Басни & Истории за животни

Защо опашката на мечката е къса

4мин
чете се за

През една студена зима, когато всичко побеляло от снега, а езерата и реките се сковали от леда, Ренар Лисицата и другите животни излезли да се попързалят с кънки и шейни. Не минало много време и Ренар усетил силен глад. Започнал да обикаля насам-натам, за да намери нещичко за ядене.

Надникнал тук, надникнал там, легнал в храстите да дебне с надежда, че ще успее да си хване птичка, промъкнал се до оградата на едно стопанство, готов да скочи върху някое охранено пиле, което се мотае по двора, но всичко било напразно. Птичките внимавали, а кокошките били прибрани в  кокошарника.

Разочарован от лошия късмет, Ренар се отправил към реката и близо до брега видял дупка в леда, която не била замръзнала. Седнал да я наблюдава и скоро малка рибка подала главичка да си поеме въздух. Ренар замахнал с лапа и в следващия миг нещастното създание лежало на леда с отворена уста. Риба подир риба успяла да извади хитрата лисица по този начин. Щом се наяла до насита, завързала останалите на една пръчка, но преди да тръгне, не забравила да се помоли за упокой на своите жертви.

Ренар не стигнал много надалеч, когато срещнал госпожа Бруин Мецана, която също обикаляла да търси нещичко за ядене. Щом видяла хубавия улов на лисицата облещила очи от изумление и казала:
– Откъде взе всички тези вкусни рибки, братовчеде? Наля ми се устата със слюнка само като я гледам! Толкова съм изгладняла, че мога да отхапя и главата на железен клин!
– Ах, – казал Ренар лукаво, – само ако знаеше!
– Нали това те питам, – казала госпожа Бруин. – Не мога да повярвам, че си толкова безчестен, че да пазиш тайната за себе си.
– Не споделям много много, – отговорил Ренар, – но съм толкова привързан към тебе братовчедке! Ела с мен и аз ще ти покажа мястото, където хванах тази риба.

Без да подозира нищо, мечката тръгнала с него и скоро стигнали до дупката в леда.
– Виждаш ли тази дупка, братовчедке? – казал Ренар. – Това е мястото, където рибата идва да диша. Всичко, което трябва да направиш, е да седнеш на леда и да потопиш опашката си във водата. Скоро рибата ще дойде да я хапе, но ти не мърдай. Изчакай неподвижно до вечерта. До тогава дузина риби ще са се закачили на опашката и ти ще ги издърпаш всички наведнъж.

„Скоро рибата ще доплува да ти хапе опашката.“

Госпожа Бруин харесала плана. Веднага седнала и потопила опашката си във водата.
– Точно това е начинът, – казал Ренар. – Сега аз трябва да се прибера, за да сготвя за вечеря, но скоро ще се върна. Внимавай да не мърдаш, иначе всичко ще развалиш!

И така, през следващите три часа госпожа Бруин седяла на леда с опашка във водата и макар че било ужасно студено, се успокоявала от мисълта за вкусната храна, която ще си хване.

Късно следобед Ренар се върнал.
– Е, как си, братовчедке? – я попитал той.
– Много ми е студено, – отговорила госпожа Бруин, а зъбите ѝ тракали неудържимо. – Опашката ми е толкова изтръпнала, че почти не я усещам!
– Усещаш ли да ти е тежко? – попитал Ренар загрижено.
– Много тежко, – потвърдила госпожа Бруин.
– Сигурно стотици риби са се закачили по нея, – казал ѝ Ренар. После скочил от брега и обиколил около мечката, гледайки как водата в дупката била замръзнала и опашката на госпожа Бруин била скована здраво в леда.
– Мисля, че е време да я вадиш вече, но трябва да внимаваш да я дръпнеш с всичката риба наведнъж. Само един начин има за това: дръпваш много рязко с всичка сила, за да я извадиш неочаквано. Сега ако си готова… едно, две, три-и…!

„Едно, две, три-и…!

И при думичката „три“ госпожа Бруин се вдигнала на задните си крака и дръпнала могъщо, но опашката ѝ била така дълбоко замръзнала в леда, че не излязла.
– Боже мили! – провикнал се Ренар. – Успяла си да изловиш всички риби в реката. Пак опитай, братовчедке, напъвай здраво с всичка сила!
– У-у-уф! – заръмжала госпожа Бруин, – уф, уф… ах!

А после неочаквано се претърколила с главата напред и навирила краката, защото тъй здраво дръпнала, че направо отскубнала хубавата си дълга, рунтава опашка.

Когато се опомнила достатъчно, за да разбере какво се случило, потърсила с очи Ренар, но той внезапно си бил спомнил за много важен ангажимент и не се виждал вече никъде.

И оттогава до сега всяка мечка се ражда вече с малка късичка опашка.

КРЕДИТ: Why the bear has a stumpy tail, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Jean de Bosschère

Всичкитворби