Басни & Истории за животни

Приказка за Патицата Мима

7мин
чете се за

Приказка от стопанския двор за Ралф и Бетси

Колко смешна гледка представляват патенца в редичка, да следват квачка!

– Чуйте историята за Патицата Мима, която се обидила, защото стопанката на фермата не ѝ позволявала да мъти собствените си яйца.

Сродницата ѝ, госпожа Патица Ребека нямала абсолютно нищо против да отстъпи мътенето на яйцата си на някой друг:
– Аз нямам достатъчно търпение да стоя в гнездото цели двадесет и осем дни, а и ти Миме – не виждам как може да успееш. Ще ти изстинат яйцата, сама си знаеш, че така ще стане!
– Настоявам аз да мътя собствените си яйца! Ще си ги мътя сам сама, – квакала Патицата Мима.

Опитала да крие своите яйца, но винаги ѝ ги намирали и ги отнасяли.

Започнала да се отчайва и решила, че е най-добре да си направи гнездо някъде извън двора на стопанството.

През един хубав пролетен следобяд тя поела по селския път, който пресичал хълма.

Била се пременила с новия си шал и синичкото си боне.

Когато стигнала върха на хълма, видяла горичка в далечината.

Решила, че това място изглежда тихо и много безопасно.

Патицата Мима нямала навик често да лети.

Потичала няколко метра надолу по хълма, а шалът ѝ се веел  отзад.

После отскочила и се издигнала във въздуха.

Летяла много красиво, стига да успеела да се оттласне добре.

Направила няколко кръгчета над гората и забелязала открито място в точно в средата, където дърветата и храстите били разчистени.

Мима се приземила доста тежко и се затътрила да търси удобно сухо място за гнездото си. Много ѝ харесал един пън, скрит в гъста туфа цъфнал напръстник.

Но! – тъкмо приседнала на пъна и се стреснала ужасно, защото забелязала един елегантно облечен господин да чете вестник.

Той имал черни наострени уши и пясъчни на цвят мустаци.

– Па-па? – казала Патицата Мима и склонила на една страна главата си с бонето, – Па-па?

Господинът вдигнал очи над своя вестник и погледнал с любопитство Мима:
– Мадам, да не би да сте объркалa пътя? – я попитал той.

Имал дълга рунтава опашка и бил приседнал върху нея, понеже дънерът бил леко влажен.

Мима си помислила, че е извънредно хубав и учтив. Тя му обяснила, че не се била изгубила, а че търси сухо и удобно местенце за гнездо.

– Ах! Наистина ли! – възкликнал господинът с пясъчни мустаци и погледнал Мима с интерес. После сгънал вестника и го прибрал в джоба на фрака си.

Мима се оплакала колко безочлива и нахална била кокошката.

– Така ли! Колко интересно! Как бих искал да срещна тази птица. Бих я научил да си гледа работа!

– А що се отнася за гнездото – няма никакъв проблем. Имам цял куп перушина в горския ми дом. Не, скъпа ми госпожо, тук не пречите на никого! Можете да си седите толкоз дълго, колкото желаете, – казал ѝ господинът с рунтава опашка.

И я повел по пътеката към овехтяла къща с доста мрачен вид, сгушена сред туфата напръстник.

Тя била направена от съчки и торф, а две счупени ведра, поставени едно в друго служели за комин.

– Това е лятната ми къща. През зимата живея в землянка, която не би Ви се сторила толкова удобна, – добавил гостоприемният господин.

Зад къщата имало пропаднал навес, направен от стари сапунерки. Господинът отворил вратата и поканил Мима вътре.

Помещението било пълно с перушина и толкова задушно, но меко и удобно.

Патицата Мима била доста изненадана от огромното количество перушина вътре. Но пък точно това ѝ трябвало и свила гнездото си без никакви проблеми.

Когато излязла навън, господинът с пясъчна опашка пак седял на пъна и четял вестника си – или поне го държал разтворен, но гледал над него.

