Битови приказки

Най-умното животно

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

Един ден лисицата и мечката започнали да спорят кое е най-умното животно. Мечо казал, че според него лисиците и мечките стоят на първо място.

– Бъркаш, скъпи ми приятелю, – казал Лисицата Ренар. – Умни сме и двамата, но има едно животно, което стои далеч над нас така, както ние стоим над всички други.
– Ах, така ли, – с насмешка отвърнал Мечо, – и как се казва това удивително животно?
– Това животно е мъжът, – отговорил Ренар, – ходи на два крака вместо на четири, което само по себе си е удивително. Ето някои от невероятните неща, които умее: първо, може да плува във водата без да се измокри, после ако му е студено, може да накара да разцъфнат жълти цветя от сухи съчки и да се стопли, а може и да удря врага си от сто метра разстояние!

– Изобщо не ти вярвам, – отвърнал Мечо. – Това са някаква вълшебни приказки, които ми разправяш. Ако имаше същество като това животно-мъж, не е ли твърде странно, че досега не съм го виждал!
– Наистина е странно! – ухилил се Ренар, – но пък лесно поправимо. Искаш ли да видиш това животно-мъж?
– Ще бъде наслада за очите ми! – отговорила Мечката.
– Много добре, – отговорил Ренар Лисицата, – ела с мен. – И той повел Мечо през гората докато не излезли на пътя, който водел към селото.
– Сега, – казал той, – нека легнем долу в канавката. Ще наблюдаваме пътя и ще видим каквото ще видим.

Скоро по пътя откъм селото се задало дете.
– Виж! Виж! – прошепнал Мечо. – Ето едно животно, което ходи на два крака! Това ли е съществото, което търсим?
– Не, – отговорила лисицата, – но след време ще се превърне в животно-мъж.

Минало още малко време и ето, че се задала една старица – прегърбена и с дълбоки бръчки.
– Това ли е? – попитала Мечката.
– Не, – казала лисицата, – но преди доста време е родила един от тях!

Най-накрая те дочули звук от бързи енергични стъпки и като надникнали през храсталака, видели висок войник в червена куртка да марширува срещу тях. Носел меч на кръста си и мускет през рамо.
– Със сигурност би трябвало това да е животно-мъж, – казал Мечо. – Пфу! Колко грозно същество! Не вярвам той да има ум за пет пари! – Но лисицата изобщо не отговорила, защото само като го видяла избягала в гората.
– Така, така, – мърморел си мечока, – Не виждам тука нищо, от което да се плаша. Хайде да си поговорим с това чудо! – И като се измъкнал тромаво от канавката, изправил се и поел по пътя да се срещне с войника.
– Хайде сега, драги ми друже, – изревал. – Научих удивителни неща за теб. Я ми кажи…

Но преди да успее да продължи, войникът изтеглил меча си и го развъртял тъй ловко, че с един замах срязал мечето ухото.

– Ау-у-у! – викнал Мечо, – това защо го направи? Кажи ми… – Но като видял как металът блеснал като мълния отново, подвил опашка и бързо хукнал да се спасява. Когато стигнал края на гората се обърнал назад и видял, че войникът вече бил опрял пушката на рамо. Нещо блеснало, после изтрещяло и мечката усетила отзад ужасен удар, но не била ранена сериозно.

Вдигнала се и без да губи време да се прикрива, хукнала между дърветата и скоро с куцукане от болка се озовала до мястото, където чакала лисицата.

– Е, приятелю, – казал Ренар, – видя ли животното-мъж? Какво мислиш за него?

– Прав си, – отговорил горкият Мечо тъжно. – Той определено е най-умното животно на света. Аз тръгнах да говоря с него, а той извади пръчката си, която носеше отстрани и ми отряза ухото. После хукнах към гората, но преди да стигна до дърветата, той вдигна друга пръчка и я насочи срещу мен. После имаше гръм и мълния и парче земя от само себе си се надигна и ме удари та чак ме замота! Без никакво съмнение това животно-мъж е най-умелото от всички, но никога повече не ща да го срещам, защото ще нося следи от първата ни среща до последния си ден.

Ренар се ухилил и казал:
– Нали ти казах!

КРЕДИТ: The Most Cunning Animal, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр

prikazki.eu