Това е приказка за едно момиченце, което спечелва сърцата на хората и дивите животни с добрината си.
Поляните са покрити с цветя.
Дудý се грижи за своето стадо овце.
Тя си играе с Туф – една много умна катеричка.
Малкото момиче я учи да танцува и да прави кълбета.
В лунапарка Дуду се възхищава на красивите ездачи.
Но билетът за въртележката струва 5 цента, а тя няма пари.
За късмет ѝ хрумва да накара Туф да танцува. Дамите и господата се спират, наблюдават техните пируети и им хвърлят парички.
Дуду играе на лотария и печели една красива патица, която любезно се представя:
– Здравейте, госпожице, казвам се Анатол.
Ето тук продават халва, джинджифилови бисквити, захарни пръчки и бонбони. Дуду си купува сладкиш, а продавачката подава на Анатол вкусна захарна луличка.
Дуду със своите приятели ще се вози на въртележката. Избират красив червен самолет. Туф и Анатол са малко изплашени, защото се въртят твърде бързо. Те се въртят толкова бързо, толкова бързо…
… толкова бързо, че накрая червеният самолет се откача, излита напред…
и се издига високо в небето.
Гледката е тъй прекрасна!
Градчето остава в далечината и бързо се смалява.
Анатол с всички сили тегли самолета.
Най-сетне пристигат в непозната страна.
Тъкмо навреме, защото Анатол е много уморена!
Самолетът пада… за щастие върху огромно дърво, меко като мъх. Какъв късмет за нашите летци! Птичките от дървото литват изплашени. Изключително изненадана, госпожа Жираф пристига да ги види.
Дуду поздравява:
– Здравейте мадам!
Госпожа Жираф си казва, че това дете е много възпитано и му помага да слезе от дървото.
Анатол остава да си почива на един клон. Толкова е уморена!
Анатол е вече по-добре. Сега може да разгледат наоколо.
Наоколо растат ананаси, банани, фурми.
Дуду смуче сладък корен. Ммм, толкова е вкусно!
Дивите животни разбират колко е добра Дуду и затова не я хапят. Те бързо стават нейни приятели. Слонът ѝ помага да си направи къщичка на морския бряг, а Туф и птиците му пеят весели песнички.
След обяда Дуду заспива на плажа.
Сънува, че пасе стадо, но не от овце, а от диви животни.
Когато се събужда, ѝ домъчнява за нейните овчици.
Кога ли ще ги види отново?
Един ден край къщичката на Дуду минават пътешественици.
Те се връщат у дома и предлагат на момиченцето да тръгне с тях.
Тя се сбогува със своите приятели и ги целува.
Жирафът е много тъжен и плаче, плачат и всички останали.
Тя заминава… ала новите ѝ приятели толкова я обичат, че не искат да живеят без нея и тръгват след кервана. Какво ще прави сега с тези добри диви животни?
Един от пътешествениците, барон Дебел-Анс, решава да купи на Дуду цирк. Там животните ще живеят щастливо.
След дълго пътуване през пустинята керванът спира до едно село. Няколко негърчета пристигат да разгледат лъскавите коли и Дуду се заиграва с тях. Тя яхва една зебра и отива да поздрави старейшината на селото.
Хората в селото посрещат пътешествениците тържествено. После керванът потегля и скоро пристига на морския бряг. Дуду благодари на пътешествениците, особено на господин Дебел-Анс, и се качва на кораба с животните.
По време на плаването слонът се разболява от морска болест, а жирафът настива и започва да кашля… Една прекрасна сутрин Дуду и нейните приятели пристигат в Марсилия.
Тя пише писмо на своите овчици и обяснява на Анатол къде да го занесе.
Циркът е издигнат, овцете пристигат.
Всички приятели на Дуду се събират на голямо тържество.
Днес е първият ден на цирка и събитието трябва да се освети. Каква прекрасна церемония! Президентът на републиката иска непременно да участва.
До ден днешен хората в Марсилия помнят този чуден фестивал.
„Doudou s’envole“, 1934; ИЛЮСТРАЦИИ: André Boursier-Mougenot, (1892-1971); ПРЕВОД: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2022;
