На малката W. M. L. W., която имаше куклена къщичка
Имаше едно време една очарователна кукленска къщичка. Тя беше с червени тухлени стени, бели прозорчета с муселинени пердета, красива порта и коминче.
Там живееха куклите Лусинда и Джейн. Къщичката принадлежеше на Лусинда, а Джейн беше нейната готвачка.
Лусинда никога не поръчваше какво да се сервира, а пък Джейн никога не готвеше, защото яденето бе доставено готово, в кутия с талаш, за да не се разсипва.
Вътре бяха наредени два червени омара, шунка, риба, пудинг и малко плодове – портокали и круши.
Разбира се, храната не можеше да се вади от чиниите, но всичко изглеждаше удивително красиво.
Една сутрин Лусинда и Джейн излязоха на разходка. В детската стая нямаше никой и беше много тихо. Изведнъж откъм ъгъла на камината, където имаше малка дупка под перваза, се разнесе тупуркане и драскане.
Том Палеца подаде за миг глава и се скри. После отново надникна.
Том Палеца беше мишок.
Минутка след него Хънка Мънка, неговата съпруга, също подаде глава и като видя, че стаята е празна, изприпка до сандъчето с въглища.
Куклената къща се намираше от другата страна на камината. Том Палеца и Хънка Мънка пресякоха внимателно килимчето пред камината. Бутнаха портата – тя не беше заключена.
Том Палеца и Хънка Мънка се качиха на горния етаж и надникнаха в дневната. После зацъркаха радостно!
Колко вкусна вечеря беше сервирана на масата! Имаше тенекиени лъжички и вилички, ножчета от олово и две столчета за кукли – всичко толкова удобно!
Тозчас Том Палеца се захвана да нареже шунката. Изглеждаше тъй свежа и червена, прошарена с апетитни ивички сланина.
Ножът отскочи и го поряза. Той веднага пъхна пръста си в устата.
– Не е добре сварена, много е корава. Хънка Мънка, я опитай ти!
Хънка Мънка се изправи на стола и опита да среже шунката с другия оловен нож.
– Твърда е като шунката на бакалина – отбеляза тя.
Внезапно шунката се отлепи от чинията и се изтъркули под масата.
– Остави я – каза Том Палеца. – Хънка Мънка, я ми подай рибата!
Хънка Мънка се опита да я повдигне с всяка лъжица по ред, но рибата бе залепена за чинията.
Това много ядоса Том Палеца. Той извади шунката изпод масата и започнал да я удря с машата и ръжена – бум, бум, тряс, тряс!
Шунката се разхвърча на парчета. Чак тогава мишките разбраха, че е направена от гипс!
Гневът и разочарованието на мишките бяха огромни. Изпотрошиха пудинга, омарите, крушите и портокалите.
Не успяха да отлепят рибата от чинията и ядосано я метнаха в огненочервените пламъци на камината. Но те бяха направени от разтегателна хартия и разбира се, нищо не се запали.
Том Палеца се мушна в комина и се изкачи догоре – сажди нямаше.
Докато Том Палеца беше в комина, Хънка Мънка преживя ново разочарование. Откри няколко тенекиени кутии в шкафа с етикети: „Ориз“, „Кафе“, „Нишесте“. Но когато ги обърна, отвътре се изсипаха червени и сини мъниста.
После двете мишки се заловиха да направят колкото се може повече пакости, особено Том Палеца! Той измъкна дрехите на Джейн от гардероба в спалнята и ги метна през прозореца.
Хънка Мънка беше по-въздържана. Измъкна половината перушина от възглавницата на Лусинда, но се сети, че тя самата има нужда от пухено легло.
Двамата с Том свалиха възглавницата долу и я пренесоха през килимчето пред камината. Хич не беше лесно да се провре тази възглавница през мишата дупка, но някак си успяха.
После Хънка Мънка се върна обратно и изнесе един стол, библиотеката, кафезът за пойни птички и още малко дреболии. Библиотеката и птичият кафез не успяха да се проврат през мишата дупка.
Хънка Мънка ги остави под сандъчето с въглища и отиде да вземе една бебешка люлка.
Тъкмо Хънка Мънка пренасяше втория стол, когато отвън се разнесоха гласове. Мишките се шмугнаха в своята дупка само миг преди куклите да влязат в детската стая.
Само каква гледка се разкри пред очите на Джейн и Лусинда!
Лусинда седна върху счупената кухненска печка и впери поглед напред, а Джейн се облегна на кухненския шкаф и се усмихна. Но двете не пророниха и дума.
Библиотеката и птичият кафез бяха спасени изпод сандъчето с въглища, но Хънка Мънка беше успяла да отмъкне люлката и няколко рокли на Лусинда.
Освен това задигна две-три полезни тенджери, тигани и още някои дреболии.
Момиченцето, на което беше куклената къща, заяви:
– Ще си взема кукла, облечена като полицай!
Но бавачката реши друго:
– Ще заложим миши капан!
Та това е приказката за двете лоши мишки. В крайна сметка те не излязоха толкова лоши, защото Том Палеца плати за всичко, което счупи.
Той намери изкривена шестпенсова монета под килимчето пред камината. На Бъдни вечер двамата с Хънка Мънка я пъхнаха в един от чорапите на Лусинда и Джейн.
Много рано всяка сутрин, преди някой да е станал от сън, Хънка Мънка излиза с лопатка и метла и премита кукленската къща!
КРЕДИТ: The Tale of Two bad Mice, 1904 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
