Басни & Истории за животни

Козелът и овенът

3мин
чете се за

Живели някога мъж и жена, които имали козел и овен. Веднъж мъжът предложил:
– Какво ще кажеш? Да се отървем от козела и овена. Ядат ни зърното, но нас не ни хранят!

Тя се съгласила и той рекъл на животните:
– Махайте се и повече да не ми се мяркате пред очите.

И така, козелът и овенът си направили една торба и поели по широкия свят. Вървели, вървели и насред полето случайно видели една вълча глава.

Вдигнали главата, пъхнали я в торбата и продължили по пътя си.

Вървели, вървели, и ето че видели в далечината да гори огън и си рекли:
– Най-добре е да пренощуваме там, иначе вълците ще ни излапат.

Ала когато пристигнали – я виж ти! Около огъня седели три вълка и си варели каша за вечеря.

Козелът и овенът поздравили:
– Добър вечер и наздраве, млади приятели!

А вълците отговорили:
– Козльо, Овньо, добре дошли! Тъкмо варим каша, елате да похапнете, а ние после ще ви хапнем и двамата.
Щом чул това, козелът много се изплашил, а на овена краката му се разтреперили от страх.

После козелът се замислил, мислил и мислил и накрая рекъл:
– Овньо, я ела насам да видя вълчата глава, която носиш в торбата си!
Овенът измъкнал главата, ала козелът възразил:
– Не, не тази. Извади онази, по-голямата!
Овенът отново му подал същата глава, но другарят му не бил доволен:
– Не, и тази не е! Измъкни още по-голямата!

А през това време вълците наблюдавали и помислили, че овенът има торба, пълна с вълчи глави.

Първият от тях си казал: „Бре, че гости случихме! Я по-добре да се измъквам!“, а после на глас рекъл на останалите:
– Хубаво е да сме заедно, приятели, но ми се вижда, че кашата не ври добре. Ще ида да събера малко съчки за огъня.
Щом се отдалечил, си казал с облекчение : „Ух! Добре се отървах!“ и повече не се върнал.

Замислил се вторият вълк как да се махне. Мислил, мислил и рекъл:
– Странно, брат ни отиде за дърва, а никакъв го няма. Ще ида да му помогна!
Шмугнал се между дърветата и повече не се върнал.

Останал третият вълк. Седял, въртял се, не издържал много и рекъл:
– Ще ида да им кажа да побързат. Чудя се какво ли правят там!
Измъкнал се и хукнал, без да се обръща назад.

Козелът и овенът останали много доволни. Излапали кашата, а после и те хукнали нанякъде.

През това време вълците се срещнали в гората и си казали:
– Защо така се изплашихме? Ами че овенът и козелът са по-слаби от нас! Да се върнем и да ги оправим!

Но когато се върнали при огъня, от двамата нямало следа. Вълците хукнали да ги преследват и накрая ги намерили – качени на едно дърво – козелът на по-висок клон, овенът на по-нисък.

Най-големият вълк легнал под дървото, започнал да се зъби, гледал ги кръвнишки и само чакал двамата да слязат от дървото.

При тази страшна гледка овенът толкова се разтреперил, че не щеш ли, паднал от клона право върху вълка. На часа козелът викнал от дървото:
– Точно този, точно този! Хвани ми най-големият!
Вълкът се ужасил, защото си помислил, че овенът скочил нарочно върху него да го хване.

Ах, да го бяхте видели как побягнал! А след него и другите два вълка.

КРЕДИТ: „The goat and the ram“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick 1922;

Подобни приказки