Гладният вълк

Веднъж един вълк огладнял и тръгнал да търси нещо за ядене.
Скоро на един хълм забелязал хубав козел.

Приближил и му казал:
– Козльо, козльо, сега ще те изям!

А козелът спрял да пасе и попитал:
– Ти кой си? Щом искаш да ме излапаш, трябва да знам!
– Аз съм вълк и търся нещо за ядене – отвърнал вълкът.
– Как ти хрумна, че си вълк? – възкликнал козелът. – Ти не си вълк, ами куче!
– Не, не съм куче – отвърнал той, – ами вълк.
– Е, добре – съгласил се козелът, – щом си вълк, застани в подножието на хълма и си отвори широко устата. Аз ще се засиля към тебе и сам ще скоча право в устата ти.
– Много добре – зарадвал се вълкът.

И така, вълкът приседнал и раззинал устата си. Козелът се качил на върха, втурнал се бързо надолу и с все сила го блъснал с рогата.

Вълкът се претърколил пет пъти и в несвяст останал да лежи на земята, а козелът избягал у дома.

Дълго лежал вълчо на земята, а когато се свестил, всички кости го болели.
– Бре, че глупав излязох! – си рекъл. – Кога се е чуло, видяло козел сам да скача в устата на вълк?

Продължил, по-гладен от всякога. Скоро на една ливада видял кон да обикаля наоколо и да хрупа трева.

Приближил го и рекъл:
– Хей, конче, сега ще те изям!
А конят попитал:

– Ти кой си? Щом искаш да ме излапаш, трябва да знам!
– Аз съм вълк!
– Я помисли пак – възкликнал конят. – Ти си просто едно куче!
– Не, не съм куче – възразил той. – Ами съм вълк.
– Ех добре, щом си вълк. Само дето аз не съм много охранен, та е най-добре да започнеш откъм опашката ми. През това време аз ще хрупам трева, за да се поохраня.
Вълкът се съгласил и застанал зад коня. Тъкмо се канел да го излапа, когато конят го изритал с всички сили! Вълкът се затъркалял като парцалена топка, а конят бързо избягал.

Щом се свестил, вълкът си рекъл: „Ех, колко глупав излязох! Къде се е чуло, видяло кон да се яде откъм опашката?“

Продължил по-нататък и скоро видял прасе, което похапвало зърно в една нива. Вълкът приближил и му казал:
– Прасчо, прасчо, сега ще те изям!

А прасето попитало:
– Ти кой си? Щом искаш да ме излапаш, трябва да знам!
– Аз съм вълк.
– Я не си въобразявай! – възкликнало прасето. – Ти си просто едно куче!
– Не, не съм куче – възразил той. – Аз съм вълк.
– Ех, така да е – съгласило се прасето. – Качи се на гърба ми, аз ще препусна, а после ще ме изядеш.
Съгласил се вълкът и възседнал прасето, ала то хукнало право към селото!

Наизлезли селските кучета, нахвърлили се върху него и така му раздърпали кожуха, че едва успял да се избяга в гората.