Басни & Истории за животни

Приказка за господин Джеръми Рибаря

Препоръчва се за възраст над 3 год.
4мин
чете се за

На Стефани от братовчедката Б.

Имало едно време един господин жабок на име Джеръми Рибаря. Той живеел във влажна къща между лютичетата на брега на едно езеро.

Водата заливала стълбата на задния вход и влизала дори в килера.

Но господин Джеръми нямал нищо против краката му да бъдат мокри.

Нямало кой да му се кара, а и никога не боледувал!

Той останал изключително доволен, когато погледнал навън и видял, че едри капки дъжд тупкат тежко в езерцето:

– Ще изкопая червеи и ще ида на риболов. Ще си наловя уклейки за вечеря, – казал господин Джеръми Рибаря.

– Ако уловя повече от пет, ще поканя моите приятели господин общинския съветник Птолемей Костенур и сър Исак Нютон. Общинският съветник обаче се храни само със салата.

Господин Джеръми облякъл мушамата си и надянал чифт лъскави ръкавици.

Извадил въдицата и рибарския си кош и с дълги подскоци се отправил към своята лодка.

Лодката му била кръгла и зелена – съвсем като листо на водна лилия.

Тя била завързана за стъблото на едно водно растение в средата на езерото.

Господин Джеръми хванал дълъг прът тръстика и избутал лодката в открити води.

– Зная чудесно място за уклейки, – си казал той.

Господин Джеръми забил здраво пръта в калта и завързал лодката за него.

После седнал с кръстосани крака да си натъкми рибарските такъми. Притежавал най-хубавката червена малка плувка. Рибарската му пръчка била стрък много здрава трева, а влакното – дълъг конски косъм. На единия му край той завързал малко червейче.

Дъждът тупал по гърба му и кажи-речи цял час, той се взирал в плувката.

– Вече взе да ми дотяга. Мисля да си хапна нещо за обяд, – казал господин Джеръми Рибаря.

Върнал се обратно при водните растения и извадил обяда си от рибарския кош.

– Ще хапна сандвич с пеперуди и ще почакам, докато спре дъжда.

Едър воден бръмбар изплувал под водната лилия и щипнал крака му през галоша.

Господин Джеръми прибрал краката си и започнал да се храни.

Веднъж-дваж нещо изшумоляло и изпляскало между тръстиките в близкия край на езерцето.
– Обзалагам се, че не е плъх, – казал господин Джеръми Рибаря. – Мисля, че е най-добре да се махна от тук.

Господин Джеръми избутал лодката навътре в езерото и отново хвърлил въдицата със стръвта. Нещо се закачило почти веднага и плувката яростно подскочила!
– Уклейка! Уклейка! Закачих я за носа! – развикал се господин Джеръми Рибаря докато засичал улова си.

Ох, че гадна изненада! Вместо лъскава уклейка, господин Джеръми бил закачил Бодливка – цялата покрита с остри шипчета.

Бодливката се мятала из лодката, дупчела и бола, докато останала без дъх. После скочила обратно във водата.

Цяло ято дребни рибки извадили главички над водата и се присмели на господин Джеръми Рибаря.

Докато господин Джеръми седял сърдит в лодката – смучел надупчените си пръсти и гледал втренчено водата, се случило нещо още по-ужасно. Щяло да стане направо страшно, ако господин Джеръми не носел мушамата си!!

Огромна пъстърва изскочила внезапно – пльо-о-о-с! и налапала господин Дежеръми със скок:
– Ау! Ау! Ау! – тя се превъртяла и гмурнала до дъното на езерото.

Но пъстървата никак не харесала вкуса на мушамата и след по-малко от половин минута я изплюла обратно. Единственото, което успяла да глътне, били галошите на господин Джеръми.

Господин Джеръми изплувал на повърхността като коркова тапа всред множество мехурчета – сякаш от газирана вода, и с всички сили заплувал към сушата.

Той се изкатерил по брега и заподскачал през ливадата все още с мушамата, която приличала на дрипа.

– Какъв късмет, че не беше щука! – въздъхнал облекчено господин Джеръми Рибаря.

– Загубих въдицата и рибарския си кош, но не е важно, защото ми се струва, че никога повече няма да ми се ходи за риба!

Той сложил лепенка на пръстите си, а приятелите му пристигнали на гости за вечеря. Не можал да им предложи риба, но имал нещо друго в шкафа.

Сър Исак Нютон носел своята жилетка в черно и златно.

А
господин общинският съветник Птолемей Костенур си носел салата в пазарска мрежа.

И вместо вкусно блюдо от уклейки, те вечеряли печен скакалец със сос от божи кравички, което според жабешкия вкус се счита за невероятен деликатес, но на мен ми изглежда отвратително!

КРЕДИТ: The Tale of Mr.Jeremy Fisher, 1906 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

prikazki.eu