Наградата на този свят

В прастари времена, когато още имало дракони на нашата земя, в един хубав летен ден млад рицар яздел по пътя. Слънцето печало жарко и той скоро ожаднял. Видял една бистра рекичка, смъкнал се от седлото и отишъл да утоли жаждата си. Като пресичал храсталака, за да стигне до водата, дочул странен звук на трополене и ръмжене. Обърнал глава в посоката, откъдето идвал шума и за свой ужас видял дракон, който лежал на брега, затиснат от огромна скала, изтърколила се отгоре му.

Първият порив на рицаря бил да избяга, защото е по-добре да стоиш далеч от дракони, дори ако са в беда и са безпомощни, но преди да стигне коня си, драконът го забелязал и заплакал:
– Добри ми рицарю, моля те, ела мe избави от това нещастие. Тази скала върху гърба ми бавно ме убива.

Рицарят се поколебал, раздвоен между страха и съчувствието към нещастната съдба на дракона. Щом усетило това, съществото отново го замолили и казало:
– Ако ме освободиш, ще ти се отплатя богато. Ще ти дам Наградата на Този Свят.
„Наградата на Този Свят е нещо, което определено си струва да притежаваш!” – си помислил рицарят, защото неведнъж бил чувал да казват, че драконите са пазители на несметни богатства.

Затова преодолял страха си, напънал с всичка сила и успял да отмести камъка.
– Ух! Така е по-добре – казал драконът и избълвал облак черен пушек през носа си. – Бях започнал да си мисля, че съм осъден да остана тук завинаги!
Той почесал наранения си гръб с ноктестата си лапа и погледнал рицаря, който стоял в очакване.
– Е, ти ми обеща Наградата на Този Свят – напомнил рицарят.
– Така ли? – казал драконът, като не спирал да почесва нежно наранения си гръб. – Е, тогава трябва да си я получиш! – и се хвърлил ненадейно върху рицаря, намотал се като змия около него и малко оставало да го изпотроши до смърт.

Злочестият човек се борел смело, но в хватката на чудовището бил съвсем безпомощен.
– Ти ми обеща! Това ли е моята награда задето ти спасих живота?
– Разбира се – отговорил драконът. – Това е Наградата на Този Свят. Аз държа на думата си!
– Изобщо не ти вярвам – казал рицарят. – Това е хитрина, за да се измъкнеш с коварство. Ах, какъв глупак бях да се доверявам на думите на дракон!
– Казвам ти самата истина – отговорил драконът.- Но признавам, че съм ти длъжник и не мога да те изям като виждам, че съжаляваш за постъпката си. Ще ти кажа какво ще направим. Нека питаме първите трима, които срещнем по пътя и ако те отсъдят в моя полза, ще трябва да приемеш своята присъда. Съгласен ли си?
– Съгласен съм – казал рицарят, сграбчвайки отчаяно паднал му случай да се измъкне от хватката на дракона. Съществото го освободило и двамата поели заедно по пътя.

Не минало много време и срещнали едно куче.
– Поспрете се за малко, Господин куче – казал рицарят. – Каква е според Вас Наградата на Този Свят?
Кучето отговорило:
– Като млад бях прекрасно куче и вардех къщата на своя господар от всички пришълци. Тогава хората се грижеха добре за мен. Имах изобилие от вкусна храна и специално място до огнището. Но уви, вече остарях! Очите ми отслабнаха и силите ми се стопиха толкова, че не мога да заработвам вече своята прехрана. Сега всеки ме подритва по пътя. Ям каквото успея да намеря, а то хич не е много. Дори децата мятат камъни по мен, защото знаят, че зъбите ми вече не са остри, за да хапя. Където и да ида всички казват: „Ето го отвратителното куче. Подгони го с тоягата!“ Това е според мен Наградата на Този Свят.

Нямало и капчица утеха за рицаря от тези думи, но той не изгубил надежда и се обърнал към следващия срещнат. Случило се, че това бил един кон.
– Каква е според теб Наградата на Този Свят? – попитал рицарят.
– Ще ти разкажа – казал конят с горчивина в гласа си. – Цял живот се трудех усърдно за господаря си. Ден след ден аз теглех каручката му до пазара и се напъвах с всички сили да му служа. Сега съм стар, силите ми взеха да отслабват и вече не мога да работя за прехраната си. Днес го чух да казва, че ще ме изпрати утре в кланицата и там за две-три крони ще продаде старите ми кости. Това е то Наградата на Този Свят, млади господарю, и дай боже небесата да Ви опазят от нея.

– Видя ли! – казал драконът, когата двамата се отдалечили. – Думите ми се потвърждават. Хайде, бъди така добър и се съгласи да те изям без повече да се мотаем!
– Не – казал рицарят, – остава още един, когото да попитаме. Ето идва една лисица. Нека разберем какво ще каже по въпроса. Ренар, какво означава според теб Наградата на Този Свят?
– Какво имаш пред вид? – попитала лисицата. – За какво става дума?
– Ето каква е работата – започнал разказа си рицарят. – Аз намерих този дракон, изпаднал в голяма беда и той ми обеща, че ако го спася, ще ми се отплати с Наградата на Този Свят. Та възникна сега въпросът каква е всъщност Наградата на Този Свят.
– А-а, сега разбирам – отговорил дълбокомислено Ренар. – Животът му бил застрашен, така ли? Как по-точно?
– Огромен камък беше паднал на гърба му и го беше притиснал към земята така, че не можеше да мръдне. Аз изтърколих камъка и го освободих.

Лисицата почесала глава и се замислила.
– Ако нямате нищо против – казал Ренар, – бих искал да си изясня малко по-добре нещата. Къде се случи всичко това?
– Малко по-назад по пътя, до брега на рекичката.
– Ще дойда да погледна мястото.

И така, рицарят и драконът го завели на брега. Ренар постоял известно време тихо, като се взирал в огромния камък.
– Бих искал да съм абсолютно сигурен, че добре разбирам всички обстоятелства – казал той накрая. – Има ли драконът нещо против да застане под камъка за малко, за да видя как точно е лежал?
– Нямам нищо против – казал драконът учтиво и легнал на брега, докато рицарят и лисицата дотъркаляли обратно големия камък върху него.
– Прекрасно! – казал Ренар, когато драконът бил заклещен здраво и станал отново безопасен. – Сега всичко стана като преди! – после се обърнал към рицаря и добавил:
– Ако ти знаеше всичко, което знаеш сега, и решиш отново да го освободиш – имаш пълна свобода да го направиш, но… – и като намигнал хитро – няма нужда да ми казваш нищо повече.
– Аз наистина съм ти много задължен – казал рицарят на Ренар, докато излизали към пътя заедно, след като оставили дракона да затиснат под камъка. – Идеята ти беше изключителна и тя определено ми спаси живота. Бих искал да ти покажа по някакъв начин колко много съм ти благодарен. За мен ще бъде чест ако приемеш гостоприемството ми за няколко дни.

Ренар не се нуждаел от увещания и отишъл в дома на младия човек. Там докрай се наслаждавал на вкусната храна, с която го гощавали. Но разбира се, лисицата си е лисица, без значение къде е и господин Ренар не успял да се удържи да не краде. Всяка нощ се промъквал в кокошарника и убивал по едно-две пилета.

Когато рицарят разбрал това, много се ядосал, грабнал една голяма тояга, здраво го натупал и го изхвърлил от дома си.
– Това е то Наградата на този Свят – си казал, докато гледал как Ренар изчезва в далечината.