Живял някога един старец с трите си дъщери. Веднъж той им рекъл:
– Днес отивам на нивата да ора, а вие, мои малки момичета, изпечете една питка и ми я донесете.
– Тате, как ще те намерим?
– По пътя ще дялкам дървени стружки. Ще ме намерите по тях.
Докато яздел към нивата, старецът пускал по пътя дървени стружки.
Ала дошъл един мечок, събрал стружките и ги подредил по пътя към своята дупка.
Най-голямата дъщеря рекла на най-малката:
– Иди да занесеш питката на татко.
А тя попитала:
– Но как ще го намеря?
Сестра ѝ отговорила:
– По пътя той е дялкал дървени стружки.
Момичето взело хляба и тръгнало по дървените стружки. Ах-ах! Озовала се право пред мечата дупка.
Мечката я видяла и рекла:
– О-хо! Какво хубаво малко момиче е дошло да ме види!
На следващия ден старецът тръгнал да сее нивата и казал на момичетата:
– Мили мои малки момичета, мои малки умници, изпечете ми питка и я донесете на нивата.
– Но как ще те намерим, татко? – попитали те.
А той отговорил:
– Вчера пусках една редичка дървени стружки, днес ще пускам две.
Той тръгнал, а по пътя пускал в две редички дървени стружки. Мечо дошъл и ги преместил по пътя към своята бърлога.
Тръгнала втората дъщеря с питката по следата на стружките и се озовала право пред мечата дупка. Щом мечката я видяла, възкликнала:
– О-хо! Още едно хубаво малко момиче е дошло да ме види!
На следващия ден старецът тръгнал пак към нивата и рекъл на момичето:
– Мила моя дъщеричке, изпечи питка и ми я донеси. По пътя ще хвърлям три реда дървени стружки, по тях ще ме намериш.
Тръгнал човекът и докато яздел, напускал три реда дървени стружки. Дошъл мечо и ги преместил по пътя към своята бърлога. Най-голямата дъщеря тръгнала да носи питката. Скоро и тя се озовала пред мечата бърлога.
Щом мечката я видяла, възкликнала:
– О-хо! Ето, че и третото момиче дойде да ме види!
Заживели всички заедно. Ала един ден най-голямото момиче рекло:
– Мечо, мечо, ще изпека малко сладкиши, а ти ще ги занесеш на татко да се нахрани.
– Добре – съгласил се мечокът, – ще ги занеса.
Тя изпекла сладкишите, пъхнала ги заедно с най-малката сестра в торбата и рекла:
– Мечо, занеси това на нашия татко, ала по пътя недей да ядеш от сладкишите!
Мечо нарамил торбата и тръгнал към селото. Докато крачел нататък си рекъл на глас:
– Ще поседна на едно пънче. Ще изям един малък сладкиш!
Чула го най-малката дъщеря и от торбата извикала:
– Виждам, виждам! Не смей да сядаш на пънчето! Не смей да ядеш от сладкишите!
Мечо решил, че това е най-голямата дъщеря и си казал:
– Бре, чудна работа! Толкова път извървях, а тя още ме вижда, още ме чува!
И той занесъл торбата пред двора на стареца, а кучетата започнали бясно да лаят! Мечо метнал бързо торбата и избягал в гората.
Най-голямата сестра го попитала:
– Мечо, посрещнаха ли те добре? Почерпиха ли те с нещо вкусно за ядене?
– Не ми дадоха нищо за ядене, но ме посрещнаха от шумно по шумно.
На следващия ден най-голяма сестра рекла:
– Мечо, изпекох още сладкиши. Занеси ги на татко да хапне! – и тайно със сладкишите завързала в торбата втората сестра.
Мечо нарамил торбата и я понесъл към селото. Докато вървял през гората си рекъл на глас:
– Ще поседна на едно пънче. Ще изям един малък сладкиш!
Чула го втората дъщеря и от торбата извикала:
– Виждам, виждам! Не смей да сядаш на пънчето! Не смей да ядеш от сладкишите!
Мечо решил, че това е най-голямата дъщеря и си казал:
– Бре, чудна работа! Толкова път извървях, а тя още ме вижда, още ме чува!
Той занесъл торбата пред двора на стареца, ала този път кучетата го изплашили до смърт! Бързо метнал торбата и избягал в гората.
Най-голямата сестра го попитала:
– Посрещнаха ли те любезно, Мечо. Нагостиха ли те богато?
– Така ме посрещнаха, и така ме нагостиха, че няма скоро да ги забравя.
На следващия ден най-голямото момиче казало:
– Ще изпека още сладкиши, а ти ще ги занесеш на татко да си хапне.
И тя се мушнала тайно със сладкишите в торбата, а мечо я понесъл.
Докато вървял през гората си рекъл на глас:
– Ще поседна на едно пънче. Ще изям един малък сладкиш!
А най-голямото момиче му извикало от торбата:
– Виждам, виждам! Не смей да сядаш на пънчето! Не смей да ядеш от сладкишите!
А мечо си помислил:
– Бре, чудна работа! Толкова път извървях, а тя още ме вижда, още ме чува!
Скоро пристигнал в селото, но от двора изскочили кучетата. Нахвърлили се върху мечо и едва не го разкъсали на парчета. Той метнал торбата и хукнал бързо към гората.
А старецът заживял отново с трите си малки момичета.
КРЕДИТ: „The bear and the old man’s daughters“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick
