къртицата. – Зайко, ела насам да ти прошепна как да събудиш пчелата. – Трябва да вдигнеш възможно най-малкия шум, защото пчелите не се стряскат от голям шум. Те са твърде мънички и обръщат внимание само на малките шумове.
– Като шумен шепот ли? – попита зайчето.
– Твърде шумно! – заяви къртицата и се шмугна пак в дупката си.

„Мъничък шум…” – зашепна зайчето и вдига лек заешки шум – тъй тих, сякаш птичи крилца трепкат във въздуха. Но земната пчела не се събуди.

Тогава зайчето зашумя, сякаш вали сняг, но пчелата пак не се събуди.

После вдигна шум, сякаш диша бубулечка, после сякаш киха муха и накрая сякаш трепка трева. Но пчелата пак не се събуди.

Замисли се Зайко кой е най-лекият шум, който може да направи. Кой, кой…?

Звук тъй тих като топенето на снега, или тих като растежа на трева, или тих като яйце, или тих като, като…

Внезапно се сети за най-лекия шум, който можеше да направи. И хоп!

Изжужа тихичко „Бззз”, сякаш земна пчела събира нектар от разцъфнала ябълка навръх далечната планина. Беше много тихичко „бззз” от много малка пчела, която похапва медец.

И това събуди пчелата. Реши, че сигурно пропуска нещо важно и отлетя.

А какво направи малкото зайче? Това сънено, сънено зайченце?

Затвори устичка.
Затвори очички.
Сви ушички.
Скри лапички.
Трепна с носле.
И дълбоко заспа.