Какво е беда?

В дълбините на джунглата живяла маймуна със своите малки. Всяка сутрин тя тръгвала за храна и винаги заръчвала на дечицата си да не слизат от дървото, докато я няма, за да не попаднат в беда. Малчуганите обещавали да са послушни и търпеливо да изчакат мама да се върне.

Веднъж най-малкото маймунче, което се казвало Монг Нио, попитало братята си какво значи „беда“. Нямали никаква представа.
– Опасна ли е? – не спирал да пита малчуганът.
Братята мълчали.
– Разболяваш ли се от нея? – чудел се Монг Био.
Безкрайните въпроси смаяли маймунките и понеже не знаели как да отговорят, му казали да млъква.
– Е, като не знаете, сам ще разбера – заявило мъничето и с гигантски скок слязло от дървото.
– Хей, къде си тръгнал? – развикали се братята и сестрите му. – Я се връщай веднага!
Но Монг Нио дори не се обърнал. Хукнал сам-самичък из джунглата да научи какво е беда.

Не щеш ли, край него профучал един елен – бягал с все сили да спаси живота си от изгладнелия лъв, който го преследвал.
– Спри, спри – извикало маймунчето подире му. – Ще ми кажеш ли какво е беда?
– Повярвай, хич не ти трябва да знаеш – извикал еленът и изчезнал в гъсталака.

Скоро Монг Нио видял две момчета, които се мъчели да запалят огън. Маймунчето се качило на едно дърво да гледа. Подпалките на момчетата били влажни и колкото да се мъчели да ги запалят, нищо не ставало.
– Ох, ама тия подпалки са същинска беда! – възкликнало ядно едно от момчетата.
Зачудило се маймунчето какво общо имат подпалките с бедата. Разочаровано, то се смъкнало от дървото и продължило нататък.

Скоро излязло пред колибката на едно джудже. Монг Нио потропал на вратата и отвътре някой попитал:
– Кой е? Какво искаш?
– Аз съм маймунка и искам да знам какво е беда.
Джуджето отворило вратата:
– Искаш да знаеш какво е беда ли?!
– Да.
– Вземи тогава онзи сандък, дето се търкаля ей там на пода – рекло джуджето, – занеси го насред поляната край гората и го отвори. И ще научиш какво е беда.

Речено-сторено. Маймунчето завлякло сандъка насред поляната и бавно надигнало капака. Отвътре изскочило огромно, зло куче. Хукнало маймунчето да си спасява живота. Наоколо нямало дървета, а гората била надалече. Разкрещяло се с все сила за помощ, но никой не се отзовал. Кучето все повече приближавало, но в последния миг маймунчето стигнало гората и се метнало на първото дърво. Отдолу седнало ръмжащото куче. Заплакало маймунчето жално за мама. Тя го чула отдалече и се спуснала към него.
– Мамо, моля те, прости ми! – захълцало мъничето. – Вече знам какво е беда и от днес нататък винаги ще те слушам.