Девойката лебед

Имало един млад селянин от енория Мелби, който много обичал да ловува. Веднъж видял как три лебеда летят към него и после кацат на брега на пролива. Щом ги наближил, той с удивление видял, че си смъкват перушината и я захвърлят на тревата. Превърнали се в три девойки с омайна красота, които бързо скочили във водата. Щом се наиграли във вълните, излезли на брега, възвърнали предишния си вид и отлетели натам, откъдето дошли.

Една от тях, най-младата и хубава, така омаяла ловеца, че денем и нощем той мислел само за нея.

Майка му забелязала, че нещо става със сина ѝ – ловът, който доскоро бил любимото му занимание, вече не го интересувал. Попитала го защо е тъжен и замислен, а той разказал какво било станало и накрая заявил, че ако не се ожени за прекрасната девойка лебед, за него вече няма щастие в живота.
– Няма нищо по-лесно от това – казала майката. – Иди по заник слънце другия четвъртък отново там и чакай. Когато лебедите долетят, трябва да запомниш коя от дрехите е на девойката, която си харесал. Щом влязат във водата – грабвай я и бягай.

Младият човек послушал майка си и в четвъртък вечерта се скрил до пролива в шубрака. Зачакал нетърпеливо. Тъкмо слънцето започнало да потъва зад гората и се разнесъл шум от пляскащи криле. Трите лебеда кацнали на брега, както предния път.

Веднага щом свалили дрехите си, птиците се преобразили на чудни хубавици, хукнали по белия пясък и скоро заплували във водата. От скришното си място младият ловец внимателно гледал къде оставя перушината си неговата любима. Прокраднал се натам, грабнал дрехата и се върнал на скришното си място в храсталака.

Скоро чул как два от лебедите отлетели, ала третият докато обикалял да си търсел перушината, намерил младия човек. Девойката разбрала, че той е скрил липсващата дреха, паднала на колене и го замолила от все сърце да ѝ върне лебедовата перушина. Ловецът нямал намерение да се откаже от прекрасната награда и не си признал. Наметнал голите ѝ рамене с наметало и я завел у дома.

Скоро се приготвили и вдигнали прекрасна сватба, а младите заживели радостно и щастливо.

Седем години по-късно, един четвъртък вечерта, ловецът признал на жена си, че пернатата ѝ дреха е у него. Извадил и показал белите пера от предишните ѝ дни. Веднага щом ги взела в ръце, тя отново се превърнала в лебед и мигом излетяла през прозореца. Смаян, ловецът напразно тичал лудо подир нея, докато останал без дъх.

От копнеж и мъка той се разболял и преди да изтече една година и един ден, го положили в сетното му ложе в двора на селската църква.