Приказка от стопанския двор за Ралф и Бетси
Колко смешно изглеждат патенца в редичка да вървят след квачка!
Чуйте историята за Патицата Мима, която се обиди, защото стопанката на фермата не ѝ позволи сама да си мъти яйцата.
Патицата госпожа Ребека, нейна сродница, нямаше нищо против да отстъпи мътенето на някой друг:
– Нямам нужното търпение да стоя в гнездото цели двадесет и осем дни, а и ти, Миме – не виждам как ще успееш. Ще ти изстинат яйцата, сама си знаеш, че така ще стане!
– Настоявам аз да мътя собствените си яйца! Ще ги мътя сам-сама! – изкряка патицата Мима.
Тя опита да си крие яйцата, но винаги ги намираха и отнасяха.
Взе да се отчайва и накрая реши, че е най-добре да си направи гнездо извън двора на стопанството.
През един хубав пролетен следобед тя пое по коларския път, който пресичаше хълма.
Беше нагиздена с чисто нов шал и синьо боне.
Достигна върха на хълма и в далечината забеляза една горичка.
Реши, че мястото изглежда тихо и много безопасно.
Патицата Мима нямаше навик да лети често.
Хукна надолу по хълма, а шалът ѝ се развя след нея.
След няколко метра отскочи и се издигна във въздуха.
Можеше да лети много красиво, стига да се оттласне добре.
След няколко кръгчета над гората забеляза открито място точно в средата, където дърветата и храстите бяха разчистени.
Мима се приземи доста тежко и се затътри да търси удобно сухо място за гнездо. Много ѝ хареса един пън, скрит в гъста туфа разцъфтял напръстник.
Но! – тъкмо приседна на пъна и се стресна ужасно, защото забелязала един елегантен господин, който четеше вестник.
Той имаше остри черни уши и рижави мустаци.
– Па-па? – каза патицата Мима и склони глава настрани. – Па-па?
Господинът вдигна очи над вестника и изгледа Мима с интерес:
– Мадам, да не сте сбъркали пътя? – попита той.
Той имаше дълга рунтава опашка и седеше върху нея, защото дънерът беше леко влажен.
Мима си помисли, че е извънредно хубав и учтив. Тя обясни, че не е изгубена, а търси удобно сухо място за гнездо.
– Ах! Така ли! – възкликна господинът с рижите мустаци и погледна Мима с интерес. После сгъна вестника и го мушнал в джоба на фрака си.
Мима му разказа колко безочлива и нахална е кокошката.
– Наистина ли! Колко интересно! Как бих искал да се срещна с тази квачка. Бих я научил да си гледа работа!
– Що се отнася до гнездото – няма проблем. Имам цял куп перушина в своя горски дом. Не, скъпа ми госпожо, тук не пречите на никого! Може да седите толкова дълго, колкото искате – допълни господинът с рунтава опашка.
А после я поведе по пътеката към своята доста занемарена и мрачна къща, сгушена под туфата напръстник.
Тя беше направена от съчки и торф, а две продънени кофи, поставени една върху друга, служеха за комин.
– Това е лятната ми къща. През зимата живея в землянка, която би Ви се сторила неудобна – добави гостоприемният господин.
Зад къщата имаше пропаднал навес, направен от стари щайги. Господинът отвори вратата и покани вътре Мима.
Помещението беше пълно с перушина и прекалено задушно, но пък удобно и меко.
Патицата Мима доста се изненада от огромното количество перушина. Но пък точно това ѝ трябваше и сви гнездото си без никакви затруднения.
Когато излезе навън, господинът с рижата опашка отново седеше на пъна и четеше вестник – или поне го държеше разтворен, но гледаше над него.
Той беше изключително учтив и много съжаляваше, че тази вечер Мима трябва да се прибира у дома. Любезно обеща да се грижи за гнездото, докато тя се върне утре.
Накрая заяви, че много обича яйца и патета и е изключително доволен, че в горския му дом ще има пълно гнездо.
Патицата Мима пристигаше всеки следобед и едно след друго снесе девет яйца в гнездото. На цвят бяха белезникавозелени и много едри. Лисичият господин много им се възхищаваше. Обичаше да ги обръща и да ги брои, докато патицата я нямаше.
Накрая Мима съобщи, че от следващия ден започва да мъти:
– Ще си донеса торба царевица, за да не излизам, докато яйцата не се излюпят. Иначе може да се простудят – обясни съвестната Мима.
– Мадам, моля да не се морите с торбата. Аз ще ви снабдявам с овес. Но преди да започне изморителното мътене, Ви каня на вечеря. Нека си устроим празнична трапеза само за нас двамата!
Може ли да помоля за малко билки от зеленчуковата Ви градина, за да си сготвим вкусен омлет? Салвия, мащерка, мента и лук, също и няколко стръка магданоз. Аз ще осигуря мазнина за плънката, хммм, исках да кажа за омлета – завърши гостоприемният господин с рижите мустаци.
Патицата Мима беше доста глуповата – дори споменаването на салвия и лук не събудиха у нея подозрения.
Тя обиколи цялата зеленчукова градина и с човка накъса китка ароматни треви, които се използват за плънка на печена патица.
После се дотътри до кухнята и от кошницата измъкна две глави лук. Отвън я срещна кучето Кеп:
– Миме, за какво ти е този лук? Къде ходиш всеки ден сам-самичка?
Мима изпитваше огромно уважение към кучето и подробно му разказа цялата история.
Умното куче слушаше с приведена настрани глава. Озъби се, когато тя подробно описа учтивия господин с рижите мустаци.
Кеп зададе няколко въпроса за гората, за точното местоположение на къщичката и навеса. После излезе навън и хукна към селцето, за да извика две ловджийски кучета, които бяха излезли на разходка с месаря.
За последен път патицата Мима пое по коларския път. Сега беше доста натоварена с китка билки и две глави лук в торбата.
Полетя над гората и се приземи пред дома на господина с рунтавата опашка.
Той седеше на пъна, душеше въздуха и не спираше да оглежда гората.
Когато Мима се приземи, направо подскочи.
– Веднага визайте в къщата, след като прегледате яйцата. Дайте ми билките за омлета. И не се мотайте!
Беше толкова груб и рязък! Патицата Мима за пръв път го чуваше да говори така.
Остана изненадана и доста притеснена.
Докато беше вътре, от задната страна на навеса затупуркаха лапи. Някой с черен нос подуши под вратата и после я заключи.
Мима ужасно се изплаши.
След миг се разнесоха страшни звуци – лаене, ръмжене и вой, пищене, врещене и охкане.
Нищо повече не се видя от този господин с лисичите мустаци.
Накрая Кеп отвори вратата на навеса и позволи на патицата Мима да излезе.
За беда в този миг влетяха ловджийските кучета и преди някой да им попречи, излапаха яйцата.
Едното ухо на Кеп беше ухапано, а другите две кучета куцаха.
Съпроводиха патицата Мима до вкъщи, а по пътя тя не спря да плаче за яйцата си.
През юни отново снесе няколко. Този път ѝ позволиха сама да ги мъти, но успя да излюпи едва четири.
Патицата Мима заяви, че са виновни нейните разклатени нерви, но всъщност хич не я биваше в мътенето.
КРЕДИТ: The Tale of Jemima Puddle-Duck, 1908 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
