Имало едно време една свиня с три малки прасенца.
Щом поoтраснали, тя ги изпратила по белия свят да си търсят късмета.
Първото срещнало един човек, който носел бала слама, и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тази слама да си построя къща.
Добрият човек му дал сламата и малкото прасенце си направило къща.
Скоро пристигнал един вълк, почукал на вратата и рекъл:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
А то отвърнало:
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата! – заканил се вълкът.
И като запуфкал и като задухал, съборил къщата и излапал прасенцето.
Второто прасенце срещнало един човек, който носел наръч съчки и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези съчки да си направя къща.
Добрият човек му дал съчките и то си направило къща. После дошъл вълкът и рекъл:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата!
Вълкът поел дълбоко дъх – пуфкал и духал, пуфкал и духал, съборил цялата къща и излапал второто прасенце.
Третото прасенце срещнало един човек, който носел тухли и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези тухли да си построя къща.
Добрият човек му дал тухлите, а то си направило къща. Когато пристигнал вълкът, той казал както на другите прасенца:
– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя къщата!
Той поел дълбоко дъх – пуфкал и духал, пуфкал и духал, пуфкал и духал, но не успял да събори къщата. Тогава казал:
– Малко прасенце, аз знам къде има леха с хубава ряпа.
– Къде? – попитало то.
– В градината на чичо Смит. Ако станеш утре рано сутринта, ще мина да те взема и ще идем да извадим малко ряпа за обяд.
– Чудесно! – казало прасенцето. – В колко часа да те чакам?
– Точно в шест.
И така, прасенцето станало в пет часа, извадило си ряпа и се прибрало преди да стане шест.
Точно в уречения час пристигнал вълкът и попитал:
– Прасенце, готово ли си вече?
– Готово съм! – отвърнало то. – Ходих и се прибрах. Сега имам цяло гърне, догоре пълно с ряпа за обяд.
Щом чул това, вълкът много се ядосал, но решил, че все някак ще надхитри прасенцето и рекъл:
– Малко прасенце, аз знам къде има чудесно дърво, отрупано с ябълки.
– Къде? – попитало то.
– Там долу, в градината на Мери – отвърнал вълкът, – и ако не ме изпревариш, ще дойда утре сутринта в пет, за да берем заедно ябълки.
И така, прасенцето се събудило в четири сутринта, поразкършило се малко и тръгнало за ябълки.
Надявало се да се прибере, преди да дойде вълкът, но пътят бил дълъг, а после се наложило да се покатери на дървото.
Тъкмо понечило да слезе и видяло, че идва вълкът.
Както вече се досещате, страшно се изплашило!
Щом пристигнал, вълкът рекъл:
– Хей прасенце, ти ме изпревари! Вкусни ли са ябълките?
– Да, много – отвърнало то. – Ей сега ще ти хвърля една.
И я метнало толкова надалече, че докато вълкът отиде да я вземе, малкото прасенце скочило от дървото и хукнало към дома.
На следващия ден вълкът дошъл отново и рекъл:
– Хей прасенце, днес в града следобед ще има панаир. Искаш ли да дойдеш?
– Да! – отвърнало прасенцето. – В колко часа ще си готов?
– В три – отвърнал вълкът.
И така, точно както досега, прасенцето излязло по-рано и отишло на панаира в града. Там си купило бутало за масло. На връщане видяло насреща си вълка.
То не знаело какво да прави!
Решило да се мушне в буталото, а то се затъркаляло, и търкаляло, и търкаляло надолу по хълма с прасенцето вътре.
Вълкът така се уплашил, че избягал и закъснял за панаира.
Той отишъл до къщата на прасенцето и разказал колко се изплашил от едно огромно търкалящо се нещо, което се спуснало надолу по хълма и минало край него.
Тогава малкото прасенце се засмяло:
– Ха-ха! Ужасно те изплаших, нали? Бях на панаира и си купих бутало. Когато те видях, се мушнах вътре и се изтърколих по хълма надолу.
Щом чул това, вълкът ужасно се ядосал и казал, че ще влезе през комина и ще излапа прасенцето.
Когато прасенцето научило какво ще прави, наклало буен огън в огнището и сложило гърне с вода.
Щом вълкът се спуснал през комина, то вдигнало капака на гърнето и той цопнал право в горещата вода. Така се изпопарил, че завинаги избягал.
Малкото прасенце никога повече не го видяло и заживяло весело и честито.
КРЕДИТ: The story of the three little pigs, James Halliwell-Phillipps – The Golden Goose Book – L.Leslie Brooke, 1905, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: L.Leslie Brooke.
ИСТИНСКИЯТ КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА:
Щом вълкът се спуснал през комина, то вдигнало капака на гърнето и той цопнал право в него. Сварил се добре, прасенцето го излапало на вечеря и от този ден нататък заживяло весело и честито.
