Битови приказки

Петел и лисица

5мин
чете се за

Една жена, на име леля Сани, разказа тази история на едно бъбриво момченце.

Преди много години живял в един стопански двор Петел, който много се гордеел със себе си и то не без основание, защото бил наистина добре охранена и красива птица. Нямало нищо по-изтънчено от него в двора – крачел сякаш марширува и поклащал глава при всяка своя стъпка. Имал прекрасен ален гребен и синьо-черна перушина, изпръскана със злато, която бляскала като брилянт на слънчевата светлина. Било същинска радост за очите да го гледаш. Изобщо не било чудно, че неговите двадесет съпруги го гледали с възхищение. Те го следвали на всяка крачка и не възразявали, когато ги избутва и отмъква най-хубавите червеи или зрънца за себе си.

Петелът много се гордеел с външния си вид, но притежавал още нещо, с което бил дори по-горд и това било гласът му. Бил прочут певец – умеел да кукурига много силно или пък много тихо, можел да издава дълбоки звуци също като орган в църква или да пее пронизително като тромпет. В ранни зори всяка сутрин скачал от пръта на земята, издигал се на пръсти, протягал врат, затварял очи и кукуригал толкоз силно, че разбуждал хората дори в съседната енория. Това било любимото му занимание, защото такава му била природата.

В близката горичка живеел Лисицата Ренар, който често с копнеж се взирал в охранената и красива птица. Само като си помислел за нея, устата му се пълнела със слюнка и сума хитрини бил опитал, за да го хване за вечеря. Един ден хитрецът се притаил в храсталака на градината до стопанския двор и търпеливо зачакал с надежда Петела да се отклони от пътя си.

Лисица, Jan de Haan, 1875 – 1903, Rijks Museum

Не след дълго той се появил – клъвнал тук, клъвнал там, преминал през портичката в градината и застанал точно пред храстите, където се спотайвала лисицата. Една пеперудка хвръкнала и той се канел да претича баш оттам, когато мернал черната муцуна на Ренар Лисицата и хитрите внимателни очи, вперени в него. С крясък отскочил настрани и кацнал на стената тъкмо на време.

Тогава Ренар Лисицата се изправил на краката си.

„Не бягай, скъпи ми приятелю“, – казалa Лисицата.

– Не бягай, скъпи ми приятелю, – казал с меден глас. – За нищо на света не бих ти причинил злина. Зная, че твоето семейство не ме харесва, но за съжаление изобщо не мога да разбера защо! Толкова е жалко, че трябва да се крия, за да се наслаждавам на хубавите ти песни. Няма друг петел в околността с такъв прекрасен глас и аз отказвам да повярвам на слуховете, които се разнасят за теб.
– Ах, за какво става дума? – казал Петела, като застанал на безопасно разстояние и погледнал към лисицата с глава, обърната на едната страна. – Какво разправят?
– Ами, – продължил Ренар, като пристъпил мъничко напред, – казват, че можеш да пееш само с отворени очи. Казват, че ако си затвориш очите, чистият ти глас се превръща в немощно пиукане, като гласче на новородено пиленце. Но разбира се, аз не вярвам на това. Всеки може да разбере, че тези приказки са чиста завист.
– И аз така смятам, – изкрякал ядосан петелът. – Разбира се, че пея със затворени очи! Та аз не кукуригам по никакъв друг начин. Ето виж – ще ти докажа! – При тези думи се повдигнал на пръсти, опънал врат, затворил очи и тъкмо да изкукурига, когато Тряс! Лисицата скочила отгоре му и го сграбчила със зъбите си!

Настанала страшна олелия! Горкичкият петел пляскал с криле и се борел, а Ренар тичал с него. Кокошките хукнали из двора, крякали и кудкудякали. Жената на стопанина готвела в кухнята и когато чула страшния шум, изскочила навън с точилка в ръката. Като видяла лисицата с петела в устата, хукнала след тях и се развикала.

Ратаите изскочили от плевнята и от обора с вили, лопати и колове в ръце. Домашните животни започнали да вдигат страшен шум. Заедно се смесили виковете на мъжете, квиченето на прасетата, цвиленето на конете и мученето на кравите – да не споменаваме крякането на кокошките и виковете на старата жена. Всеки би помислил, че настъпва края на света.

Лисицата се изплашила, но не чак като петела, който разбрал, че единствено с хитрост може да спаси живота си.

– След минутка ще ни хванат, – казал на Лисицата, – вероятно и двамата ще ни убият с един единствен изстрел. Защо не им извикаш, че съм тръгнал с теб по свое собствено желание?
– Добра идея, – помислила лисицата и отворила уста да обясни на преследвачите, но така отслабила хватка около врата на птицата. Умният Петел това и чакал – изметнал се и с плясък на крилете се освободил, литнал и кацнал в клоните на близкото дърво.

Разбрал Лисицата Ренар, че няма да го достигне, погледнал назад и видял, че преследвачите застрашително се приближават.

– Щеше да е по-добре, ако си бях мълчал.
– Така е, – казал Петела докато оправял раздърпаната си перушина. – И за мене щеше да е по-добре, ако не бях мижал.

КРЕДИТ: The Cock and the Fox, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр, КОРИЦА: Петел, Jan de Haan, 1875 – 1903, Rijks Museum

Всичкитворби