Добрият бял пеликан живееше в едно стопанство. Покривът на обора му служеше за наблюдателница и от там внимателно следеше какво става наоколо.
Веднъж забеляза лисица, която бавно се прокрадваше към кокошарника.
„Ох, ох… – разтревожи се пеликанът, – тази неканена гостенка не идва с добро. Трябва да ѝ попреча да стори злина.“
Големият бял пеликан разпери криле и литна към кокошарника. Там беше почти пусто. Само една квачка лежеше в полога и мътеше.
– Спасявай се както можеш! – извика пеликанът. – Идва лисица.
– Загубена съм – изкудкудяка младата квачка, – отиде ми люпилото! Само като си помисля какво ме чака…“
– Бързо да спасим яйцата! – подкани я пеликанът, разтвори огромната си човка, налапа яйцата и те се изтърколиха в дълбокия джоб на неговата гага.
– А сега, кокошчице, хайде към реката.
Речено-сторено: квачката хукна след пеликана. Когато стигнаха брега, видяха как лисицата тича подире им с все сила.
Кокошката скочи на гърба на пеликана, той се хвърли във водата и странната лодка отплава.
Скоро слязоха на отсрещния бряг живи и здрави.
Докато плаваха, пиленцата бяха счупили черупките си и ето – младата кокошка се оказа майка на весело пухкаво семейство.
Ах, този бял пеликан, този добър пеликан от обора!
КРЕДИТ: „Le bon pélican blanc“ из „Les contes de la souris bleu“, 1930г. ТЕКСТ&ИЛЮСТРАЦИИ: Benjamin Rabier (Бенжамен Рабие); ПРЕВОД И АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
