Доктор Де Сото е зъболекар. Той работи много добре и затова кабинетът му винаги е пълен с пациенти. Тези, които са големи горе-долу колкото него, например къртиците или катериците, използват зъболекарския стол.
По-едрите пациенти сядат на пода, а доктор Де Сото се качва на стълба да ги лекува.
За най-големите животни има специален кабинет. Там асистентката на доктора, която е и негова съпруга, го издига с лебедка до устата на пациента.
Доктор Де Сото е много популярен сред най-едрите животни. Влиза в устите им работи с гумени ботуши, за да не си мокри краката. Ръцете му са толкова изкусни, пък и зъболекарската машина тъй фино работи, че пациентите почти не ги боли.
Понеже докторът е мишок, в кабинета не се приемат хищници, които ядат мишки и това специално е посочено в табелата на кабинета.
Щом дрънне звънчето, докторът и съпругата му поглеждат през прозореца. Вътре не допускат даже най-кротката котка.
Един ден те надникнаха и долу видяха добре облечен господин Лисан с превързана муцуна.
– Господине, не мога да Ви приема! – извика доктор Де Сото. – Не прочетохте ли табелата?
– Моля Ви! – проплака лисугерът. – Имайте милост, боли ме ужасно! – и така се разрида, че направо да ти се скъса сърцето.
– Един момент – отвърна доктор Де Сото. – Горкият – прошепна той на жена си. – Как да постъпим?
– Нека рискуваме – съжали го госпожа Де Сото и натисна бутона да отвори вратата.
Лисугерът за миг изкачи стълбите и влезе в кабинета.
– Живи и здрави да сте, малки съкровища – проплака той и падна на колене. – Моля ви да направите нещо. Този зъб ще ме погуби.
– Седнете на пода, господине – рече доктор Де Сото – и моля да си свалете превръзката.
Доктор де Сото се покатери на стълбата и смело влезе в лисичата уста.
– Ох-хо-хо-о! – въздъхна той. – Имате развален кътник и необичайно лош дъх.
След прегледа доктор Де Сото допълни:
– Този зъб трябва да се извади, но ще Ви сложим нов.
– Само да спре болката – прошепна лисугерът и изтри няколко сълзи от муцуната си.
Въпреки ужасния зъбобол, хищникът усети, че в устата си има вкусна хапка и челюстите му затрепериха.
– Не затваряйте! – извика доктор Де Сото.
– Дръжте си устата широко отворена – сгълча и госпожата.
– Слагам Ви упойка – рече доктор Де Сото. – Няма да усетите как ще извадим зъба.
Скоро упойката замая лисугера и той забълнува:
„М-м-м, вкусно – мърмореше той. – Как ги обичам сурови… само с щипчица сол и ъъ… сухо бяло винце.“
Съпрузите веднага се досетиха за какво говори и госпожа Де Сото подаде една пръчка на съпруга си да заклещи лисичата уста да не би да се затвори.
Доктор Де Сото монтира на болния зъб инструмента за вадене и двамата със съпругата му завъртяха лебедката. Скоро се чу едно цвак! – разваленият зъб изскочи и се разлюля във въздуха.
– Кървя! – извика лисунгерът, щом се свести.
Доктор Де Сото изкачи стълбата и сръчно пъхна кръвоспиращ тампон в дупката.
– Най-лошото свърши! – рече той. – Утре новият зъб ще е готов. Елате точно в единайсет.
Лисугерът, още позамаян от упойката, се сбогува и излезе. По пътя към дома той се зачуди дали е чак толкова лошо, ако излапа Де Сото и съпругата му, щом го излекуват.
Когато дневният прием приключи, госпожа Де Сото направи един изкуствен зъб и го полира.
– Суров със сол – замърмори доктор Де Сото. – Що за глупост да се доверяваш на лисица!
– Не съзнаваше какви ги говори – защити госпожа Де Сото лисугера. – Защо да ни вреди? Нали му помагаме.
– Защото е лисица! – отвърна доктор Де Сото. – А лисиците са зли и подли създания.
Вечерта съпрузите си легнаха, но измъчвани от тежки мисли, не можаха да заспят:
– Дали утре да го пуснем в кабинета? – зачуди се госпожата.
– Заловя ли се с нещо, трябва да го завърша – отсече зъболекарят. – И баща ми беше същият.
– Но ние трябва да се защитим някак си! – възрази жена му.
Те приказваха, приказваха, приказваха и накрая измислиха план.
– Мисля, че това ще свърши работа – заяви доктор Де Сото.
Минута по-късно и двамата вече спяха дълбоко.
На другата сутрин точно в единайсет часа пристигна един много весел лисугер.
От болката нямаше помен.
Когато доктор Де Сото влезе в лисичата уста, пациентът млясна и за миг я затвори, после зяпна широко и се разсмя:
– Шегувам се!
– Дръжте се сериозно – отвърна зъболекарят строго. – Чака ни много работа. Съпругата му беше качила тежкия зъб по стълбата.
– О, чудесен е! – възкликна лисугерът. – Толкова ми харесва!
Доктор Де Сото постави протезата на празното място и я закрепи за съседните зъби.
Пациентът прекара език по новия зъб. „Ох, така добре ми стои – рече си той. В никакъв случай не бива да ги изяждам. Но от друга страна – как да се спра?“
– Не сме свършили още – прекъсна мислите му доктор Де Сото и показа в ръцете си голяма стъкленица. – Това е забележителна субстанция, специално разработена от мен и съпругата ми. С едно намазване завинаги ще се отървете от зъбобол. Искате ли пръв да изпробвате най-новото ни лекарство?
– Разбира се! – зарадва се лисугерът, защото много мразеше всякакви болки.
– Повече няма да ни видите – заяви доктор Де Сото.
„Повече никой няма да ви види – наум го поправи лисугерът, който беше решил, че ще ги излапа с чисто новия си зъб.“
Доктор Де Сото влезе в лисичата уста и започна да маже зъбите един след друг. Госпожа асистентката стоеше на стълбата до него и му показваше местата, които беше пропуснал. Пациентът изглеждаше много щастлив.
Зъболекарят свърши и излезе от устата на лисугера.
– Сега затворете уста и стискайте силно в продължение на една минута.
Лисугерът стисна челюсти яко, но когато времето изтече и опита да отвори уста – зъбите му бяха здраво залепнали!
– Ах, съжалявам, трябваше предварително да Ви кажа! – подсмихна се докторът. – Ден-два няма да можете да си отваряте устата. Специалната ни субстанция трябва да проникне в дентина дълбоко. Но не се безпокойте – никога повече няма да изпитате болки!
Лисугерът направо се стъписа и загледа смаяно ту доктора, ту съпругата му. Те се усмихваха и чакаха. Единственото, което пациентът успя да измънка през залепналите си зъби беше:
– Мʼрси мноо…
После стана и напусна кабинета, като се опитваше да слиза по стълбите с достойнство.
Доктор Де Сото и неговата асистентка надхитриха хитреца. Те се целунаха и решиха този ден повече да не работят.
КРЕДИТ: „Doctor De Soto“, 1981г.; АВТОР: William Steig; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
