Басни & Истории за животни

Приказка за господин Джеръми Рибаря

4мин
чете се за

На Стефани от братовчедката Б.

Имало едно време един жабок, който се казвал господин Джеръми Рибаря. Живеел във влажна къщичка между лютичета, точно в края на едно езеро.

Водата пошляпвала стълбичката на задния вход и дори заливала дома му.

Но господин Джеръми харесвал краката му да бъдат мокри.

Нямало кой да му се кара и никога не боледувал от настинка!

Той бил изключително доволен, когато видял как едри капки дъжд цопват в езерцето:

– Ще събера червеи и ще отида на риболов за да си хвана уклейки за вечеря, – казал господин Джеръми Рибаря.

– Ако уловя повече от пет, ще поканя моите приятели господин общинския съветник Птолемей Костенурко и сър Исаак Нютон. Общинският съветник така или иначе се храни със салата.

Господин Джеръми облякъл мушамата си и сложил чифт лъскави ръкавици.

Извадил въдицата и рибарския си кош и с дълги подскоци поел към мястото, където държал лодката си.

Лодката му била кръгла и зелена – съвсем като листо на водна лилия.

Тя била вързана за стъблото на едно водно растение в средата на езерото.

Господин Джеръми взел дълъг прът тръстика и избутал лодката в открити води.

– Зная много добро място за уклейки, – си казал той.

Господин Джеръми забил здраво пръта в калта и завързал лодката за него.

После седнал с кръстосани крака и си подредил рибарските такъми. Имал най-хубавката мъничка червена плувка. Рибарската му пръчка била от много здраво стъбло трева, а влакното – дълъг косъм от конска опашка. На единия му край той завързал малко червейче.

Дъжд тупал по гърба му и почти цял час той се взирал в плувката.

– Става ми досадно. Мисля да си хапна нещо за обяд, – казал господин Джеръми Рибаря.

Върнал се обратно при водните растения и извадил обяда си от своя кош.

– Ще похапна сандвич с пеперуди и ще почакам докато спре дъжда.

Едър воден бръмбар изпълзял под листа водна лилия и щипнал крака му през галоша.

Господин Джеръми поприбрал краката си и започнал да се храни.

Един-два пъти нещо с шум и плясък се размърдало из тръстиките в близкия край на езерцето.
– Обзалагам се, че не е плъх, – казал господин Джеръми Рибаря. – Май е по-добре да се махам от тука.

Господин Джеръми изтласкал лодката и малко по-нататък хвърлил отново въдицата с примамката. Почти веднага нещо му се закачило – плувката яростно подскочила!
– Уклейка! Уклейка! Закачих я за носа! – развикал се господин Джеръми Рибаря докато засичал въдицата.

Ох, че гадна изненада! Вместо лъскава уклейка, господин Джеръми бил закачил Бодливка, цялата покрита с остри шипчета.

Бодливката се мятала из лодката, дупчела и бола, докато останала без дъх. После скочила сама във водата.

Цяло ято дребни рибки извадили главички от водата и се посмели на господин Джеръми Рибаря.

Докато господин Джеръми седял недоволен в лодката – смучел наранените си пръсти и гледал втренчено водата, се случило нещо още по-ужасно. Щяло да стане направо страшно, ако господин Джеръми не си бил облякъл мушамата!!

Огромна пъстърва внезапно изскочила – пльо-о-о-с! и сграбчила господин Дежеръми със скок:
– Ау! Ау! Ау! – тя се преметнала и се гмурнала до дъното на езерото.

Но пъстървата никак не харесала вкуса на мушамата и след по-малко от половин минута я изплюла обратно. Единственото, което успяла да глътне били галошите на господин Джеръми.

Господин Джеръми изплувал на повърхността като коркова тапа всред множество мехурчета – сякаш от газирана вода, и с всички сили заплувал към брега.

Той се изкатерил до брега и заподскачал към дома през ливадата с мушамата, която приличала на дрипа.

– Какъв късмет, че не беше щука! – казал си господин Джеръми Рибаря.

– Загубих въдицата и рибарския си кош, но не ми се струва важно, защото знам, че повече няма да ми се ходи на риболов!

Той сложил лейкопласт на пръстите си, а приятелите му пристигнали на гости за вечеря. Не могъл да им предложи риба, но имал нещо друго в шкафа.

Сър Исаак Нютон носел своята жилетка, украсена с черно и златно.

А
господин общинският съветник Птолемей Костенурко носел салата в пазарска мрежа.

И вместо вкусно блюдо от уклейки – те хапнали печен скакалец със сос от божи кравички, което според жабешкия вкус се счита за деликатес, но на мен ми се струва отвратително!

КРЕДИТ: The Tale of Mr. Jeremy Fisher, 1906 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби