Басни & Истории за животни

Двамата другари и бурето с мас

5мин
чете се за

Кучето и вълкът били много добри приятели. Затова вдигнали къща заедно и решили да делят по равно храната, която успеят да намерят. Един ден успели да отмъкнат буре с мас от един стопанин. Тъй като скоро нямало да им потрябва, решили да го приберат за зимата, когато щели са доволни на каквото и да е, за да утолят глада си. И така, те скътали грижливо бурето с мас в мазето си.

Всичко било добре, докато вълкът не започнал да копнее за скрития запас. Всеки път щом се сетел за мазнината си представял как си близва и накрая не успял да устои на изкушението, отишъл при кучето и казал:
– Утре цял ден няма да ме има. На мой братовчед се е родило бебе и ме кани за кръстник.
– Много хубаво, приятелю, – отговорило кучето. – Разбира се, че трябва да отидеш. Оказали са ти голяма чест с поканата и няма как да им откажеш.

„Двамата другари.“

Вълкът поел по пътя, но не стигнал по-далече от мазето. Прекарал цял ден до бурето с мас – близал и близал, докато не можел повече. Късно вечерта се върнал, облизвайки муцуната си, а кучето попитало:
– Е приятелю, добре ли мина всичко?
– Прекрасно, благодаря ти! – отвърнал му вълкът.
– Толкова се радвам! Как кръстихте детето?
– Ах, – казал вълкът като си спомнил за бурето. – Кръстиха го Наченка.
– Колко странно! – викнало кучето. – Не бях чувал подобно име през живота си. Разбира се, всеки е с вкуса си!

Ден или два по-късно вълкът отново се сетил за вкусната храна в мазето, та пак казал на кучето, че получил вест от друга братовчедка, на която също се родило бебе и тя също искала той да стане кръстник.
– Ще ми се да ме оставят на мира! – казал той като се преструвал, че вече му дотяга. – Някой ще реши, че си нямам друга работа, освен да ставам кръстник на децата им!
– Май си много добродушен – засмяло се кучето. – Изглежда от теб излиза твърде добър кръстник, иначе нямаше тъй често да те търсят.

Излязъл вълкът и прекарал втори чудесен ден с бурето мас. Щом се върнал, кучето го попитало за името на детето.
– Преполвинко, – отговорил вълкът.
– Бау! – лавнало кучето, – това име е още по-глупаво от предишното. Не мога да разбера какво им става на родителите, че Жан и Жак вече не са достатъчно добри за децата им.

Вълкът не отговорил, защото вече бил заспал след обилната вечеря, която го карала на сън. Ден или два по-късно той изиграл пак същата магария и излапал маста в бурето докрай. Този път, като го попитали за името на детето, което кръстил, той отговорил:
– Приключанка.

Кучето не се усъмнило в нищо и всичко вървяло добре, докато не дошла зимата. Храната взела да не достига и един ден то казало на вълка:
– Струва ми се, че дойде времето да отворим бурето с мас. Какво ще речеш, приятелю? Колко разумно сторихме, че си го скътахме за тежки времена!
– И на мен така ми се струва, – отговорил вълкът.
– Да отидем тогава в мазето и да се насладим на плодовете на нашето благоразумие.

И така, те отишли в мазето, където бурето стояло там, където го оставили, но без нищо вътре. Кучето погледнало вълка и вълкът погледнал кучето, но от двамата вълкът изглеждал по-изненадан.
– Какво е това? – викнало кучето. – Къде ни е маста? – После погледнало вълка с подозрение, – Това е една от твоите работи, нали приятелю!
– Как пък не! – извикал вълкът, – и от кога се знае, че кучетата не обичат мас?
– Опитваш се да ме обвиниш в кражба ли? – гневно излаяло кучето. – Един от двама ни е излапал мазнината, защото никой друг не знаеше къде е! И определено не съм аз.
– Е, – казал вълкът, – какъв е смисълът от разправия?! Има начин да разберем кой от нас е виновен. Очевидно онзи, който е изял маста трябва много да е надебелял. Нека да легнем двамата на слънце. Само за час-два горещината ще разтопи мазнината и тя ще се пропие в снега под тялото на крадеца.

Чувствайки се сигурно заради невинността си, кучето охотно се съгласило и двамата се излегнали на едно защитено място, където слънцето силно препичало.

От топлината кучето взело да се прозява и скоро заспало дълбоко, но вълкът имал сериозна причина да не последва неговия пример и макар че за да заблуди приятеля си държал очите си притворени, останал съвсем буден.

Щом се убедил, че кучето дълбоко спяло, се надигнал и съвсем тихо, на пръсти отишъл до избата. Там с дългия си език успял да събере всяка капка мазнина, останала полепена по стените и дъното на бурето и се върнал до заспалия. Внимателно размазал мазнината по кучешките челюсти, гръб и хълбоци. Ннаправил така няколко пъти, докато цялото куче се покрило с тънък слой мазнина.

После вълкът отново легнал на земята и се престорил на запал. Когато кучето се събудило, открило мазнина по цялото си тяло. Не можело да разбере откъде е и докато се оглеждало с изумление, вълкът ревнал:
– А, сега знаем кой бил крадеца! Мазнината те издаде, драги ми приятелю!

Горкото куче гледало като овца и било останало без думи. Размишлявало върху нещата, докато главата му го заболяла и накрая решило, че сигурно на сън, без да знае какво прави, е ходело да краде маста. А вълкът, щом чул това заключение, веднага се съгласил.

КРЕДИТ: The two friends and the barrel of grease, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère

Всичкитворби