Басни & Истории за животни

Защо опашката на мечката е къса

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

През една студена зима, когато всичко побеляло от снега, а езерата и реките се сковали от леда, Ренар Лисицата и другите животни излезли да се попързалят с кънки и шейни. Скоро Ренар усетил силен глад. Взел да обикаля насам-натам, за да намери нещичко за ядене.

Надникнал тук, надникнал там, легнал в храстите да дебне с надежда, че ще успее да си хване птичка, промъкнал се до двора на едно стопанство, готов да скочи върху някое дебело пиле, но всичко било напразно. Птичките внимавали, а кокошките били прибрани в  кокошарника.

Разочарован от лошия късмет, Ренар се отправил към реката и близо до брега видял дупка в леда, която не била замръзнала. Седнал да я наблюдава и скоро малка рибка подала главичка да си поеме въздух. Ренар замахнал с лапа и в следващия миг нещастното създание лежало на леда с отворена уста. Риба подир риба успяла да извади хитрата лисица. Щом се наяла до насита, завързала останалите на една пръчка, но преди да си тръгне, не забравила да се помоли за упокой на своите жертви.

Ренар не стигнал много далече, когато срещнал госпожа Бруин Мецана, която също обикаляла да търси нещичко за ядене. Щом видяла хубавия улов на лисицата облещила очи от изумление и казала:
– Откъде намери тези вкусни рибки, братовчеде? Устата ми се напълни със слюнка, само като я гледам! Толкова съм изгладняла, че мога да отхапя и желязна главина на клин!
– Ах, – отвърнал Ренар лукаво, – само ако знаеше!
– Нали това те питам, – настояла госпожата. – Не мога да повярвам, че си толкова безчестен, че да пазиш тайната за себе си.
– Не споделям много много, – се съгласил Ренар, – но съм толкова привързан към тебе братовчедке! Ела с мен и ще ти покажа мястото, където хванах тази риба.

Без да подозира нищо, мечката тръгнала след него и скоро стигнали до дупката.
– Виждаш ли тази дупка, братовчедке? – казал Ренар. – Рибата идва тука да диша. Всичко, което трябва да направиш, е да седнеш на леда и да потопиш опашката си във водата. Скоро рибата ще дойде да я хапе, но ти не мърдай. Стой неподвижно до вечерта. До тогава дузина риби ще се закачат на опашката и ще ги издърпаш всички наведнъж.

„Скоро рибата ще доплува да ти хапе опашката.“

Госпожа Бруин харесала плана. Веднага седнала и потопила опашката си във водата.
– Точно това е начинът, – я окуражил Ренар. – Сега аз трябва да вървя, но скоро ще се върна. Внимавай да не мърдаш, иначе всичко ще развалиш!

И така, през следващите три часа госпожа Бруин седяла на леда с опашка във водата и макар че било ужасно студено, се успокоявала от мисълта за вкусната храна, която ще си извади.

Късно следобед Ренар се върнал.
– Е, как си, братовчедке? – попитал той.
– Много е студено, – отговорила госпожа Бруин, а зъбите ѝ тракали неудържимо. – Опашката ми така е изтръпнала, че почти не я усещам!
– Усещаш ли да ти е тежко? – попитал загрижено Ренар.
– Много тежко, – потвърдила госпожа Бруин.
– Сигурно стотици риби са се накачили, – казал ѝ Ренар. После скочил от брега и обиколил около мечката. Видял, че водата в дупката била замръзнала и опашката на госпожа Бруин била скована от леда.
– Мисля, че е време да я вадиш вече, но трябва да внимаваш и да я издърпаш с всичката риба наведнъж. Има само един начин за това – дръпваш рязко с всичка сила. Сега ако си готова… едно, две, три-и…!

„Едно, две, три-и…!

И при думичката „три“ госпожа Бруин се вдигнала на задните си лапи и дръпнала могъщо, но опашката ѝ така била скована от леда, че не излязла.
– Боже мили! – провикнал се Ренар. – Успяла си да хванеш всички риби в реката. Пак опитай, братовчедке, напъвай здраво с всичка сила!
– У-у-уф! – заръмжала госпожа Бруин, – уф, уф… ах!

А после неочаквано се претърколила с глава напред и навирила краката, защото толкова здраво дръпнала, че отскубнала хубавата си дълга рунтава опашка.

Когато се опомнила достатъчно, за да разбере какво се случило, потърсила с очи Ренар, но той внезапно си бил спомнил за един неотложен ангажимент и не се виждал наоколо.

Та оттогава до сега всички мечки се раждат с къси опашки.

КРЕДИТ: Why the bear has a stumpy tail, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Jean de Bosschère

prikazki.eu