Той бил изключително учтив и почти съжалявал, че Мима се прибира тази вечер у дома. Любезно обещал да се грижи за гнездото докато тя се върне на утрешния ден.

Накрая казал, че много обича яйца и патенца и бил изключително доволен, че в горския си дом ще има пълно хубаво гнездо.

Патицата Мима пристигала всеки следобед и едно след друго снесла в гнездото девет яйца. На цвят били белезникаво зелени и много едри. Лисичият господин много им се възхищавал. Обичал да ги обръща и да ги брои, когато патицата не била там.

Накрая Мима съобщила, че на другия ден ще започне да гнезди:
– Ще си донеса торба царевица, за да няма нужда да излизам, докато яйцата не се излюпят. Иначе може да се простудят, – обяснила съвестната Мима.

– Мадам, моля да не се морите с торбата. Аз ще ви снабдявам с овес. Но преди да започнете с изморителното мътене, каня Ви на угощение. Нека си устроим празнична вечеря само за нас двамата!

– Може ли да помоля за малко билки от зеленчуковата Ви градина, за да си направим вкусен омлет? Салвия и мащерка, мента и лук, а и няколко стръка магданоз. Аз ще осигуря мазнина за плънката – хммм, исках да кажа за омлета, – завършил гостоприемният господин с пясъчни мустаци.

Патицата Мима била доста глуповата – даже споменаването на салвия и лук не успели да събудят подозрения у нея.

Тя обиколила цялата зеленчукова градина, клъвнала и си накъсала от ароматните треви, които се използват за плънка на печена патица.

И после се дотътрила до кухнята и извадила две глави лук от кошницата. Отвън я срещнал Кеп Колито:
– Какво ще правиш с този лук? Къде ходиш сам сама всеки ден следобед, Миме?

Мима изпитвала огромно страхопочитание към кучето и затова подробно му разказала цялата  история.

Колито слушало, привело на една страна умната си глава. Озъбило се, щом тя описала подробно учтивия господин с пясъчните му мустаци.

Той ѝ задал няколко въпроса за гората и за точното местоположение на къщичката и на навеса. После излязъл навън и хукнал към селцето. Той отишъл да извика две ловджийски кученца лисичари, които били излезли на разходка с месаря.

За последен път Патицата Мима поела по селския път. Сега била доста натоварена с китки билки и две глави лук в една торба.

Полетяла над гората и се приземила пред дома на господина с рунтавата опашка.

Той седял на пън, душел въздуха и не спирал да шари с поглед по гората.

Когато Мима се приземила, направо подскочил.
– Влизайте в къщата веднага след като погледнете яйцата. Дайте ми билките за омлета. И не се мотайте!

Бил толкова рязък и груб. Патицата Мима никога не била чувала той така да ѝ говори.

Тя била изненадана и доста притеснена.

Докато била вътре, чула как крака топуркат от задната страна на навеса. Някой душел с черен нос под вратата и после я заключил.

Мима ужасно се уплашила.

Миг след това се разнесли най-ужасни звуци – лаене, виене, ръмжене и вой, врещене и охкане.

И нищо повече не се видяло от този господин с лисичите мустаци.

Накрая Кеп отворил вратата на навеса и позволил на Патицата Мима да излезе.

За нещастие в същия момент влетели кученцата и излапали яйцата преди някой да успее да ги спре.

Едното ухо на колито било ухапано, а двете кученца накуцвали.

Патицата Мима била съпроводена до вкъщи, обляна в сълзи заради яйцата ѝ.

Отново снесла няколко през юни и този път ѝ разрешили сама да си ги мъти, но само четири от тях успяла да излюпи.

Патицата Мима заявила, че това се случило заради разклатените ѝ нерви, но всъщност изобщо не я бивало в мътенето.

КРЕДИТ: The Tale of jemima Puddle-Duck, 1908 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби