Троловете в Скуругата

Много отдавна, когато хората се населили в Екшьо, троловете, които живеели наоколо, се оттеглили в Скуругата – дълбок скалист пролом между два отвесни ската на планината, тъй близо един до друг, че дъното му тънело в тъмнина.

Може би си мислите, че на толкова затънтено и неприятно място троловете заживели в мир и тишина. Не станало така, защото местните войски започнали да се събират там. Под непрестанно думкане на барабани и екове от бойни рогове, марширували цели батальони. Понякога войниците гърмели с пушките си в залп, което стряскало троловете и се чудели какво да правят.

По онези времена живял един ловец на име Пеле Кат. Веднъж отишъл той в Скуругата за бекаси, но макар че бил разгара на любовния сезон, когато птиците са в изобилие и много кротки, ловецът нищо не хванал – сякаш бил урочасан. Като по чудо пухкавите птици избягвали смъртоносните му изстрели. Пеле не бил на себе си от яд и подозирал, че за всичко са виновни троловете, защото са омагьосали пушката му. Докато вървял през пролома, той проклинал и кълнял всички тролове и най-много обитателите на Скуругата.

Внезапно пред него излязла непозната жена – дребна и много странна на вид. Тя носела малък пудел в ръцете си.
– Господарката ти праща много здраве. Заръча да застреляш това куче – рекла тя, когато приближила Пеле.
– Вържи го за дървото и ще свърша работа преди да се вдигне на крака – отвърнал Пеле.
Жената сторила това и изчезнала в пролома.

Пеле вдигнал пушката, прицелил се в главата на кученцето и стрелял. Но каква гледка се разкрила пред очите му, когато пушекът от изстрела се разнесъл. Там лежал неговият собствен син, увит в кучешка кожа.

Пеле Кат не бил голяма стока. Пиел много, бил свадлив и зъл. Често в пиянските си пристъпи удрял масата с юмрук и се провиквал, че не се бои ни от Бога ни от дявола.

За пръв път в живота си така се поразил, че се прекръстил.
– Боже! Какво сторих! – провикнал се той.
Коленете му се разтреперили и целият се облял в студена пот.
Жената трол се появила отново, метнала му една монета право в ръката и рекла:
– Ето ти наградата – после вдигнала мъртвото дете и го отнесла нанякъде.
Бесен от гняв, Пеле запратил монетата след нея и извикал:
– Няма да ти взема парите. Дръж си ги обратно, гнусен трол.
В отговор из планината се разнесъл дрезгав смях.

Пеле се върнал у дома – детето го нямало, а жена му плачела горчиво. Ловецът, без и дума да обели, отишъл право в кръчмата.

Нямал пари да удави мъката си в бренвин, но по навик бръкнал в джоба си да провери за някой случайно останал петак. Я, виж ти! Напипал монетата на трола, която преди малко метнал. Той я хвърлил на тезгяха и получил питие. Скоро забравил мъртвото дете, жена си, себе си, небесата, ада – всичко.

Когато чашата се изпразнила, по навик пак бръкнал в джоба. Намерил отново монета. И нея дал в кръчмата, а после още няколко пъти – бръкнел ли в джоба, изваждал пара. Пил още и още, докато накрая така се напил, че потънал в оня сън, от който няма събуждане.

Та това е история за Пеле и троловете от Скуругата.