Басни & Истории за животни

Петелът и бобеното зърно

3мин
чете се за

Веднъж петелът ровел в двора и си намерил бобено зрънце.

Клъвнал го и а-ха! да го глътне – бобчето се спряло в гърлото му и го задавило.

Паднал Петльо на земята – не можел да помръдне и едва дишал.

Видяла го стопанката, дотърчала и изплашено попитала:

– Петльо, защо лежиш на земята, какво стана?

– Задавих се с бобено зрънце, – отвърнал петелът. – Иди при кравата и поискай малко масълце.

Хукнала стопанката при кравата и любезно я помолила:
– Шарена краво, дай ми масълце! Моят Петльо лежи на земята и едва диша, защото се задави с бобено зрънце.

Ала кравата отвърнала:
– Иди и помоли косачите за сено.

Тя отишла при косачите и ги помолила:
– Косачи, косачи, дайте ми сено! Сеното е за кравата, която ще ми даде масълце. Масълцето е за моя Петльо, който лежи на земята и едва диша, защото се задави с бобено зрънце.

Ала косачите отвърнали:
– Иди и помоли фурната за хляб.

Тя отишла при фурната и се примолила:
– Фурно, фурно, дай ми хляб! Хлябът е за косачите, а те ще ми дадат сено. Сеното е за кравата, която ще ми даде масълце. Масълцето е за моя Петльо, който лежи на земята и едва диша, защото се задави с бобено зрънце.

Ала фурната отговорила:
– Иди при дърварите и поискай дърва.

Тя отишла при дърварите и помолила:
– Дайте ми малко дърва! Дървата са за фурната, а тя ще ми даде хляб. Хлябът е за косачите, а те ще ми дадат сено. Сеното е за кравата, която ще ми даде масълце. Масълцето е за моя Петльо, който лежи на земята и едва диша, защото се задави с бобено зрънце.
Ала те отговорили:
– Иди при ковача за брадва, няма с какво да сечем.

Тя отишла при ковача и го помолила:
– Ковачо, ковачо, дай ми една брадва! Брадвата е за дърварите, а те ще ми дадат дърва. Дървата са за фурната, а тя ще ми даде хляб. Хлябът е за косачите, а те ще ми дадат сено. Сеното е за кравата, която ще ми даде масълце. Масълцето е за моя Петльо, който лежи на земята и едва диша, защото се задави с бобено зрънце.
А той отговорил:
– Иди в гората и ми направи въглища.

Тя отишла в гората, събрала дърва, запалила ги и направила въглища.

После занесла въглищата на ковача, а той ѝ дал брадва. Занесла брадвата на дърварите, а те ѝ насекли дърва.

Занесла дървата на фурната, а тя ѝ дала хляб. Занесла хляба на косачите, а те ѝ дали сено.

Занесла сеното на кравата, а тя ѝ дала масълце.

Занесла масълцето на петлето, то го клъвнало и преглътнало зрънцето.

После скочило и весело запяло:
– Ку-ку-ри-гу-у!

Аз седях в двора, шиех си обувките, но си загубих шилото, ала си намерих паричка, купих шарена забрадка и я подарих на хубавата Радка.

Та ето го и краят.

КРЕДИТ: „The cock and the bean“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick, 1922;

Подобни приказки