На Стефани от братовчедката Б.
Имаше едно време един жабок на име Джеръми Рибаря. Той живеше във влажна къща между лютичетата на брега на едно езеро.
Водата заливаше стъпалата на задния вход и влизаше дори в килера.
Но господин Джеръми нямаше нищо против краката му да са мокри.
Нямаше кой да му се кара, а и досега не бе боледувал!
Един ден той надникна през прозореца и остана много доволен, когато видя, че едри капки дъжд тежко тупат в езерото:
– Ще си изкопая червеи и ще ида за риба. Ще наловя уклейки за вечеря – рече си господин Джеръми Рибаря.
– Ако хвана повече от пет, ще поканя моите приятели – господин общинския съветник Птолемей Костенур и сър Исак Нютон. Макар че общинският съветник яде само салата.
Господин Джеръми си надяна мушамата и нахлузи чифт лъскави ръкавици.
Извади въдицата и рибарския си кош и с дълги подскоци се отправи към своята лодка.
Лодката беше кръгла и зелена – съвсем като листо на водна лилия.
Стоеше насред езерото, завързана за стъблото на едно водно растение.
Господин Джеръми грабна дълъг прът тръстика и избута лодката в открити води.
– Зная чудесно място за уклейки – рече си той.
После здраво заби пръта в тинята и завърза лодката за него.
Господин Джеръми седна с кръстосани крака да си натъкми въдицата. Имаше най-хубавката червена плувка. Рибарската му пръчка беше стрък жилава трева, а влакното – дълъг конски косъм. В единия край той завърза червейче.
Дъждът тупаше по гърба му и кажи-речи цял час, той се взираше в плувката.
– Взе да ми дотяга. Мисля да си хапна нещо за обяд – каза си господин Джеръми Рибаря.
Върна се обратно при водните лилии и извади обяда си от рибарския кош.
– Ще хапна сандвич с пеперуди и ще изчакам да спре дъждът.
Едър воден бръмбар изплува изпод водната лилия и щипна крака му през галоша.
Господин Джеръми прибра краката си и започна да се храни.
Веднъж-дваж нещо изшумоля и изпляска между тръстиките в близкия край на езерцето.
– Дано не е плъх – рече си господин Джеръми Рибаря. – Май е по-добре да се махам от тука.
Той избута лодката навътре в езерото и отново хвърли въдицата със стръвта. Почти веднага нещо се закачи и плувката подскочи яростно!
– Уклейка! Уклейка! Закачих я за носа! – развика се господин Джеръми Рибаря, докато ловко засичаше своя улов.
Ах, че гадна изненада! Вместо лъскава уклейка, беше закачил Бодливка – цялата покрита с остри шипове.
Бодливката се замята из лодката, задупчи и забоде, докато остана без дъх. После скочи обратно във водата.
Цяло ято дребни рибки подадоха главички над водата и се присмяха на господин Джеръми Рибаря.
Докато господин Джеръми седеше сърдит в лодката – смучеше надупчените си пръсти и гледаше втренчено водата – стана нещо още по-ужасно. Направо щеше да е страшно, ако не беше облякъл мушамата си!!
Внезапно изскочи една огромна пъстърва – пльо-о-о-с! и със скок налапа господин Дежеръми:
– Ау! Ау! Ау! – тя се превъртя и се гмурна до дъното на езерото.
Ала пъстървата хич не хареса мушамения вкус и след по-малко от минута изплю всичко обратно. Единственото, което глътна, бяха галошите на господин Джеръми.
Като коркова тапа господин Джеръми изплува на повърхността всред множество мехурчета – сякаш от газирана вода – и с все сили заплува към сушата.
Той се изкатери по брега и заподскача през ливадата, все още с мушамата, която приличаше на дрипа.
– Какъв късмет, че това не беше щука! – въздъхна облекчено господин Джеръми Рибаря.
– Загубих си въдицата и рибарския кош, но това не е важно, защото май никога повече няма да ми се ходи за риба!
Той сложи лепенки на пръстите си, а приятелите му пристигнаха на гости за вечеря. Не можа да им предложи риба, но в килера си имаше нещо друго.
Сър Исак Нютон носеше своята жилетка в черно и златно.
А господин общинският съветник Птолемей Костенур донесе салата в пазарската си чанта.
И вместо вкусна гозба от уклейки, те вечеряха печен скакалец със сос от божи кравички, което според жабешкия вкус се счита за невероятен деликатес, но на мен ми се струва отвратително!
КРЕДИТ: The Tale of Mr.Jeremy Fisher, 1906 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
