Мъничката книжка на Нели
Имаше едно време една дървесна мишка, която се казваше госпожа Мишълс.
Тя живееше в синора под живия плет.
Колко чудна беше нейната къща с дълги коридори, издълбани в пясъка! Те водеха до пълни със зрънца и ядки складове, разположени между корените на живия плет.
Къщата имаше също кухня, гостна, стълба и килер. А в спалнята си госпожа Мишълс бе сложила една кутийка за легло.
Госпожа Мишълс беше най-спретнатата мишка на света – непрестанно бършеше и премиташе пясъчните подове.
Понякога в коридорите ѝ нахълтваше бръмбар.
– Къш, къш! Мърльо малък с мърляви крачета! – подвикваше госпожа Мишълс, като размахваше насам-натам метлата си.
Веднъж вътре влетя дребна лелка, наметната с червена пелеринка на черни точки.
– Майчице Калинке, къщичката ти гори! Бързо литвай у дома при твоите деца.
Друг път едър шишкав паяк се приюти на сухо от дъжда.
– Моля да ме извините, това ли е домът на госпожица Мушица?
– Ах ти, лош нахален паяк, да се махаш веднага! Ще напълниш чистата ми къща с паяжини!
И бързо се отърва от паяка, като го изхвърли през прозореца.
А той се спусна край плета по дълга тънка нишка.
Една вечер госпожа Мишълс тръгна към най-далечния склад за черешови костилки и семена с хвърчилки за вечеря.
Щом навлезе в коридора, започна да души и погледна внимателно пода.
– Мирише ми на пчелен мед. Дали не идва от лехата с иглика? Убедена съм, че виждам стъпки от малки мърляви крачета.
Изведнъж зад ъгъла налетя на Бебити Пчелата:
– Зъз-з, бъз-з, бъз-з! – избръмча пчелата.
Госпожа Мишълс я погледна строго.
– Добър ден, Бебити Пчелице. Ще се радвам да си купя малко пчелен восък. Но защо си влязла тук? И защо не спираш да прехвърчаш през прозореца ми и бръмчиш зъз-з, бъзз, бъзз? – взе да се ядосва госпожа Мишълс.
– Зъз-з, Бъз-з, Бъъз-з-з-з! – бръмна сърдито Бебити Пчелата, шмугна се в коридора и изчезна в склада за жълъди.
Госпожа Мишълс беше изяла жълъдите още преди Коледа и складът трябваше да е празен.
Но беше натъпкан със сух мъх.
ГоспожаМишълс се захвана да чисти мъха. Но още три-четири пчели подадоха главици и яростно се разбръмчаха.
– Нямам обичай да взимам наематели – това е безобразие! – каза госпожа Мишълс. – Ще трябва да се махате.
– Бъз-з! Бъз-з! Бъз-з-з-з!
– Чудя се, кой ли би могъл да ми помогне?
– Бъз-з, Зъз-з, Зъз-з-з!
– Няма начин да извикам господин Джаксън. Той изобщо не си мие краката.
Госпожа Мишълс реши да изпъди пчелите след вечеря.
Върна се в гостната и там дочу някой да подкашля с дрезгав глас. Ето ти го и самият господин Джаксън!
Поклащаше се ухилен на люлеещия стол, грееше краката си на огъня и шаваше енергично с пръсти.
Той живееше под плета в една ужасно кална яма.
– Как сте, господин Джаксън? Мили Боже, та Вие направо сте подгизнал!
– Благодаря, благодаря, госпожо Мишълс! Ще поседя за малко тук и ще изсъхна – отвърна господин Джаксън.
Той седеше и се усмихваше, а от полите на палтото му се стичаше вода. Госпожа Мишълс се засуети около него с парцала.
Той толкова се заседя, че се наложи да го попита дали ще остане за вечеря.
Тя първо му поднесе костилки от череши.
– Благодаря, благодаря, госпожо Мишълс! Аз нямам зъби, зъби, зъби! – отказа господин Джаксън.
И без да има нужда, раззина устата си ужасно – определено нямаше зъби.
Тогава му предложи семенца с хвърчилки от магарешки бодил.
– Ква-ква-квак! Пуф, пуф, пуф-ф-ф! – отвърна господин Джаксън и хвърчилките литнаха из стаята.
– Благодаря, благодаря госпожо Мишълс! Това, което всъщност ще ми дойде най-добре е мъничко медец!
– Страхувам се, че нямам, господин Джаксън – каза госпожа Мишълс.
– Ква-ква-квак, госпожо Мишълс – засмя се господин Джаксън, – че аз го надушвам и дойдох да си поискам.
Господин Джаксън тежко се надигна от масата и започна да претърсва шкафа. Госпожа Мишълс го следваше с кухненската кърпа, за да бърше мокрите следи по пода на гостната.
Щом се убеди, че няма мед във шкафа, пое надолу по коридора.
– Внимавайте, внимавайте да не се заклещите, господин Джаксън!
– Ква-ква-квак, госпожо Мишълс!
Първо се промъкна в килера.
– Ква-ква-квак? Няма ли медец? Няма ли медец, госпожо Мишълс?
Там намери три мокрици, скрити зад рафта с чинии. Две от тях избягаха, но най-малката успя да улови.
После се провря по стълбата. Госпожица Пеперудка тъкмо опитваше захарта, но в последния миг успя да излети през прозореца.
– Кваа-ква-квак, госпожо Мишълс, къщата Ви май е пълна с гости!
– При това без никаква покана! – възкликна госпожа Томасина Мишълс.
После тръгнаха по пясъчните коридори.
– Ква-квак.
– Бъз-з! Зъз-з! Зъз-з!
Налетя на Бебити точно зад завоя, шляпна и я събори долу.
– Никак не обичам пчели. Целите са в косми като четки – каза господин Джаксън и изтри устата си с ръкава на палтото.
– Вън, ти тлъста, гадна жабо! – зажужа Бабити Пчелата.
– Ох, ще полудея! – заохка ядно госпожа Мишълс.
И се затвори в склада с ядки, докато господин Джаксън изнесе отвън гнездото на пчелите. Изглежда той не възразяваше да го жилят.
Когато госпожа Мишълс се осмели да излезе, всички си бяха отишли.
Но бъркотията беше ужасна:
– Такава мръсотия не съм виждала през живота си – пръски пчелен мед, мъх и семенца с хвърчилки. Ох, забелязвам и следи от малки и големи стъпки навред из чистата ми къща!
Тя събра мъха и останките от пчелен мед.
После излезе навън да събере съчки, за да запуши входната врата.
– Ще я направя твърде тясна за господин Джаксън!
Измъкна от килера мек сапун, стар парцал и четка. Но вече беше твърде уморена, за да продължи. Първо задряма на стола, а после се премести в леглото.
– Ах, дали ще стане тук отново чисто? – промърмори на заспиване измъчената госпожа Мишълс.
Сутринта стана много рано и започна пролетно почистване, което продължи цели две недели.
Тя бърса, стърга и тупа прахоляк. Излъска мебелите с пчелен восък и полира малките си тенекиени лъжички.
Щом стана отново хубаво и чисто, покани на гости своите пет приятелки мишки, но не и господин Джаксън.
Той надуши празничното угощение, изкачи брега, но този път не можа да се промуши през вратата.
И така, те му подаваха през прозореца шапчици от жълъди, пълни с медена роса, а той изобщо не беше обиден.
Седеше на слънце отвън и повтаряше:
– Ква-ква-квак! За Ваше здраве, госпожо Мишълс!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: The Tale Of Mrs.Titlemouse (Приказка за госпожица Мишълс), 1910 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър
