Веднъж лъвът и хиената ловували заедно. Хванали една антилопа и хиената казала:
– Чудя се, как да я сготвим?
– Защо да се мъчим? Можем да я изядем сурова! – учудил се лъвът.
– А-а, не – възразила хиената, – не е редно да правим така.
Кимнала към залязващото слънце и рекла:
– Виж, на запад има горски пожар. Изтичай дотам и донеси малко жарава.
Лъвът хукнал нататък. Тичал и тичал, докато слънцето се скрило зад хоризонта, a пожарът изчезнал.
През това време хиената излапала антилопата. Оставила единствено опашката и я мушнала като пръчка в земята.
Скоро пристигнал лъвът и хиената го попитала:
– Е, къде е жаравата?
– Докато тичах натам, горският пожар потъна в земята, та не можах да донеса. А къде е антилопата?
– Ох – въздъхнала тежко хиената, – докато тичаше нататък и антилопата потъна в земята. Остана да стърчи само опашката ѝ в пръста. Най-добре да я дръпнеш веднага обратно, че скоро съвсем ще потъне!
В миг лъвът скочил, захапал и здраво дръпнал стърчащата опашка. Измъкнал я, ала на другия край нямало и помен от антилопата!
– Ама че си глупак! – възкликнала хиената, ужким ядосана. – Дръпна толкова силно, че ѝ скъса опашката! Антилопата ни се изплъзна и никога няма да си я върнем обратно!
КРЕДИТ: „The lion and the hyena“ (A Sudanese Tale), Valery Carrick, „Tales of wise and foolish animals, with 75 illustrations by the author“, published by Frederick A. Stokes Company 1928; ПРЕВОД от английски език Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick, 1928;
