Вълшебни приказки

Шивачът и неговия слон

4мин
чете се за

В една далечна страна живял някога един шивач, който бил толкова беден, че често нямал какво да яде. Най-добрият му приятел бил един слон. Слонът сам се грижел за прехраната си. Намирал достатъчно храна в близката джунгла и никога не оставал гладен. Ако трябвало шивачът да се грижи за своя приятел, то доста често и двамата щели да си лягат гладни.

Въпреки немотията и трудния живот, те много се обичали. Но краят, в който живеели бил беден и работата на шивача намалявала все повече. Един ден той решил да замине за друга страна и да си потърси работа там.
– Слончо, приятелю мой, – обърнал се той към слона – ще дойдеш ли с мен? – и слонът размърдал едното си ухо в знак на съгласие.

Двамата поели през необятната джунгла. Тя била толкова непроходима, че едва ли шивачът щял сам да успее да я премине, ако с него не бил слонът, който с голямото си силно тяло преодолявал всякакви препятствия. Случело ли се някое дърво да препречва пътя им, той го отмествал със силния си хобот.

Една вечер слонът се препънал в един голям камък. Шивачът, който седял на гърба на своя приятел, паднал на земята и с навирени нагоре крака се озовал в един храсталак. За щастие не паднал върху камъка, но на главата му все пак останала една голяма цицина. Без да обръща внимание на това, храбрият шивач скочил бързо на крака и отново се качил на гърба на своя приятел. И те продължили пътя си.

На шестия ден вечерта пристигнали в страната, където шивачът се надявал, че ще живеят по-добре. Но и там хората били бедни и нямало работа. Въпреки това шивачът не се отчаял. Тръгнал по улиците да покаже слона на любопитните хора и успял да събере мъничко пари. Понякога слонът помагал на хората за някоя тежка работа и пренасял товари, които конете нямали сили да возят. След няколко дни двамата отново потеглили на път. Шивачът решил да иде в столицата на тази страна, като се надявал, че там може да сполучи.

Едва пристигнали и разбрали, че градът бил сполетян от голяма беда. В околностите върлувала банда разбойници, които постоянно грабели населението и избивали много хора. Разбойниците живеели в една здраво укрепена крепост и царските войски не можели да ги заловят.

Една сутрин шивачът видял как войниците отиват към разбойническата крепост. Самият цар стоял начело. Той искал да направи последен опит да превземе крепостта на разбойниците, да ги излови и накаже. Но след малко видял, че войниците се завръщат тичешком, гонени от стрелите на разбойниците, а царят удрял главата си и проклинал тежката си участ. Тогава в главата на шивача се родила чудесна идея. Качил се на гърба на слона и веднага тръгнал да търси онова място в гората, където бил големият камък, дето спънал слона. Не било лесна работа, но най-после намерили камъка и слонът го понесъл с големия си силен хобот.

Двамата приятели отишли право при царя. Царят останал много изненадан, когато шивачът го помолил да му разреши да се опита да превземе крепостта.
– Ако ти сполучиш да превземеш крепостта и ние можем да изловим тези проклети разбойници, аз ще те възнаградя богато, – обещал царят.

Шивачът потупал радостно слона по хобота и двамата поели към крепостта. Слонът много добре знаел какво трябва да направи. Хванал големия камък с хобота си и го запратил с всичка сила към стената на крепостта. Изведнъж всичко наоколо се разтресло от силните удари. Слонът грабнал пак грамадния камък и го запратил с още по-голяма сила по крепостта. Разбойниците с ужас видели как големи парчета мазилка и камъни започнали да падат от покрива на крепостта. Те разбрали, че не могат да се съпротивляват и трябва да се предадат.
– Момчета, нашата крепост вече е разбита, – се провикнал главатарят. – Най-добре е да се предадем.

Разбойниците разтворили вратата на крепостта и излезли навън с високо вдигнати ръце.

Царят много се зарадвал, когато злосторниците били заловени и изпратени в тъмницата. Веднага заповядал да се построи красива къща за слона, а шивачът направил свой дворцов шивач.

Двамата другари живели дълги години щастливо и задружно и тяхното приятелство се помни и до днес в страната, която спасили от разбойниците.

КРЕДИТ: Адаптация на текста © prikazki.eu 2019; Корица: Natural History of Animate Creation, Joseph Bassett Holder, Vol I, 1885 – източник BHL

Всичкитворби