Белгия

На север се простира Фландрия с нидерландски говорещо население (59%). На юг е разположена Валония с население, което говори френски (41%), но и малка група – немски език. Тези два народа с векове поддържат и частично споделят общи традиции. Понякога народните предания пресичат политическите граници на съседните държави – Франция, Нидерландия и Германия.

Приказките и легендите „пътуват“ – произходът им не е ясен и е много трудно да се проследи откъде са тръгнали, пътят им във времето и границите, които са преминали. В този смисъл не е лесно да се дефинира „коя приказка е белгийска?“ Ако една история съдържа исторически елементи и се отнася за белгийците, тя, разбира се, е създадена в Белгия. Но огромна част от френските и нидерландски приказки притежават и свои белгийски версии.

Историческият термин Ниските земи обхваща цялата територия по поречията на големите реки Рейн, Шелда и Маас и се поделя между Нидерландия, Белгия, Люксембург, включително и част от земите на днешна Франция и западна Германия.

Приказките, създадени в тази просторна територия, са общи за белгийците и съседните народи и ни отнасят далеч назад във времето – до героите на франките, Карл Велики и още по-отдавна в предхристиянската епоха.

Населението на Фландрия (северната част на Белгия) притежава твърде независим дух. През късното Средновековие фламандските търговски градове (забележителните Гент, Брюж и Ипер) представляват една от най-богатите и урбанизирани територии в Европа. Те се превръщат в средища на развита и изящна култура с впечатляващи постижения в изкуството и архитектурата, като произведенията им съперничат на ренесансова Италия.

Народните фламандски приказки съдържат специфични особености и ясно показват изобретателността и въображението на фламандския народ. Разбира се, вълшебните приказки са най-популярни, но фламандският фолклор изобилства и с легенди и поучителни народни приказки. Хуморът доминира и е отличителна черта на фламандската приказка, независимо дали е вълшебна или поучителна. Колекцията на Жан дьо Бошер „Народни приказки на Фландрия“ е част от библиотеката на prikazki.eu. Тя съдържа в изобилие живи весели истории, а някои от приказките дори са успели да пресекат цялата Европа и да достигнат чак до нашите земи. На кого в България не са познати приказките „Двамата другари и бурето с мас“ или „Защо опашката на мечката е къса“?!

Вероятно повечето фламандски приказки не са създадени в земите на Фландрия, а са заемани от книги или са гости от други култури. Белгийският и нидерландският народ имат много общи приказки и често е въпрос на предпочитание да се определи една история като белгийска или нидерландска, защото присъства и в двете култури, макар и с различна окраска.

Например някои „нидерландски приказки“ от Уилям Грифис (1918) са всъщност толкова и белгийски, като например „Брабо и Великанът“ или „Принц Паяк и Снежка“. Други пък разказват една и съща история, например холандската „Джуджетата и камбаните“ и белгийската „Камбринус, бирения крал“ по съвсем различен начин.

Белгийският писател и художник Жан дьо Бошер превежда приказки от различни фламандски колекции и ги публикува във Великобритания и САЩ под името „Приказки за животни и хора“ (1918).

През 1917 на английски език излиза книгата „Коледни приказки от Фландрия“ (1917), като приказките са избрани от книга, публикувана през 1903 в Гент на Karel Maria Polydoor, Carolus de Mont (1857-1931) и Alfons de Cock (1850-1921).

В България досега не е отпечатвана нито една цялостна колекция белгийски или нидерландски приказки. Тук в prikazki.eu за пръв път можете да прочетете прекрасните истории, създадени в Ниските земи.

Около 3.2 милиона валонци живеят в южната белгийска провинция. Те говорят френски и многобройни местни диалекти (източен, централен и западен „валонски“). Тяхната култура контрастира на фламандската от север. Валонците са по-близки до французите. Фолклорът е едно от нещата, които силно свързват валонският и френският народи.

Валонският фолклор е изпъстрен с приказки за дявола и съдържа различни религиозни елементи, но също и огледало на народните вярвания в силата на народните лечители. Валонците изработват сложни костюми и гигантски фигури за своите фестивали и процесии, които поддържат и до днес живи митовете и легендите на региона.

Писателят Шарл Дьолен е родом от малко френско градче близо до белгийската граница. Става прочут с три важни колекции приказки – „Приказки от царството на бирата“, „Приказки на крал Камбринус“ (1874) и „Истории от малкото градче“ (1875). Скоро след издаването си те добиват огромна популярност. Тези приказки отразяват обичаите и традициите на Ниските земи като ги превръщат в мизансцен на вълшебни истории и мотиви. Някои от най-красивите вълшебни приказки – „Дванайсест танцуващи принцеси“, „Копнеж за любов“ и „Предачката на коприва“ са включени от Андрю Ланг в Червената книга на приказките. Оттам се превеждат и преработват многократно, прекосяват много културни граници и отдавна са част от световната приказна съкровищница. Например нашата любима „Неродена мома“ несъмнено е българската интерпретация на „Копнеж за любов“.