Живели някога мъж и жена, които имали козел и овен. Веднъж мъжът предложил:
– Какво ще кажеш? Да се отървем от козела и овена. Ядат ни зърното, но нас не ни хранят!
Тя се съгласила и той рекъл на животните:
– Махайте се и повече да не ми се мяркате пред очите.
И така, козелът и овенът си направили една торба и поели по широкия свят. Вървели, вървели и насред полето случайно видели една вълча глава.
Вдигнали главата, пъхнали я в торбата и продължили по пътя си.
Вървели, вървели, и ето че видели в далечината да гори огън и си рекли:
– Най-добре е да пренощуваме там, иначе вълците ще ни излапат.
Ала когато пристигнали – я виж ти! Около огъня седели три вълка и си варели каша за вечеря.
Козелът и овенът поздравили:
– Добър вечер и наздраве, млади приятели!
А вълците отговорили:
– Козльо, Овньо, добре дошли! Тъкмо варим каша, елате да похапнете, а ние после ще ви хапнем и двамата.
Щом чул това, козелът много се изплашил, а на овена краката му се разтреперили от страх.
После козелът се замислил, мислил и мислил и накрая рекъл:
– Овньо, я ела насам да видя вълчата глава, която носиш в торбата си!
Овенът измъкнал главата, ала козелът възразил:
– Не, не тази. Извади онази, по-голямата!
Овенът отново му подал същата глава, но другарят му не бил доволен:
– Не, и тази не е! Измъкни още по-голямата!
А през това време вълците наблюдавали и помислили, че овенът има торба, пълна с вълчи глави.
Първият от тях си казал: „Бре, че гости случихме! Я по-добре да се измъквам!“, а после на глас рекъл на останалите:
– Хубаво е да сме заедно, приятели, но ми се вижда, че кашата не ври добре. Ще ида да събера малко съчки за огъня.
Щом се отдалечил, си казал с облекчение : „Ух! Добре се отървах!“ и повече не се върнал.
Замислил се вторият вълк как да се махне. Мислил, мислил и рекъл:
– Странно, брат ни отиде за дърва, а никакъв го няма. Ще ида да му помогна!
Шмугнал се между дърветата и повече не се върнал.
Останал третият вълк. Седял, въртял се, не издържал много и рекъл:
– Ще ида да им кажа да побързат. Чудя се какво ли правят там!
Измъкнал се и хукнал, без да се обръща назад.
Козелът и овенът останали много доволни. Излапали кашата, а после и те хукнали нанякъде.
През това време вълците се събрали в гората и си казали:
– Защо така се изплашихме? Ами че овенът и козелът са по-слаби от нас! Да се върнем и да ги оправим!
Но когато се върнали при огъня, от двамата нямало следа. Вълците хукнали да ги преследват и накрая ги намерили – качени на едно дърво – козелът на по-висок клон, овенът на по-нисък.
Най-големият вълк легнал под дървото, започнал да се зъби, гледал ги кръвнишки и само чакал двамата да слязат от дървото.
При тази страшна гледка овенът толкова се разтреперил, че не щеш ли, паднал от клона право върху вълка. Начаса козелът викнал от дървото:
– Точно този, точно този! Хвани ми най-големият!
Вълкът се ужасил, защото си помислил, че овенът скочил нарочно върху него да го хване.
Ах, да го бяхте видели как побягнал! А след него и другите два вълка.
КРЕДИТ: „The goat and the ram“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick 1922;
