Битови приказки

Селянинът и неговото магаре

6мин
чете се за

Някога живял един селянин. Как се казвал не знам, но знам, че събирал в гората сухи дърва за прехрана и имал магаре, което не било по-голямо животно от господаря си. Струва ми се, че казаното стига за да разберете що за човек бил той.

Един ден селянинът впрегнал магарето в каручката и като всеки ден поел на работа в гората. Пристигнал там и завързал магарето. Покатерил се на едно дърво, за да отреже няколко сухи клони, които забелязал. Възседнал първия и се заел да реже, а през гората се задал богато облечен господин, следван от слугата си.
– Здравей човече! – му извикал господина. Ако веднага не слезеш от дървото, ще паднеш и ще се пребиеш. Клонът на който седиш е пропукан.
– Пропукан ли? Е, толкова по-зле за мен. – и спокойно продължил своята работа.

– Здравей човече! – му извикал господарят.

Господинът свил рамене на селската глупост и продължил по пътя. Не минало много време и хряс! Клонът се счупил, селянинът паднал долу на земята и така лошо ударил носа си, че той на мига се подул и станал като ряпа.
– Мили боже! – замърморил селянинът, докато нежно галел огромната цицина. Този човек трябва да е магьосник, който вижда бъдещето! Каза, че ще падна и ето – наистина се строполих! Трябва да го догоня и да го помоля да ми предскаже още нещо. Това е късмет, който не бива да се пропилява.

И така, той хукнал толкоз бързо, колкото натъртените крака му позволявали и ето, че успял да догони господина.
– Здравейте господарю, моля Ви почакайте минутка! – извикал той. – Казахте ми истината за дървото. Клонът се счупи и аз паднах на носа си. Може ли да ми предречете още нещо?
– С радост, – отговорил господинът. – И се надявам, че този път ще обърнеш внимание на думите, които ще ти кажа. Внимавай да не претоварваш своето магаре, защото иначе ще изреве и ако изреве три пъти по ред, ти предричам, че внезапно ще умреш.
– Ох, горко ми! – въздъхнал селянинът. Аз съм най-нещастният човек. Излиза, че всяко предсказание за бъдещето ми е нещастно. Въпреки всичко, съм ви много благодарен, господине. Приятен ден. – После свалил шапката си, поклонил се дълбоко и поел обратно към дървото.

Селянинът работил упорито и успял да събере толкова много дърва, че скоро каручката му се напълнила. Той помнел, че господинът го предупредил да не претоварва магарето, но бил твърде алчен и не можел да се спре. „Един клон отгоре, няма да е от значение“ – не спирал да си повтаря той и трупал дърво подир дърво в каручката.

Накрая горкото магаре не можело да издържи повече. Вирнало глава нагоре и изревало мощно: „Иии а-а-а!“ Щом селянинът чул това, пребледнял от страх.
– Спри, спри, какви ги вършиш? – се развикал той. – Ох, мило мое мъничко магаренце, моля ти се повече да не ревеш. Няма да слагам повече дърва в каручката. Ще се приберем право у дома и ще ти дам моркови за вечеря!

Щом казал това, се качил в каручката и викнал командата за тръгване:
– Ди-и-й!
Магарето дърпало и дърпало, но каручката не помръдвала дори на сантиметър, макар че горкото животно напъвало мускулите си до край. Щом видяло, че усилията му са напразни, то пак вдигнало глава и мощно изревало за протест.

Ох, горко ми, това е втори път!

– Ох, горко ми, това е за втори път! – викнал селянинът и слязъл от каручката. – Изреве ли трети път, аз ще умра. Чу ли това, магаре малко? За бога, мълчи докато стигнем у дома, пък аз ще ти помагам да дърпаме каручката. Поосвободено малко от товара на човека, животното теглило непосилния товар известно време, но накрая силите му се стопили. Магарето се спряло и изревало шумно за трети път.
– Ти ме довърши! – провикнал се селянинът. – Аз съм мъртъв! – и при тези думи се проснал на земята.

Оставено само, магарето полека-лека продължило, дърпайки товара си. Стигнало до портите на града и пазачът го прибрал в общинския обор. Но тъй като никой не си го припознал, скоро било продадено.

През това време селянинът лежал, без да мърда на земята. Задала се една каляска и кочияшът трябвало да спре конете заради тялото на пътя.
– Хей, – извикал той, като мислел, че селянинът е пиян. – вдигай се пияницо! Ставай, освен ако не искаш да те прегазя!
– Не мога да стана! – простенал селянинът.
– Защо да не можеш?
– Защото съм умрял!
– Умрял си, а? – викнал кочияшът и скочил от капрата ядосан.
– Е, аз знам как набързо да те съживя!

„Не мога да стана, защото съм умрял!“

Замахнал с камшика си и така го тупнал, че за секунди селянинът заподскачал насам-натам по пътя. След като успешно възвърнал на умрелия живота, кочияшът подкарал отново каретата и с трополене продължил по пътя си.

Селянинът продължил енергично да подскача, докато болката полека-лека намаляла. Тогава се огледал наоколо и за първи път усетил, че магарето му го няма.
– Мили боже, мили боже! – развикал се той – една беда отминава, само за да дойде друга! Докато бях умрял, исках да съм жив. Сега като съм жив, искам да съм умрял, защото цялото тяло ме боли и загубих своето магаре. Какво ще правя?

И с хленчене и оплакни той поел по пътя да търси животинката си. Скоро пристигнал до портата на града, където седял пазач с пика в ръка.
– Добро утро добри ми човече, дали не си виждал моето малко магаре?
– Твоето магаре ли? – отговорил пазачът с усмивка. Единственото магаре, което мина днес през портите, вече стана Кмет!
– Какво! Кмет! – извикал селянинът. – Моето магаре да стане Кмет! Бързо ми кажи, къде живее? Трябва веднага да ида там!

Едвам сдържайки смеха си, пазачът му посочил пътя към къщата на Кмета, а селянинът без да губи време поел нататък. Пристигнал пред вратата, раздрънчал голямата камбанка „Дин-дин-дин!“ и на прага излязло едно слугинче.
– Кметът вкъщи ли е? – попитал селянинът. Да, кметът бил вкъщи и слугинчето въвело селянина в стаята, където той седял зад голяма маса, отрупана с документи.
– Добър ден, Магаре! – казал селянинът с широка радостна усмивка, която съвсем обезобразила подутото му и натъртено лице.
– Ах! Какво, какво! – заекнал Кметът и целият посинял от гняв.
– Моля да ме извините, – казал селянинът. – Трябваше да кажа „Добър ден Господин Магаре“, след като сте станал големец, а аз съм прост дървар. Уверявам Ви, че не завиждам на добрия Ви късмет, макар, че Вашето издигане ме остави без магаре. След като сте толкова велик, ще ми върнете ли десетте флорина, които платих за Вас, че да си купя друга животинка?

При тези думи гневът на Кмета избухнал. Метнал се със скок през масата с документи и сграбчил злочестия селянин за яката на палтото му. Отворил вратата на стаята и с мощен ритник го изпратил да се търкаля надолу по стълбището.

КРЕДИТ: The Choristers of St Gudule, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр

Всичкитворби