Басни & Истории за животни

Войната между животните и птиците

6мин
чете се за

Един ден както си приказвали и крачели през гората, Бруин Мечока и Исенгрим Вълка дошли до бряст с голяма кухина в стъблото. Надникнали вътре с надежда, че има нещо за ядене и видели мъничко гнездо, построено между две вдлъбнатини в кората. Това била най-малката и спретнатата къщичка, която някой някога бил виждал, направена от свеж зелен мъх, с мъничък отвор за врата. Всъщност това бил домът на дребна птичка на име Златоглаво Кралче, a хората ѝ викат просто Кралчето. Исенгрим знаел това и видял случай да се пошегува със своя спътник.

– Бруин, погледни това гнездо, – казал той. – Какво ще речеш, ако ти кажа, че това е Кралски палат?
– Това ми било Кралски палат! – избухнал Бруин в бурен смях. – Шепа мъх, завряна в една дупка! Че аз с една лапа ще я направя на пихтия!
– Не те съветвам да вършиш това нещо, – казал Исенгрим. – Кралят, който живее в двореца е много по-могъщ, отколкото си мислиш. Най-добре е да оставиш този дом на мира, освен ако не искаш да си навлечеш беда.
– Какво! – изревал Бруин от гняв. – Да не искаш да ми кажеш, че трябва да отстъпя пред някаква мизерна птичка в собствената ми гора? Това е за теб, Кралю! – и с един замах на лапата си превърнал къщичката в безформена купчина мъх. – Е, да ми отмъсти ако му стиска, – изръмжал мечокът. – Ето, по този начин обявявам война на него и на всички в неговото царство. Козина срещу пера! Четириногите животни срещу тези с крила. Ще видим ние тази работа!

Скоро Кралчето се върнало и като намерило разрушеното гнездо, заподскачало и зацвърчало гневно. Исенгрим, без да губи време, му разказал кой е отговорен за белята и със злобна радост съобщил за предизвикателството, хвърлено от Мечката.
– Така да бъде, – отвърнало дребничкото птиче. – Кралче ми е името и е кралска моята природа. Ще призова всички крилати същества и тогава ще изпитаме своите оръжия.

През следващите две три седмици, докато двете армии се сбирали, настанала същинска суматоха. Въздухът се изпълнил с пърхане и пляскане на криле. От гнездата си по слънчевите брегове дошли хиляди оси, всяка облечена в блестяща ризница в жълто-черно и въоръжена със смъртоносно жило. Пристигнали конските мухи, папатаци и комари от блатата заедно с насекоми от всеки вид, повече отколкото някой може да изброи за един ден.

От своето гнездо в планинските скали се спуснал царствено орелът, за да заеме своето място редом със славея и с врабчето. В тези трудни времена всички неприятелства били забравени, соколът и ястребът застанали на своите места в редиците наравно с дрозда и с червеношийката.

Но Мечката също не седяла със скръстени ръце. Бързоноги глашатаи били разпратени навсякъде да свикат четириногите животни на война. Запромъквали се в гъстълака роднините на Исенгрим – сивите вълци с жилести хълбоци и свирепи, просвяткващи очи. Ренар довел цял взвод лисици.

Трошейки клони пристигнали могъщите слонове, полюшвали хоботи и тръбели предизвикателно към врага. От калните води на реките, от тревистите равнини и от дълбините на горите на тълпи пристигнали всички четириноги – лъвове, тигри, камили, биволи, коне и какво ли още не. От времето на Ной не се били събирали толкова много животни.

Кралчето го предупредило много да внимава и да не бръмчи.

Щом всички се събрали, Кралчето, което било съобразителен водач, изпратило съгледвач, за да научи какво крои врагът. За целта изпратило комара, който както може да си представите, нито лесно може да се види, нито да се хване, особено след като Кралчето го предупредило да не бръмчи. Скрит от нощната тъма, той литнал към лагера на Мечката. Влетял в генералската квартира, точно когато заседавали. Когато комарът пристигнал, говорели Мечката и Лисицата.
– И така, значи е решено, – казала Мечката. – Голямата ни офанзива ще бъде утре. Смятам, че вече всеки знае какво да прави, нали? Всичко обсъдихме и не остава нищо друго освен утре да ги притиснем здраво до славната победа.
– Прав си господарю, – казал Ренар, – но има нещо, което сте забравил. Как ще разберем, кога печелим?
– То се знае, че трябва да определим знаменосец. – отговорила мечката. – Тъкмо се канех и аз това да кажа. Кого да изберем?
– При цялото ми уважение, – казал Ренар, – смятам, че трябва да съм аз. Моята хубава рунтава опашка ще служи като бойно знаме. Ще вървя пред армията и ще държа опашката си изправена нагоре като ръжен. Докато я държа така ще знаете, че всичко е наред. Но ако ни сполети беда, ще я спусна на земята, за да може войската ни да получи предупреждение да се спасява.
– Отлично, – казал Бруин. – Чухте всички Рей какво предложи. Отбележете, че от днес го назначавам за знаменосец на войската.

Всички се съгласили, а комарът научил всичко, което желаел и полетял към Кралчето със своите новини. То нищо не казало, но изпратило да повикат осата и ѝ дало някакви заповеди.

На другия ден на зазоряване започнала голямата офанзива и още от началото нещата тръгнали твърде зле за армията на пернатите. От две позиции Мечката и Тигъра ръководели смелите атаки срещу дивизиите, командвани от орела и ястреба и след дълга и свирепа битка, пернатите били принудени да се оттеглят. Високо на един хълм, за да я виждат отдалеч войниците, стояла лисицата, с гордо вирната опашка. Наблюдавала бойното поле, а устните ѝ се разтегнали в тържествена усмивка.

Изведнъж се разнесъл смразяващ вик, който бил по-силен дори от грохота на битката. Идвал от лисицата, която бягала със спусната опашка и виела от страшна болка.
– Загубени сме! Загубени сме! – разкрещели се животните, щом видели спуснатото знаме. Има предатели сред нас! Бягайте да си спасяваме живота!
Паниката се разнесла буйно като огън по бойното поле и хвърлила армията в безнадеждна бъркотия. Скоро цялата войска на Мечката се разпиляла, а победната армия на крилатите същества се понесла подир нея.

Късно през нощ Бруин Мечката и Исенгрим Вълка, и двамата страшно изтощени от голямото бягане, седнали унили заедно в най-затънтеното кътче на гората.

Скоро видели Ренар Лисицата да подскача към тях. Двамата на мига скочили и започнали да сипят люти обвинения към него.
– Предател! – викнал Бруин. – Защо свали знамето? Само миг ни трябваше да победим!
Лисицата погледнала към тях намусено.
– Защо смъкнах знамето ли? – ядосано викнала и тя. – Защото долетя една оса и ме ухапа по дупето!

КРЕДИТ: The battle of the birds and beasts, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère

Всичкитворби