Как щиглецът получил своите цветове

Когато ангелът, който имал мисия да ошари всички птици, изпълнил своята заръка, започнал да стърже палитрата си преди да се завърне у дома. Добре свършил своята работа – перата на всички пернати същества греели в хиляди прекрасни цветове.

Царственият орел бил празнично облечен с роба в златно и кафяво. Паунът получил опашка, блещукаща в зелено и лилаво, сякаш украсена със скъпоценни камъни. Черното сако на гарвана бляскало на слънцето като метал – толкова прекрасно да го носиш. Канарчето станало жълтичко като лютиче, сойката получила сини като небето петънца, дори скромното врабче носело красива черна вратовртъзка, а домашният петел сияел в жълто, черно и червено.

Всички птици били много горди от външния си вид, пристъпвали напред-назад, взирали се в отраженията си във водата и подвиквали на съседи и приятели да дойдат и да се порадват на хубостта им.

Само щиглецът не се присъединил към радостното оживление. Случило се така, че Ангела го пропуснал и той останал неошарен – сиво малко птиче всред пъстроцветната тълпа. Неведнъж то се опитвало да привлече вниманието на Ангела към себе си и когато видяло, че вече чисти палитрата и е почти готов да си замине, пристъпило напред и казало:

– Смили се над мен, добри ми Ангеле, и оцвети перцата ми като на другите, за да не ходя между тях засрамен. Аз нямам с какво да се похваля – не пея красиво като славея или дрозда, нито притежавам грацията на лястовичките. Ако остана без окраска, не ми остава нищо друго, освен да се крия между листата.

Ангела съжалил горкото птиче и щял с радост да го оцветил в прекрасни цветове, но уви – вече бил изчистил своята палитра. Затова извадил четката си, взел от всяка птичка по капчица боя и я поставил върху щиглеца. Смесил множеството прекрасни цветове с удивително умение и когато бил готов, птичката била преобразена. От най-безлична всред сияйната компания, се превърнала в една от най-красивите.

Не е възможно с думи да се опише хубостта на цветовете, които Ангела дарил на щиглеца, но може да го видиш всеки ден, кацнал на магарешки бодил, да чурулика своята песен на благодарност и възхвала.