В един богат град живял брахмин, който заради прегрешенията си в предишния живот, бил наказан да стане крадец.
Веднъж в същия град пристигнали четирима брахмини да търгуват. Работата им потръгнала и започнали добре да печелят.
Крадецът внимателно ги наблюдавал и решил да открадне парите им. Присламчил се към тях, сприятелил се и скоро напълно спечелил доверието им със сладкодумни цитати от Свещените Книги. Когато предложил да им стане помощник, те с радост приели.
Времето вървяло и накрая четиримата търговци продали цялата си стока. Понеже било опасно да пътуват с толкова много пари, решили с цялата печалба да купят скъпоценности. Разрязали бедрата си и там скрили безценните камъни, а раните им бързо зараснали с помощта на лечебни мехлеми.
Всичко това станало пред очите на крадеца. Тъй като знаел къде са скрити съкровищата, той си казал: „Досега не можах да ги ограбя. Но ако тръгна с тях, може да ги отровя по пътя и да отмъкна скъпоценните камъни.“
Търговците започнали да се стягат за път, а крадецът безутешно заплакал:
– Скъпи приятели, при мисълта, че заминавате, сърцето ми се къса. След изтеклите щастливи дни, в които бяхме заедно и споделяхме обичта си, ще остана съвсем сам. Моля ви, вземете и мен.
Трогнати от тъгата му, четиримата брахмини решили да го вземат и петимата поели на път.
Пътят им минавал през джунглата и пресичал местност, в която властвало свирепо племе. Техният главатар притежавал една вълшебна гарга, която предричала и виждала всичко. Когато пътниците приближили бивака, гаргата заграчила:
– Бързо! Те носят съкровище! Убийте ги и вземете съкровището!
Щом диваците чули това, пленили петимата приятели. Претърсили ги от главата до петите, дори свалили дрехите им, но нищо не открили.
– Със сигурност носите съкровище – рекъл главатарят. – Гаргата никога не лъже. Дайте ни каквото носите, иначе ще ви убием. Ще ви разрежем стомасите и ще открием съкровищата! Казвайте истината.
Крадецът, който също бил брахмин, си казал: „Ако убият първо тях, ще претърсят телата им и ще намерят съкровищата. После каквото и да кажа, няма да ми повярват. Ще убият и мене! Това, че няма нищо да намерят, е друга работа, но така или иначе аз ще умра.“
Брахминът крадец взел твърдо решение, пристъпил напред и рекъл на главатаря:
– О, Велики Вожде, ти вярваш, че в телата ни са скрити съкровища. Ще сбъркаш, ако всички ни убиеш, заради грешката на гаргата! Предлагам себе си. Убий ме, нарежи ми тялото и сам ще видиш какво ще намериш.
Вождът приел и брахминът сам се пожертвал. Диваците го нарязали на дребни късчета, ала нищо не намерили.
Вождът се засрамил и повярвал, че все пак гаргата е сбъркала. Обърнал се към четиримата брахмини и със смирен глас им казал:
– Сбърках, че погубих вашия приятел, защото в него нямаше нищо. Не искам да повтарям тази грешка. Освобождавам ви от плен, можете да продължете пътя си.
Така се спасили четиримата брахмини и продължили със съкровищата към дома си.
Мъдрите казват:
По-добре умен враг, отколкото глупав приятел.
КРЕДИТ: „The Thief and the Brahmins“, Приказка от Панчатантра; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА:„Дневната молитва на брахмините“ – 1851, Sophie Charlotte Belnos;
