Басни & Истории за животни

Приказка за патицата Мима

7мин
чете се за

Приказка от стопанския двор за Ралф и Бетси

Колко смешна гледка представляват патенца в редичка да вървят след квачка!

Чуйте историята за Патицата Мима, която се обидила, защото стопанката на фермата не ѝ позволила да измъти собствените си яйца.

Сродницата ѝ, патицата госпожа Ребека, нямала абсолютно нищо против да отстъпи мътенето на яйцата си на някой друг:
– Аз нямам достатъчно търпение да стоя в гнездото цели двадесет и осем дни, а и ти Миме – не виждам как може да успееш. Ще ти изстинат яйцата, сама си знаеш, че така ще стане!
– Настоявам аз да мътя собствените си яйца! Ще си ги мътя сам сама, – изквакала патицата Мима.

Опитала да крие своите яйца, но винаги ги намирали и отнасяли.

Започнала да се отчайва и решила, че е най-добре да си направи гнездо някъде извън двора на стопанството.

През един хубав пролетен следобед тя поела по селския път, който пресичал хълма.

Била нагиздена с чисто нов шал и синьо боне.

Стигнала върха на хълма и видяла една горичка в далечината.

Решила, че мястото изглежда тихо и много безопасно.

Патицата Мима нямала навик често да лети.

Затичала се надолу по хълма, а шалът ѝ се веел отзад.

След няколко метра отскочила и се издигнала във въздуха.

Можела да лети много красиво, стига да се оттласне добре.

След няколко кръгчета над гората забелязала открито място точно в средата, където дърветата и храстите били разчистени.

Мима се приземила доста тежко и се затътрила да търси удобно сухо място за гнездо. Много ѝ харесал един пън, скрит в гъста туфа разцъфнал напръстник.

Но! – тъкмо приседнала на пъна и се стреснала ужасно, защото забелязала един елегантно облечен господин, който четял вестник.

Той имал остри черни уши и мустаци с цвят на пясък.

– Па-па? – казала патицата Мима и склонила на една страна главата си с бонето, – Па-па?

Господинът вдигнал очи над вестника и изгледал с любопитство Мима:
– Мадам, да не би да сте объркалa пътя? – попитал той.

Той имал дълга рунтава опашка и седял върху нея, защото дънерът бил леко влажен.

Мима си помислила, че е извънредно хубав и учтив. Тя обяснила, че не е изгубена, а търси сухо и удобно място за гнездо.

– Ах! Наистина ли! – възкликнал господинът с пясъчните мустаци и погледнал Мима с интерес. После сгънал вестника и го прибрал в джоба на фрака си.

Мима му разказала колко безочлива и нахална е кокошката.

– Така ли! Колко интересно! Как бих искал да се срещна тази птица. Бих я научил да си гледа работа!

– А що се отнася за гнездото – няма никакъв проблем. Имам цял куп перушина в горския ми дом. Не, скъпа ми госпожо, тук не пречите на никого! Можете да си седите толкоз дълго, колкото желаете, – допълнил господинът с рунтавата опашка.

И я повел по пътеката към занемарена къща с доста мрачен вид, сгушена под туфата напръстник.

Тя била направена от съчки и торф, а две продънени ведра, поставени едно върху друго, служели за комин.

– Това е лятната ми къща. През зимата живея в землянка, която не би Ви се сторила удобна, – добавил гостоприемният господин.

Зад къщата имало пропаднал навес, направен от стари сапунерки. Господинът отворил вратата и поканил Мима вътре.

Помещението било пълно с перушина и прекалено задушно, но пък меко и удобно.

Патицата Мима била доста изненадана от огромното количество перушина вътре. Но пък точно това ѝ трябвало и свила гнездото си без никакви проблеми.

Когато излязла навън, господинът с пясъчната опашка пак седял на пъна и четял вестника си – или поне го държал разтворен, но гледал над него.

Той бил изключително учтив и направо съжалявал, че Мима се прибира тази вечер у дома си. Любезно обещал, че ще се грижи за гнездото, докато тя се върне на следващия ден.

Накрая казал, че много харесва яйца и патенца и е изключително доволен, че в горския си дом ще има пълно гнездо.

Патицата Мима пристигала всеки следобед и едно след друго снесла девет яйца в гнездото. На цвят били белезникаво зелени и много едри. Лисичият господин много им се възхищавал. Обичал да ги обръща и да ги брои, когато патицата не била там.

Накрая Мима съобщила, че на следващия ден ще започне да мъти:
– Ще си донеса торба царевица, за да не излизам, докато яйцата не се излюпят. Иначе може да се простудят, – обяснила съвестната Мима.

– Мадам, моля да не се морите с торбата. Аз ще ви снабдявам с овес. Но преди да започнете с изморителното мътене, Ви каня на угощение. Нека си устроим празнична вечеря само за нас двамата!

– Може ли да помоля за малко билки от зеленчуковата Ви градина, за да си направим вкусен омлет? Салвия и мащерка, мента и лук, а и няколко стръка магданоз. Аз ще осигуря мазнина за плънката – хммм, исках да кажа за омлета, – завършил гостоприемният господин с пясъчните мустаци.

Патицата Мима била доста глуповата – дори споменаването на салвия и лук не успели да събудят подозрения у нея.

Тя обиколила цялата зеленчукова градина и с гага накъсала ароматните треви, които се използват за плънка на печена патица.

После се дотътрила до кухнята и измъкнала две глави лук от кошницата. Отвън я срещнало кучето Кеп:
– Какво ще правиш с този лук? Къде ходиш сам-сама всеки ден следобед, Миме?

Мима изпитвала огромно уважение към кучето и подробно му разказала цялата  история.

Умното куче слушало с приведена на една страна глава. Озъбило се, когато тя описала подробно учтивия господин с пясъчните мустаци.

То задало няколко въпроса за гората и за точното местоположение на къщичката и навеса. После излязло навън и хукнало към селцето, за да повика две ловджийски кучета, които били на разходка с месаря.

За последен път патицата Мима поела по селския път. Сега била доста натоварена с китки билки и две глави лук в една торба.

Полетяла над гората и се приземила пред дома на господина с рунтавата опашка.

Той седял на пъна, душел въздуха и не спирал да шари с поглед към гората.

Когато Мима се приземила, направо подскочил.
– Влизайте в къщата веднага, след като погледнете яйцата. Дайте ми билките за омлета. И не се мотайте!

Бил толкова рязък и груб! Патицата Мима за пръв път го чувала да ѝ говори така.

Останала изненадана и доста притеснена.

Докато била вътре, чула как топуркат крака от задната страна на навеса. А някой с черен нос подушил под вратата и после я заключил.

Мима ужасно се изплашила.

След миг се чули страшни звуци – лаене, ръмжене и вой, врещене и охкане.

И нищо повече не се видяло от този господин с лисичите мустаци.

Накрая Кеп отворил вратата на навеса и позволил на патицата Мима да излезе.

За нещастие в същия момент влетели ловджийските кучета и излапали яйцата, преди някой да ги спре.

Едното ухо на Кеп било ухапано, а другите две кучета накуцвали.

Патицата Мима била съпроводена до вкъщи, обляна в сълзи заради яйцата си.

Отново снесла няколко през юни и този път ѝ разрешили сама да си ги мъти, но успяла да излюпи само четири.

Патицата Мима заявила, че това се случило заради разклатените ѝ нерви, но всъщност изобщо не я бивало в мътенето.

КРЕДИТ: The Tale of jemima Puddle-Duck, 1908 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

Всичкитворби