Един сиромах останал вдовец. Чудил се как да свърже двата края и накрая намислил да поиска една вдовица от село за жена – хем богата, хем хубава. Добре, ама тя го отпратила, защото бил бедняк.
Тогава той окачил дисагите на магарето си, грабнал две дебели свещи в ръце и поел към оня свят. Подкарал добичето из село и откъде мине, спре и с все сила вика:
– Чуш, на оня свят!
– Станко, накъде бре? – питали го хората един през друг.
– Тръгнал съм за онзи свят, да видя как е жената.
– Щом е така да ти дам да носиш нещо на нашите?
– Давай, давай, на драго сърце всичко ще занеса.
Хората вярвали и един през друг му давали кой пари, кой хляб, кой дрехи, кой друго.
А вдовецът пълни дисагите, обикаля из село и се дере, та се къса:
– Чуш, Марко, чуш на оня свят!
Чула го и вдовицата, отишла при него и попитала:
– Станко, накъде си тръгнал?
– Ех, накъде – тръгнал съм за оня свят и кой къде ме види, праща ми по нещо за техните.
– Става ли да занесеш нещо и на моя мъж?
– Стига да дадеш, ще му занеса на човека, що да не му занеса..
– Стой, почакай тогава.
Хукнала наивната вдовица, насъбрала пълна бохча с нови дрехи и му ги дала.
Натоварил вдовецът магарето и продължиил по пътя. Нощес се прибрал скришом у дома и останал вътре цяла неделя, да не би някой да го види. Щом седмицата изтекла, изкарал магарето с празни дисаги, свещите в ръцете му били докрай изгорели – носел само угарки. Тръгнал из селските улици, муши магарето и с все сила вика:
– Чуш, Марко, чуш, от оня свят!
Наизлезли хората, заразпитвали го за близките си, а той, на всеки носи много здраве от техните на оня свят. Твоят син така, баща ти онака, майка ти, брат ти – лъже, та се къса. Дошла и вдовицата:
– Е, Станко, видя ли мъжа ми? Как е, какво прави, горкият? Заръча ли нещо?
– Мани го твоят мъж! Калпазанинът му с калпазанин – взел жена ми. Ядосах се, та право при Господа да го съдя. Така и така, викам, Дядо Боже, като дойда тука горе как ще я карам без жена, щом тоя човек я е взел?!
Чуди се Дядо Боже, мае се, накрая рече:
– За тебе, вика, още е рано да идваш тука. Върви си долу на земята. Щом тоя ти е взел жената, ти вземи неговата.
– Бре, вярно ли дядо Боже така рече?!
– Вярно ми! Зер, няма да те лъжа!
– Е, срещу Бога не мога. Още тая неделя ще се венчаем и ти ще дойдеш в мойта къща да живеем.
Излъгал я синковецът и туй то.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „Чуш, на оня свят!“, „Българско народно творчество“ том 10 „Битови приказки и анекдоти“, 1963г. – авторски колектив; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
БЕЛЕЖКА: Приказката е от с.Бобошево, Кюстендилско;
