Басни & Истории за животни

Приказка за трите прасенца

Препоръчва се за възраст над 3 год.
5мин
чете се за

Имало едно време една стара свиня с три малки прасенца.

Щом поoтраснали, тя ги изпратила по белия свят да си търсят късмета.

Първото срещнало един човек, който носел бала слама, и помолило:

– Моля те, добри човече, дай ми тази слама да си построя къща.

Добрият човек му дал сламата и малкото прасенце си направило къща.

Скоро пристигнал един вълк, почукал на вратата и  рекъл:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
А то отвърнало:
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата! – заканил се вълкът.
И толкова пуфкал и духал, че съборил къщата и излапал прасенцето.

Второто прасенце срещнало един човек, който носел наръч съчки и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези съчки да си направя къща.
Добрият човек му дал съчките и то си направило къща. После дошъл вълкът и рекъл:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата!

Вълкът поел дълбоко дъх – пуфкал и духал, пуфкал и духал, съборил цялата къща и излапал второто прасенце.

Третото прасенце срещнало един човек, който носел тухли и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези тухли да си построя къща.
Добрият човек му дал тухлите, а то си направило къща. Когато пристигнал вълкът, той казал както на предните прасенца:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата!

Той поел дълбоко дъх – пуфкал и духал, пуфкал и духал, пуфкал и духал, но не успял да събори къщата. Тогава казал:
– Малко прасенце, аз знам къде има леха с хубава ряпа.
– Къде? – попитало то.
– В градината на чичо Смит. Ако станеш утре рано сутринта, ще мина да те взема и ще идем да извадим малко ряпа за обяд.

– Чудесно! – казало прасенцето. – В колко часа да те чакам?
– Точно в шест.

И така, прасенцето станало в пет часа, извадило ряпа и се прибрало преди да стане шест.

Точно в шест часа пристигнал вълкът и попитал:
– Прасенце, готово ли си вече?
– Готово съм! – отвърнало то. – Ходих и се прибрах. Сега имам цяло гърне, догоре пълно с ряпа за обяд.

Щом чул това, вълкът много се ядосал, но решил, че все някак ще надхитри прасенцето и рекъл:
– Малко прасенце, аз знам къде има чудесно дърво, отрупано с ябълки.
– Къде? – попитало то.
– Там долу, в градината на Мери – отвърнал вълкът, – и ако не ме изпревариш, ще дойда утре сутринта в пет, за да берем заедно ябълки.

И така, прасенцето се събудило в четири сутринта, поразкършило се малко и тръгнало за ябълки.

Надявало се да се прибере преди да дойде вълкът, но пътят бил дълъг, а после се наложило да се покатери на дървото.

Тъкмо понечило да слиза и видяло, че идва вълкът.

Както вече се досещате, страшно се изплашило!

Щом дошъл, вълкът му казал:
– Хей прасенце, ти ме изпревари! Вкусни ли са ябълките?
– Да, много – отвърнало то. – Ей сега ще ти хвърля една.

И я метнало толкова надалече, че докато вълкът отиде да я вземе, малкото прасенце скочило от дървото и хукнало към дома.

На следващия ден вълкът дошъл отново и рекъл:
– Хей прасенце, днес в града следобед ще има панаир. Искаш ли да дойдеш?
– Да! – отвърнало прасенцето. – В колко часа ще си готов?
– В три – отвърнал вълкът.

И така, точно както досега, прасенцето излязло по-рано и отишло на панаира в града. Там си купило бутало за масло. На връщане видяло насреща си вълка.

То не знаело какво да прави!

Решило да се мушне в буталото, а то се затъркаляло, и търкаляло, и търкаляло надолу по хълма с прасенцето вътре.

Вълкът така се уплашил, че избягал и изпуснал панаира.

Той отишъл до къщата на прасенцето и разказал колко се изплашил от едно огромно търкалящо се нещо, което се спуснало надолу по хълма и минало край него.
Тогава малкото прасенце се засмяло:
– Ха-ха! Ужасно те изплаших, нали? Бях на панаира и си купих бутало. Когато те видях, се мушнах вътре и се изтърколих по хълма надолу.

Щом чул това, вълкът ужасно се ядосал и казал, че ще влезе през комина и ще излапа прасенцето.

Когато прасенцето научило какво ще прави, наклало буен огън в огнището и сложило гърне с вода.

Щом вълкът се спуснал през комина, то вдигнало капака на гърнето и той цопнал право в горещата вода. Така се изпопарил, че завинаги избягал.

Малкото прасенце никога повече не го видяло и заживяло весело и честито.

КРЕДИТ: The story of the three little pigs, James Halliwell-Phillipps – The Golden Goose Book – L.Leslie Brooke, 1905, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: L.Leslie Brooke.

ИСТИНСКИЯТ КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА:
Щом вълкът се спуснал през комина, то вдигнало капака на гърнето и той паднал право в него. Сварил се добре, прасенцето го излапало на вечеря и от този ден нататък заживяло весело и честито.

prikazki.eu