Войната между животните и птиците

Един ден докато се разхождали из гората, Бруин Мечока и Изангрем Вълка се озовали пред стар бряст с голяма хралупа. Надникнали вътре с надежда, че ще намерят нещо за ядене, ала видели само малко гнездо, свряно между две вдлъбнатини в кората. Това била най-малката и спретнатата къщурка, която някой някога бил виждал, построена от свеж мъх, с мъничък отвор за врата. Всъщност това било домът на една много дребна птичка, която се нарича Златоглаво Кралче, или просто Кралче. Изангрем знаел това и решил да се пошегува със спътника си.

– Бруин, погледни това гнездо – възкликнал той. – Какво ще кажеш, ако ти река, че това е кралски палат?
– Това ми било кралски палат! – избухнал Бруин в бурен смях. – Шепа зелен мъх, заврян в една дупка! Че аз с една лапа ще му направя двореца на пихтия!
– Не те съветвам – предупредил го Изангрем. – Кралят, който живее в този палат, е много по-могъщ, отколкото си мислиш. Най-добре остави дома му на мира, освен ако не искаш да си навлечеш беда.
– Какво! – изревал гневно Бруин. – Да не искаш да кажеш, че трябва да отстъпя пред някаква нищожна птичка в собствената ми гора? Това е за теб, кралю! – и с един замах на лапата си превърнал къщичката в безформена купчина.
– Е, да ми отмъсти, ако му стиска – изръмжал Мечока. – Ето, обявявам му война – на него и на останалите в неговото царство. Козина срещу пера! Четириногите животни срещу тези с крила. Ще видим ние тази работа!

Скоро Кралчето се върнало и като видяло разрушеното гнездо, гневно заподскачало и зацвърчало. Без да губи време, Изангрем му разказал кой е отговорен за белята и със злобна радост обявил предизвикателството, отправено от Мечока.
– Така да бъде – отвърнало дребничкото птиче. – Кралче ми е името и кралска е моята природа! Ще призова всички крилати същества и ще изпитаме своите оръжия.

През следващите две-три седмици, докато двете армии се сбирали, настанала същинска суматоха. Въздухът се изпълнил с пърхане и пляскане на криле. От гнездата си по слънчевите брегове долетели хиляди оси, всяка облечена в блестяща жълточерна ризница и въоръжена със смъртоносно жило. Долетели облаци конски мухи, папатаци, комари и най-разни буболечки, повече отколкото някой може да изброи за един ден.

Орелът царствено се спуснал от своето гнездо в планинските скали, за да застане редом до славея и до врабчето. В тези трудни времена всички неприятелства били забравени, соколът и ястребът заели своите места в редиците наравно с дрозда и червеношийката.

Но Мечока също не седял със скръстени ръце. Разпратил бързоноги глашатаи да свикат всички четириноги на война. Из гъсталаците пристигнали роднините на Изангрем – сиви вълци с жилести хълбоци и свирепо святкващи очи. Ренар Лисицата довел цял взвод лисици.

Прииждали стада могъщи слонове, полюшвали хоботи и предизвикателно тръбели към врага. От калните води, от тревистите равнини и от дълбините на горите на тълпи пристигнали всички четириноги – лъвове, тигри, камили, биволи, коне и кой ли не още. От времето на Ной не се били събирали толкова много животни.

Щом крилатите твари се събрали, Кралчето, който бил съобразителен водач, изпратил съгледвач, за да научи какво крои врагът. За целта избрал комара, който както може да си представите, нито лесно може да се види, нито да се хване, пък и Кралчето го предупредил да не бръмчи. Скрит от нощната тъма, комарът полетял към лагера на животните. Влетял в генералската квартира, точно когато заседавали и говорел Мечока.
– И така, значи е решено – казал Бруин. – Утре ще бъде решителната битка. Смятам, че вече всеки знае какво да прави! Всичко обсъдихме и не остава друго, освен утре да ги притиснем здраво до славна победа.
– Прав си господарю – обадил се Ренар Лисицата, – но има нещо, което забравихте. Как ще разберем кога печелим?
– То се знае, че трябва да изберем знаменосец – отвърнал мечокът. – И аз тъкмо това се канех да кажа. Кого да изберем?
– При цялото ми уважение – казал Ренар, – смятам, че трябва да съм аз. Хубавата ми рунтава опашка ще служи като бойно знаме. Ще вървя пред армията и ще държа опашката си изправена като ръжен. Докато е вирната нагоре, ще знаете, че всичко е наред. Сполети ли ни беда, ще я спусна на земята. Това ще е предупреждение за нашата армия да бяга и да се спасява.
– Отлично! – съгласил се Бруин. – Всички чухте какво предложи Ренар. Отбележете, че от днес го назначавам за знаменосец на войската.

Комарът подслушал всичко и занесъл на Кралчето своите новини. То нищо не казало, но изпратило да повикат осата и ѝ дало някаква заповед.

На другия ден заранта решителната битка започнала. Още от началото нещата тръгнали зле за пернатите. От две позиции Мечока и Тигъра ръководели смелите атаки срещу дивизиите, командвани от орела и ястреба. След дълга и свирепа битка, крилатите били принудени да отстъпят. Високо на един хълм, за да се вижда отдалече, стоял Ренар с гордо вирната опашка. Наблюдавал битката и устните му вече се разтягали в тържествена усмивка.

Внезапно бойното поле се огласило от смразяващ вик, по-силен дори от грохота на войната. Идвал от Ренар Лисицата, който бягал със спусната опашка и виел от страшна болка.
– Загубени сме! Загубени сме! – разкрещели се животните, щом видели спуснатото знаме. – Има предатели сред нас! Бягайте да се спасяваме!
Като буен огън, паниката се разнесла из бойното поле и хвърлила армията на животните в безнадеждна бъркотия. Скоро цялата войска на мечката се разпиляла, а победната армия на крилатите се понесла подир нея.

Късно през нощта Бруин Мечока и Изангрем Вълка, и двамата страшно изтощени от голямото бягане, седнали унили заедно в най-затънтеното кътче на гората.

Скоро видели Ренар Лисицата да подскача към тях. Двамата на мига скочили и започнали люто да го корят.
– Предател! – се развикал Бруин. – Защо свали знамето? Само миг ни трябваше и щяхме да победим!
Ренар Лисицата ги погледнал намусено.
– Защо смъкнах знамето ли? – отвърнал ядосано. – Защото долетя една оса и ме ухапа по дупето!