Басни & Истории за животни

Вол от слама

6мин
чете се за

Живели някога баба и дядо. Веднъж бабата поискала:
– Направи ми вол от слама и го намажи с катран.
Дядото попитал:
– За какво ти е?
Тя отговорила:
– Стори каквото ти казвам. Щом дойде времето, ще разбереш!
Той направил вол от слама и целия го покрил с катран.

На сутринта жена му станала рано и извела вола на паша. Седнала под едно дърво, захванала да преде и взела да нарежда:

Хрупай волчо, свежа зелена тревица!
Хрупай волчо, свежа зелена тревица!…

Прела, нареждала и скоро заспала дълбоко.

Изведнъж от гората, от тъмната дълбока дъбрава, излязла мецана и право при вола се спряла.
– Ти кой си? – попитала тя.
А той отговорил:
– Аз съм вол на три години, направен съм от слама, покрит съм с катран.

Тогава мечката казала:
– Щом си намазан с катран, ще ми дадеш ли малко да си лепна кожуха, че е съдран?
– Вземи си!

Меца хванала вола – Я, виж ти! – лапата ѝ здраво се залепила. С другата опитала да се освободи, но и тя се залепила. Дърпала, дърпала – не успяла да се свободи.

Мечешката олелия събудила бабата.

Щом видяла мецана, хукнала към къщи и викнала на мъжа си:
– Дядо, бързо ела! Мечка залепна за вола, ела я хвани!
Дядото хванал мечката, завел я у дома и я запрял в килера.

На сутринта, щом слънцето изгряло, бабата извела вола на паша и приседнала под дървото. Пак захванала да преде, пак занареждала:

Хрупай волчо, свежа зелена тревица!
Хрупай волчо, свежа зелена тревица!…

Прела, нареждала и скоро заспала дълбоко.

Изведнъж от гората, от тъмната дълбока дъбрава, излязъл вълкът и право при вола застанал.

– Ти кой си? – попитал вълкът.
– Аз съм вол на три години, направен съм от слама, покрит съм с катран.
Тогава вълкът казал:
– Щом си намазан с катран, ще ми дадеш ли малко да си лепна кожуха, че е съдран?
– Разбира се, че ще ти дам!
Вълкът опитал да вземе малко катран – Я виж ти! – залепнала му лапата в катрана. И колкото повече опитвал да се освободи, толкова повече залепвал.

Вълчовата врява събудила бабата. Щом го видяла, хукнала при мъжа си и викнала:
– Дядо, бързо ела! Вълк залепна за вола, ела го хвани!

Дошъл дядото, хванал вълка и го затворил в мазето.

На другия ден, още преди слънцето да се покаже, бабата подкарала вола на паша. Приседнала под дървото, започнала да преде и да нарежда:

Хрупай волчо, свежа зелена тревица!
Хрупай волчо, свежа зелена тревица!…

Прела, нареждала и скоро заспала дълбоко.

Изведнъж от гората, от тъмната дълбока дъбрава, излязла лисана и право пред вола застанала.

– Ти кой си? – попитала тя.
А той отговорил:
– Щом си намазан с катран, ще ми дадеш ли малко да си лепна кожуха, че е съдран?
Тогава лиса рекла:
– Щом с катран си намазан, ще ми дадеш ли малко да си натрия на гърба?
Лисицата а-ха! да си вземе, когато залепнала здраво и не могла да се освободи.

От лисичата гюрултията бабата се събудила и видяла лисана. Хукнала да доведе мъжа си, той хванал лисицата и я запрял в мазето.

На сутринта бабата пак седнала да преде под дървото, докато волът пасе. Завъртяла вретеното, занареждала както преди:

Хрупай волчо, свежа зелена тревица!
Хрупай волчо, свежа зелена тревица!…

Прела, нареждала и скоро заспала дълбоко.

Изведнъж от гората, от тъмната дълбока дъбрава, зайко изскочил и спрял право пред вола.
– Що за животно си? – попитал заекът.
А той отговорил:
– Аз съм вол на три години, направен съм от слама, покрит съм с катран.
Тогава заекът рекъл:
– Щом с катран си намазан, ще ми дадеш ли малко да си натрия на гърба?
– Вземи си!
Зайко гризнал със зъби. Ха, виж ти! – здраво залепнал. Дърпал, дърпал, не можал да се освободи.

От шума бабата се събудила. Хукнала да доведе мъжа си и му казала:
– Тичай бързо, дядо. Един заек се залепи!
Старият човек хванал заека и го затворил в мазето.

После дядото започнал да си точи ножа. Меца го чула и го попитала:
– Защо точиш ножа?
Той отговорил:
– Точа го, за да ти смъкна кожуха и да си направя шуба за зимата.
Тогава мечката се примолила:
– Ох, недей ми смъква кожуха! По-добре ме пусни и ще ти се отплатя с добрина.
– Така да е! – приел старецът и пуснал мечката, а тя избягала в гората.

На другия ден дядото застанал пред мазето, извадил ножа и започнал да го точи. Чул го вълкът и попитал:
– Защо точиш ножа?
Той отговорил:
– Точа го, за да ти смъкна кожуха и да си направя шуба за зимата.
Тогава вълкът го помолил:
– Ох, недей ми смъква кожуха! По-добре ме пусни и ще ти се отплатя с добрина.
– Така да е! – съгласил се старецът и пуснал вълка, а той избягал в гората.

После пак продължил да точи ножа. Лиса попитала:
– Защо точиш ножа?
Той отговорил:
– Точа си ножа, за да ти смъкна кожуха и да си направя пухена яка за зимата.
Тогава лисицата се примолила:
– Ох, недей ми смъква кожуха! По-добре ме пусни и ще ти се отплатя с добрина.
– Така да е! – съгласил се старецът и пуснал лисицата, а тя избягала в гората.

Останал заекът самичък в мазето. А дядото продължил да точи ножа:
– Защо точиш ножа? – попитал заекът.
Той отговорил:
– Точа го, за да ти смъкна кожуха и да си направя пухкави ръкавици за зимата.
Тогава заекът се примолил:
– Ох, недей ми смъква кожуха! По-добре ме пусни и ще ти се отплатя с добрина.
– Така да е! – съгласил се старецът и пуснал заека, а той избягал в гората.

Рано на другата сутрин дядото чул, че на вратата се чука и извикал:
– Кой тропа?
Един глас се обадил:
– Аз съм, мецана. Дойдох да ти се отплатя.
Старият човек отворил вратата и там стояла мецана. Дала му кошер мед за добрината.

Тъкмо дядото прибрал медеца и на вратата пак се почукало.
– Кой тропа?
Един глас се обадил:
– Аз съм, вълкът. Дойдох да ти се отплатя.
Дядото отворил и видял вълка, който бил докарал цяло стадо овце.

Тъкмо дядото запрял овцете в обора и на вратата пак се почукало.
– Кой тропа?
Един глас се обадил:
– Аз съм, лисана. Дойдох да ти се отплатя.
Старият човек отворил и пред него стояла лисана. Била му докарала едно стадо кокошки и гъски, които едвам се събрали в двора.

Ето, че пак се почукало. Дядо отворил и пред него стоял заекът, който бил докарал цял куп хрупкави зелки.

Заживели баба и дядо щастливо и споменавали само с добро тези животни.

КРЕДИТ: „The straw ox“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick;

Подобни приказки