Имаше едно мъничко зайче, което беше сам-само на този свят. Веднъж то намери голямо яйце. Отвътре се чуваше как нещо мърда.
Какво ли беше това?
Може би малко момченце?
Може би слон?
Може би друго зайче
или пък пухкаво
сиво мишле?
Кой би казал какво е?
Как да знае едно мъничко зайче?
Но в това яйце имаше нещо.
Отвътре нещото мърдаше.
Зайчето го почука: „чук-чук“.
Побутна яйцето с краче.
После скочи отгоре му.
Качи се на едно дърво и започна да мята жълъди по него.
Затъркаля яйцето надолу по хълма.
Но то не се счупи и каквото и да имаше вътре, не можеше да излезе.
Зайчето хвърли по яйцето един камък. Но нали беше малко слабо зайче – камъкът беше тъй малък и хвърлен тъй леко, че не успя да счупи яйцето.
Чук, чук, чук!
Нещото в яйцето искаше да излезе.
Зайчето тихо приклекна и впери очи в яйцето.
Седеше, без да помръдва и много внимателно слушаше с големите си меки ушички.
Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Зайчето започна да се прозява.
Прозяваше се и се прозяваше.
Яйцето притихна.
Съненото, топло зайче се сгуши до яйцето и заспа. Заспа, защото много му се спеше.
И тогава…
Чук-чук-чук!
Трак-трак-трак!
Прааас!
Отвътре изскочи малко жълто патенце.
„Ха, какво е това? – зачуди се малкото пате, щом видя Зайко. – Какво е това пухкаво нещо?“
Но зайчето спеше толкова дълбоко, че не помръдна и не се събуди.
„Когато бях в яйцето – рече си малкото пате, – мислех, че съм сам-само в този малък тъмен свят.“
„А сега съм с едно зайче в огромния сияен свят.“
Но зайчето продължаваше да спи.
Патето бутна зайчето с краче.
После скочи върху него и му хвърли едно камъче.
Затъркаля го по хълма надолу.
И тогава зайчето се събуди.
– Къде ми е яйцето? – попита то. – И ти откъде се взе?
– Няма никакво значение – отвърна патето. – Нали сега съм тук.
Зайчето и патето станаха приятели и никога повече не бяха самотни.
КРЕДИТ: „The egg book“ – Margaret Wise Brown; ИЛЮСТРАЦИИ: Lilian Obligado; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г.;
