Патето порасна и тръгна да си търси дом.
– Кокошчице, кокошчице, има ли свободна стая в твоята къщичка?
– Съжалявам, мило пате, ала ни една от тях не става за живеене.
– Имам чудна стая. Заповядай у дома.
– Зайко, там е пълна тъмнина! Не, благодаря.
– Костенурке, трябва ми подслон.
– Приятелко, вземи пример от мен и охлювчето. Засели се като нас в черупчест дом.
„Две години вече живея навън. И при бобрите няма място за мен!“
– Паяче, ще ми помогнеш ли?
Вместо отговор последва пълна тишина.
– Господин щърк, ще ме приютиш ли в твоя дом?
– Пате, заповядай горе на комина в моето гнездо.
– Рачко-осмокрачко, трябва ми подслон.
– Сбогом и наслука.
– Лиско, има ли свободна стая в твоя дом?
– Аз живея в дълбините на гората. Ще се загубиш, ако тръгнеш натам.
– Ще ме подслониш ли в твоята хралупа?
– Вече е заета – отвърна старият бухал.
Нийде няма къщичка за патето и нейния любим!
Но приятелите им помогнаха. Вижте колко е уютен новият им дом.
КРЕДИТ: „M.Canard cherche une maison“, 1927; Benjamin Rabier (1864-1939), Hachette (Paris); ПРЕВОД И АДАПТАЦИЯ: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2022;
